|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Започвам да губя себе си
преди: 7 месеца, 1 ден, прочетена 507 пъти
Здравейте... искам просто да ви попитам нещо. Преди това - ученичка съм в най-нормална гимназия. Искам да ви попитам как в труден момент да намеря смисъла... като цяло за живота? Как да се справя от отхвърлянето и донякъде самотата (макар, че харесвам собствената си компания, но като ми се налага всеки ден да съм училище не мога да се отпусна така както вкъщи и като цяло не се чувствам на място там)? А не мога да го сменя. Много объркано пиша, с една дума - като цяло нямам желание за живот, нищо няма смисъл, засега нищо не мога да променя. Естествено, това не е намек за прекратяването на живота ми - не съм егоист и няма да причиня на никого тази болка! Не си показвам емоциите изобщо. Дори нямам желание за плач, но това не значи, че Не ми е тежко на душата, просто съм свикнала с болката. Имам близки хора, но в училище се чувствам гадно! Изолирана... пълен аутсайдер. По стечение на обстоятелствата така стана, преди изобщо не беше така. Имам някакви приятели/познати от други класове, но дотам. Рядко някой ме заговаря, а преди само се опитвах аз да ги, но като не се получава и се отказвам. Даже наскоро ми се подиграваха как съм била сама и такива. Мен хем не ме обижда това, хем ми става тъпо. Не знам. Да се подиграваш на човек, който е в трудно положение, за мен това е отвратително! Тези, които ми се водят приятели, вече ме зарязаха за други и самите те ми казват "Ти нямаш вина, аз направих грешка" и нищо, продължава се всеки, всеки, всеки изминал, тъп, безсмислен ден....
П. С. Не ми казвайте "намери си хобита" защото имам, пък и нищо не помага вече, нямам надежда - какво да правя с живота си. Емоционално съм в дупка. Ходих на психолог и нищо...
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 6 месеца, 29 дни hash: 7e0b97df2b |
|
1. И аз съм пълен аутсайдер в училище. Преместих се тази година в нов клас (след матурите)и с единствената ми най близка приятелка сме в различни училища. Със сигурност понякога се чувствам самотна но някак вече съм свикнала и не ми е чак такъв проблем. Ако в училище не си намираш никой запиши се на нещо- някакъв спорт или в някакъв клуб по твой избор за да срещнеш хора с твоите интереси. Също така пробвай да си пишеш дневник където да си изливаш негативните емоции-чувала съм че помага. Предполагам че се чувстваш така и заради трудната възраст в която си (сме). Не губи надежда и късмет!
|
преди: 6 месеца, 29 дни hash: b41bd21a0d |
|
2. Много хора са така в училище, но после си намират място в живота. Ще отмине и това!
|
преди: 6 месеца, 29 дни hash: b41bd21a0d |
|
3. Исках да добавя нещо, случайно попаднах на една статия за емоционалната нестабилност, напиши в гугъл тези две думи и ще излезе: емоционална нестабилност. Сайтът се казва мила бг. Дано съм ти била полезна.
|
преди: 6 месеца, 28 дни hash: 6cc7615e5e |
|
4. Благодаря много за отговорите! Също и на номер 1 и 3 както момичето ми написа - не мисля, че имам емоционална нестабилност, даже доста добре си контролирам и не показвам емоции. Просто вътрешно се чувствам така, все едно нямам желание за живот. Не виждам и много смисъл. Пък в даскало с никого почти не говоря. Вече и не ми се заговарят хората, нямам желание. Дано тази празнота отмине.
|
преди: 6 месеца, 27 дни hash: 371faae40d |
|
5. Виж искам да знаеш че това чуство няма да е завинаги и всичко ще отмине. Всеки има такива периоди в живота. Моят съвет към теб е да отидеш на почивка или на някакво вълнуващо преживяване и ще се чустваш малко по добре. Нормално е да нямаш приятели повярвай ми.
|
...
преди: 6 месеца, 17 дни hash: 43db9f0461 |
|
6. Мерси за отговорите, но и аз не знам какво да направя вече. Не мога да си "намеря" целите в живота, да имам мечти. То някои неща не са метчи, а желания, които са тъпи, като това да имам приятел, защото нямам. Някой, с който да се чувствам прекрасно. Дано скоро да мине целия този период то и аз не знам как да го нарека. Все едно не знам къде се намирам, и това ме подтисква и побърква.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|