 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Загуба на мотивация за борба и чувство за слабост
преди: 4 месеца, 1 ден, прочетена 373 пъти
Здравейте!
Пише ви момче, което скоро време ще направи пълнолетие. Дотук добре, но имам да споделя някои неща тук. Още от 8 клас досега имаше много проблеми, доста близки изгубих това бяха наистина важни за мен. Успеха ми също спада със всяка година като пример може да дадем, че успеха първия срок имах 5, 27 сега втори срок имам 4, 73. Ще се боря да го подобря сега тези дни за да имам по-добър успех, но най-ме притеснява факта, че може и да не влезна във университета, който искам. Още във 10 клас казаха, че в 11 и 12 клас си градим дипломата, с която ще завършим последният етап от средното образование. Най-тъжното нещо е, че всички залагаха на мен, че аз ще успея, но реално само ги провалям. Баща ми много искаше бог да го прости да се изуча, да преуспея, а това какво става. Осъзнавам, че в крайна сметка сам съм си виновен и трябва да си нося последствията. Чувствам се като голям провал, защото позволих това нещо да се случи. На моменти имам чувството, че ставам все по-тъп и по-тъп, че нищо няма да излезе от мен. Ще се боря, колкото мога за да постигна това, защото ако аз не го направя няма кой друг. Написах тази тема за да споделя това, което ме дерзаеше. Ще се радвам да чуя мненията и съветите, които имате.
Приятен ден!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 месеца, 13 часа hash: 7873121087 |
|
1. Най-важното е че си осъзнал какви са целите ти за напред и имаш воля да ги постигнеш. Не се притеснявай за това че може да си разочаровал някого, защото не може винаги да удовлетворяваме очакванията на другите, защото не сме перфектни. Не се предавай и не се обвинявай! Късмет!
|
| преди: 4 месеца, 6 часа hash: 49efad6056 |
|
2. Здравей, не се впрягай толкова за тези оценки!
Не ти зависи от тях живота както може би си внушваш. Животът след училище често няма нищо общо с даскалото.
Както и това, че имаш добри оценки не те прави "умен", а слабите оценки "глупав".
Интелигентността е много комплексна има социална интелигентност, креативност, аналитично мислене, всеки има силни и слаби страни!
Учи езици, чети книги, усъвършенствай се. Истинското училище и знанията се градят цял живот.
Т. Т.
|
| преди: 4 месеца, 3 часа hash: 57eae5ef60 |
|
3. Миличка живота е жесток, натрупала си много житейски опит, пораснали си преждевременно. Сега "стъпи" на всичко това и давай напред, ще влезеш в университ, винаги има алтернативи, мисли внимателно какво искаш да учиш, гледала видеа с тези професии, и мисли, пиши, анализирай. Аз съм имала тежко детство, но те направи много силна, знаех сама съм, няма на кого да разчитам, хората реват и се тръшкат за дреболии, и нямат усет, не могат да мислят и са масово неадекватни.
|
| преди: 3 месеца, 23 дни hash: 96b8a8c835 |
|
4. Нещо подобно виждам, че се случва със сина ми, на твоята възраст е. Беше най-добрият ученик в класа на 12-13 г а сега... След Ковида изведнъж се промени, това учене от вкъщи някак го направи по-ленив. Не влизаше в онлайн часовете, взе да не пише домашните. Отдавай го, че влиза в по-трудно възраст и се опитах да се въоръжа с търпение. В чужбина сме, но той е роден тук, израстнал тук и по нищо освен по името не се отличава от останалите си връстници. В 8ми клас едвам избута математиката, а беше силен в нея. Учителката каза, че той може, но не иска. Затвори се, прекарваше много време пред компютъра, играеше много онлайн игри. В двете години от образованието си, в които бяха преди университета, успехът му падна драстично, вече имаше не взети изпити, ходеше на поправки, влачи два през втората година. Предложих му извънкласни курсове по предметите, които не можеше да изкара, категорично отказа. Мислех, че е от гордост, то май е било от това, че не е виждал смисъл. Сега приключи това си образование и категорично заяви, че на кандидатистудентски изпит няма да се яви, то има и още поправки за взимане. Но го виждам без мотивация, без амбиции, оставен на течението. Тази година си намери приятелка, чудесно момиче, учи се добре, с амбиции, красавица. Оня ден разбрах, че го е оставила. Аз самата го очаквах, вече не гледат в една посока. Но явно това, че той не е добре със себе си, се е отразявало и на взаимоотношенията им. Те не се е чувствала щастлива.
Не знам как да му помогна, единствен син ни е. Чувства голяма вина, че има нещо, което не съм направила както трябва като майка. Баща му ме обвинява, че съм го разглезила прекалено.
Надявам се да е някакво временно състояние, но на така възраст може да се нарани за цял живот.
Как да постъпя
|
| преди: 3 месеца, 22 дни hash: a6e71555cd |
|
5. До номер 4. Седни си поговори с него, предполагам че вече си го правила но все пак. Важна е комуникацията. Ако ти каже че няма никакви проблеми тогава го попитай защо е това, което се случва с успеха му. Също така е важно да му покажеш че си до него. Това не значи да го третираш като дете, но просто да му покажеш че той има твоята подкрепа независимо от оценки, не взети изпити и т. н. Накарай го да намали времето пред мобилни устройства и да започне да спортува, даже пеша да ходи пак е добре. Може просто и училището да не е за него, така че ако си намери хубава работа, няма смисъл да го караш да ходи в университет. Не забравяй и че това донякъде е от възрастта. В самото начало всички се чудим кои сме и какво искаме да постигнем в живота. Напълно възможно е времето да реши този проблем. Късмет!
|
...
| преди: 3 месеца, 21 дни hash: 96b8a8c835 |
|
6. Номер 4 съм. Говорила съм и с добро и в лошо, само мълчи или иска да го оставя на мира. Той спортува, ходи на фитнес, направи мускули за година два. Даже съм му давала пример с фитнеса. Когато в нещо си упорит, работиш много, отделяш достатъчно време, резултатите са видими, както с тялото му. Казвам му, ако от тези 3 ч, които отделяш на ден за фитнес, един учиш, ще се справиш, но...
Разбира се, че ще го подкрепим каквото и да реши и направи. В крайна сметка ни е единствен син, но кое е ще е най-добре за него? Чета подобни теми тук как синове на по 30-40 години още живеят с родителите си, някои даже издевателстват над тях за пари. Това наистина е крайност, но знае ли човек коренът на това къде е бил.
|
| преди: 3 месеца, 21 дни hash: a6e71555cd |
|
7. До 4. Като си мълчи значи ще го си говориш с него всеки ден докато не му писне да се измъква от този важен разговор. Щом казваш че ходи на фитнес и има воля да върши определени неща, значи ученето просто по някаква причина не му е приоритет. Трябва някак да го стимулираш, да му покажеш че ученето ще му е от полза в бъдеще(съответните дипломи нужни за определена работа и тн). Ако искаш даже може да му плащаш малка сума за да учи, подчертавам НЕ за да изкарва добри оценки, защото тогава най вероятно просто ще преписва. Това за 30-40 годишните синове зависи донякъде и от родителите, тъй като ако детето(в последствие възрастен) се научи да му се дават пари на готово, без да си ги е спечелило с честен труд, то така може да кара и до стари години. Така че тук просто трябва да балансираш грижата и подкрепата със самостоятелността.
|
| преди: 3 месеца, 20 дни hash: 65aa46c000 |
|
8. Говорили сме, давала съм примери. Как всеки човек във всеки етап на живота си има определени задължения. Както аз да ходя на работа, да изкарвам пари и да се грижим за него. Той вижда, че повечето чужденци работят черна и неблагодарна работа за това, че има езикови ограничения, че образованието им от България не се признава. Аз приравних моето и сега работя нещо що годе близко до образованието ми. Той виждаше как работех и ходех на изпити. Нали с примерите си ги учим най-вече. А той е като местен, няма акцент, говори добре, тук е учил, тук са му приятелите. Нещо се е случило в живота му, за да си преподреси приоритетите. Баща му казва, че е мързел... и хвърля на мен цялата вина, че аз съм го разглезила. Той къде е бил през това време и той не знае? ...
|
| преди: 3 месеца, 19 дни hash: a6e71555cd |
|
9. До 4 Чудя се тогава възможно ли е приятелите му да са му повлияли? Той не е мързел щом ходи по няколко часа на фитнес, просто ученето не му е приоритет. Разбира се на баща му му е много лесно да хвърли цялата вина върху вас. Също така ако искате пробвайте обратното- да кажем да му намалите джобните. Като го попитате защо не учи какво ви отговоря?
|
| преди: 3 месеца, 19 дни hash: a5b8e0f4fd |
|
10. Че учи.... и като му кажа, че не виждам резултат, мълчи. Джобните също не са проблем за него. Бяха му казала, или се записваш на извънкласни часове, или спирам да плащам фитнеса. Както искаш, ми каза
В самото начало и аз отдавах промяната в поведението му на един от приятелите. Той така не пишеше домашните и се правеше на тарикат. И бях много против да дружат. Но оня беше супер нахален и синът ми не виждаше нищо лошо в него. После си казах, че не мога да виня чуждото момче, за това, че влияе на сина ми. В крайна сметка той се остава да бъде повлиян.
Вчера беше по-добре, но пак не се захвана с книгите, а уж е казал на баща си, че ще учи.
Също проблем в поведението му виждам и многото играене на телефона и компютъра. Там не знам как да се боря. Спирахме уифито, криехме компютъра, но не можеш да го ограничиш от тях, той учи с тях. Реших да потърся специализирана помощ макар сама да отида, защото той не иска. Но повечето терапевти казват едно и също, възрастта е и ще се израсте по един или друг начин. Трябва и да се зар дя с търпение, но все имам усещането, че ако не се прави нещо, не е добре
|
...
| преди: 3 месеца, 18 дни hash: 4da84b7226 |
|
11. Ти много го третираш като детенце, а той дори не е тийнейджър. Не си казала на колко е, но разбрахме, че е в университет, ако не се лъжа? Но все пак мисля че го третираш неправилно и той се е научил така. Човек на 20 години да кажем, че е на толкова, не е нормално да се държи като на 15. И тия психолози какво са ти говори, че е от възрастта? На 20 отдавна е минал пубертета. Трябва явно да го оставиш сам, просто той ще се усети кога ще му дойде акъла в главата. И между другото, той работи ли? Ако е доволен от парите и му стигат, все пак има хора без висше, които са доста заможни, но шанса да станеш такъв е много малък, пък и се искат доста качества със или без висше, така че ще е трудно, ако в крайна сметка реши да не учи като цяло.
|
| преди: 3 месеца, 17 дни hash: 96b8a8c835 |
|
12. Скоро ще навърши 18, завършва тази година, има поправки. За сега е решил да учи нещо като полувисше (не живеем в България). Но не виждам да чете, да се подготвя. Мисли да поработи само лятото. Преди 2 години работи, хареса му да има пари, които пестеливо харчеше, но определено искаше да учи.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
