Споделена история от Тинейджърски |
Искам нещата да се оправят
преди: 2 месеца, 19 дни, прочетена 222 пъти
Здравейте,
Чувствам се наистина зле напоследък и имам нужда да споделя това с някого. В последните няколко месеца се усещам в една дупка. Нещата, които ме радваха преди, вече не ме радват. Опитвам се да си намирам нови хобита и интереси, но нищо не ми доставя удоволствие. Чувствам се все по-самотна и изолирана. Не бих казала, че имам приятели, с които ми е удобно да споделя, че се чувствам депресирана и искам да изчезна от всичко. Не мисля, че биха изпитали емпатия. С тези, с които съм опитвала да споделя, често се случва или да използват това в по-късен период като подигравка, или просто да ми казват "да не ти пука" или "много си чувствителна". Понякога човек има нужда само да бъде изслушан и, доколкото е възможно, разбран.
От друга страна, много ме боли, защото винаги съм била до тях, дори в най-трудните им моменти. Не е състезание, но, разбира се, и аз очаквам подобно отношение. Опитах се вече три години да намеря мястото си в някоя група в класа, но каквото и да правих, не се получи. Впоследствие се отказах, защото, колкото и да се стараех, не виждах желание или отклик от другата страна. Чувствах се нежелана, отхвърлена и дори пренебрегната.
Не съм от хората, които мислят, че да се буташ на всяка цена е добре, защото това показва ниска самооценка и не винаги води до желания резултат. Един пример е едно момиче от класа, което използва този метод и получи точно обратния резултат - започнаха да и се подиграват, че е сама и досадна, и я тормозиха. Групите, в които съм, не се виждаме често и постепенно се разпадат. Членовете на тези групи се изпокараха и сега излизаме заедно само веднъж на пет месеца. Напуснах някои групи заради лошото отношение от страна на най-близките ми - често се караха един с друг и разговорите им бяха с цел да плюят някого. Ако не си като тях, автоматично се оказваш извън групата. Опитах се да се сближа с едно момиче от съседния клас, но тя или имаше личен проблем с мен, или най-добрата ѝ приятелка ѝ забрани да общува с мен. По принцип тази приятелка е правила същото и с други общи приятели. Това много ме засегна, защото ми беше наистина близка и чрез това ми показва, че тези години нищо не са значили за нея. Каквито и да са били причините, тя взима решението сама, дори и приятелката ѝ да я е накарала.
Не се чувствам добре вкъщи. Майка ми е срещу мен и ми е трудно дори да говоря за семейство, защото не го усещам. Вкъщи са постоянни скандали и няма емпатия. Усещам студенина от страна на майка ми, което още повече ме прави депресирана. Психолозите, с които съм говорила, влошиха нещата още повече, защото плюха пред мен нея и обратното, и не се намира консенсус. Изморих се вече и да говоря с нея. Тя може да ме чува, но не иска или не може да ми влезе в положението. Дори когато съм имала паник атаки и друг тип напрежение физически и емоционално, тя не вижда какво ми е и не ми оказва подкрепа. Няма какво да Ви лъжа, когато съм умърлушена и хората не ме питат какви са причините, а чувам реплики от сорта на: "Сега защо не ни говориш? " или "Защо не ни забавляваш? ". Понякога човек не е сърдит, а просто изморен и предпочита да се отдръпне, когато го отблъскват. В такива моменти, дори и да говоря, или да не говоря, резултатът е все същият. Преди ми изписаха лекарства за депресията, но за съжаление доведоха до повече паник атаки и мисли за самоубийство ( лекарите казаха, че такива са страничните ефекти, пих ги близо 7 месеца ), опитах нови контакти. Единственото, което ми доставя удоволствие е писането и целите ми за бъдещата ми професия, но това е дълъг процес. Не знам как да се правя, че ми е добре, когато не съм и не мога повече да се усмихвам като искам просто да седна и да поплача.
П. С започнах да чета киприяновата молитва, защото съм вярваща и мисля и друг начин за справяне с проблемите. Мислите ли че е добра идея.
Ще съм благодарна за всякакви съвети или просто за подкрепа. Благодаря ви, че отделихте време да прочетете това!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 месеца, 18 дни hash: 8bda7c13d0 |
|
1. Съжалявам за всичко което ти се е случило. Бих ти препоръчала да си пишеш всеки ден в един дневник как ти е минал деня, мисли разсъждения-помага за подреждането на мислите и така може да се освободиш от лоши чувства, пък и ти каза че обичаш да пишеш.
|
| преди: 2 месеца, 18 дни hash: cf8ec72429 |
|
2. И аз съм била, и технически още съм в такава ситуация, само без частта със семейството. При мене мина от само себе си. Непукистът в мен се събуди. Знам че е дразнещо като някой ти каже "Да не ти пука" или "Много си чувствителна", но света в който живеем е гаден, оцеляват най-големите гадняри и непукисти. В никакъв случай не ставай гадна/лоша, но непукизмът, вярвам, че с времето ще го развиеш като чувство. Реално не знам как да ти помогна, все пак нищо конкретно не си дала като проблем (което пак разбирам при такова състояние и човек понякога е доста объркан). Точно за депресивното състояние на 100% те разбирам. Само до преди 2 месеца бях така в продължение но дълъг период. Всичко ми беше на моменти/периоди. Ту тъжна, ту съм окей. Дано скоро се оправи всичко с теб! Имай надежда!
|
| преди: 2 месеца, 14 дни hash: 2a0f426533 |
|
3. Искам да използвам възможността да Ви благодаря, че споделихте тази история с нас!
Изисква се един друг вид смелост човек да разкаже подобно нещо.
Съветът за това да започнете да пишете в собствен дневник, не е никак лош! Защо? Бързам да отговоря.
Проучване от различни психолози, както и други експерти, води до следните заключения:
1. Ако пишем всеки ден в продължение на 12 седмици за нашите чувства и мисли, това редуцира стреса значително. Какъв е принципът? Да напишем пет неща, за които сме благодарни. Това ни принуждава да мислим по-позитивно и може да помогне, за да ни напомня, че нещата никога не са толкова лоши. В дневника с благодарности, можете да опишете за всичко случило се през деня, което Ви кара да се чувствате добре;
2. Ако продължим за по-дълъг период от време да пишем, неутрализира депресивните мисли още повече.
Бих могъл да напиша много, да Ви посъветвам какво ли не още, но наместо това смятам друго да сторя.
Ще Ви задавам въпроси!
"Единственото, което ми доставя удоволствие е писането и целите ми за бъдещата ми професия, но това е дълъг процес. "
Какво обичате да пишете? Разкази? Романи? Стихосбирки? Проза? Друго? Какво точно?
Какви са плановете Ви за бъдещето? С какво искате да се занимавате? Журналистика? Друга професия?
|
| преди: 2 месеца, 9 дни hash: 7f73a67e5f |
|
4. Слушай! Няма нужда да имаш мисли за самоубийство. Помни че това не е временно и животът ти ще се промени!
|
|
