Споделена история от Тинейджърски |
Не съм щастлива в града, в който живея и постоянно съм тъжна и дори понякога плача
преди: 1 месец, 25 дни, прочетена 465 пъти
Здравейте! Аз и семейството ми сме родом от един град, но живеем в друг. Имаме апартамент в родния ни град и всеки уикенд сме там, а ваканциите почти целите ги прекарваме там. Преди не бях така, но напоследък ми е много мъчно за родния ми град. Когато си тръгваме от там все съм тъжна и кисела, въпреки че знам, че пак ще дойда. Не съм щастлива в града, в който живеем. Когато сме в родния ни град и виждам тийнейджърите на моята възраст да се разхождат ми става още по-тъжно, защото искам и аз така с моите приятели да излизаме там да живея там. Харесва ми много повече. Може да ви прозвуча като някоя глезла която се тръшка, но наистина ми е тъжно за родния ми град и плача за него, защото искам да живея там. Знам, че не мога да се меся на родителите ми и щом те са решили да живеем в онзи град значи така трябва и са го сметнали за добре. Когато порасна разбира се ще отида да живея в родния ми град, но искам да прекарам и тийнейджърските си години там. В родния ми град има много хора, забавления улиците винаги са пълни има събития, концерти, много тийнейджъри и деца на моята възраст. В този в който живеем, след 20 часа (през зимата даже и по-рано)няма никой по улиците. Няма ги тези неща които изброх за родния ми град. А и родния е по-голям и развит от този в който живеем. Може да ми кажете-Ти ходиш постоянно в родния ти град защо се оплакваш? -да но това не ми е достатъчно, искам да живея там. Олекна ми малко след като споделих. Ако кажа това на майка ми сигурно ще каже, че не съм права и пак мрънкам да се преместим. А и родителите ми не са много съгласни да ме пуснат да уча в родния ми град в 8 клас. Разбирам ги, притесняват се за мен а и ще съм малко малка да се справям сама, въпреки че там имаме апартамент и повечето ни роднини са там. Моля ви мили хора дайте ми съвет как да спра да тъжа постоянно и да се примиря, че колкото и да искам да живея в родния ми град това може-би няма да се случи преди да порасна. Знам, че ще бъде нагло от моя страна да говоря на родителите как искам да се преместим, защото както казах щом те да решили да живеем тук значи така са сметнали за добре. За това искам съвет как да спра да тъжа и да се примиря, или пък може-би трябва да споделя на родителите ми какво искам? Моля кажете ми какво да направя. Моля и модеаторите да публикуват историята ми, защото не искам да продължавам да тъжа за това.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 24 дни hash: 4a5b306d04 |
|
1. На колко си? Ако си над 16 г помоли нашите да се преместиш в града в който искаш.
|
| преди: 1 месец, 24 дни hash: 117d568be8 |
|
2. Настоявай родителите ти да те пуснат да учиш в града, в който искаш и каквото искаш. Настоявай и кажи, че от това зависи професията ти и бъдещето ти. Попитай ги как другите родители пускат децата си след 7-ми клас да учат в други градове, а даже и на квартира, как те могат да го правят в името на бъдещето на децата си, а те не. Бъди твърда!
|
| преди: 1 месец, 20 дни hash: 49cee657dc |
|
3. На колко години си? Настоявай родителите ти да те пуснат да учиш там. Навремето майка ми на 14 години, заради училището, се е преместила за живее в друг град при това на квартира, а вие си имате собствено жилище.
|
|
