Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   За съжаление, такъв е живота в училище, когато те набележат. Няма оправия, няма спиране, както е почнало така ще иде. Минах през този път, когато бях на твоите години. Ти Щом си завършил 8-ми клас, би трябвало да се разделиш с тези деца? Имаш ли някакви приятели, в някаква друга паралелка? Иначе съжалявам, за това което ти се случва. Вероятно и много учиш и онези ги хваща яд! Търси помощ, желая ти късмет.

7.   Повечето жертви на тормоз не смеят да отвърнат на агресора, било то с обида или бой. Хубавото при теб е, че като ти прелее чашата йм отвръщаш, което е единствения начин да спреш тормоза. Поздравления че си му счупил телефона - твоето достойнство струва повече от този телефон. Започни да отвръщаш на обидите и юмруците, без значение кой кого ще набие. Агресорите не обичат да им отвръщат и ще си намерят нова жертва вместо теб, защото могат да се гаврят само с кротките и примерните.

8.   Започни да тренираш бойни спортове. Ходи на бокс примерно. Не се оставяй да те бият и унижават. Удрят ли те и ти удряй. Трябва да се защитаваш. Пс: то

9.   Майната ѝ на специалността, кел файда като ти унищожават психиката всеки ден някакви деграданти. Просто се запъваш и казваш на вашите, че няма да стъпиш повече в това училище, пък каквото ще да става.

Бил съм през абсолютно същото, с тази разлика, че аз криех от моите родители, които бяха пред развод тогава. Две години тормоз изтърпях, докато след 7 клас се махнах. Но, без да преувеличавам, това което тогава преживях, ми остави трайни комплекси, които нося и до ден днешен, относно сексуалността ми и стойността като човешко същество. Никое дете не заслужава да премине през това.

10.   Това ти е проблемът - не отговаряш, не реагираш, а винаги има идиоти, които си търсят удобна жертва и започват да се изреждат кой как ще се изгаври. Набележи си един от групата им и обиждай винаги него, независимо кой те е засегнал. Ще видиш как той ще почне да се отделя и да гледа да не участва в гаврите. После фиксираш втори и пак така. 5 човека срещу теб, ти срещу един конкретно. Полека ще започнат да усещат, че е по-добре да не им вдигаш мерника.

11.   Братле, искрено ти съчувствам. И аз бях така на твоите години... много много кофти чувство е това. Записах се на боен спорт, но нищо не излезе, защото просто и там ми ставаше тъпо ако трябваяше да ударя. Освен това, някои от гаменчетата също тренираха. Бих те посъветвал да тренираш - но нещо друго - футбол, колоездене, волейбол, туризъм. Защо не и гребане. Така ще заякнеш и ще си по-спокоен психически. Това ще ти помогне със сигурност. при срещите с тия индивиди. Също така, опитай се да разбереш дали няма и друга причина за агресия към теб - например дали не ти завиждат, че си по-умен? Прочети и биографията на Мъск - него също са го тормозили в училище - разбери как се е справил. Успех!

12.   Здравей, не знам дали ще ти хареса това което ще напиша, но това в истината. А тя не винаги е приятна. Истината е следната - има само ЕДИН човек на планетата който може да ти помогне и това си ТИ. Нито директора, нито родителите ти могат да ти помогнат. Защо ли? Защото децата не носят наказателна отговорност (т. е. не могат да бъдат съдени). Или иначе казано - няма как някой възрастен да задължи едно дете да не ти взима телефона. Това е истината. Виж ако възрастен ти го вземе - може да бъде съден (за присвояване/кражба). Детето (съученика ти) - не.
Втората част от Истината е, че ти ги провокираш - провокираш ги с две неща:
1. Затворен, пасивен, и различен си.
2. Не отвръщаш - т. е. лесна жертва си.

Ето няколко неща над които да помислиш:

1. Децата които те тормозят като пораснат могат да станат много добри хора (не че сега са лоши).
2. За да не те тормозят не трябва да го позволяваш.
3. ВъОбще не мисли за ученето. Дори и тройкаджия да си - пак може да се реализираш добре. НЯМА човек който да не е завършил училище И университет. Всеки започнал го завършва. Няма скъсани. Всички завършват. Затова ти препоръчвам сега да не мислиш за уроците, а да намериш как да станеш по-общителен (това ти е главния проблем)
4. Имай предвид че училището, у ивервитета и работното място си приличат много. Единствената разлика между тях е че на първите не ти плащат, а на работата ти плащат. И сега сигурно ще си помислиш - е много ясно че ще е по-лесно на работа. Всъщност НЕ! Нямаш представа колко е трудно да работиш на място което не ти харесва, на място на което не се разбираш с колегите. Парите въобще няма да ти помогнат - дори и да са доста това няма да направи деня ти по-хубав.
5. Вземи намери начин да се промениш. Ако не го направиш сега - на работното ти място времето ти ще минава по идентичен начин както ти минава в училище. Това го запомни. Ако искаш го запиши и след 10 години ще видиш че съм прав.
6. Стани по-общителен. Това ще ти помогне в много случаи когато завършиш. Един общителен човек ще бъде предпочетен пред един затворен човек, макар и с по-добро образование. Да не говорим, че за добре платените позиции се изисква умението да общуваш с хора (на теб ти липсва). И тук стигаме до предната точка - щом нямаш това важно умени най-вероятно ще взимаш посредствена заплата. И тя няма ада е достатъчна мотивация да седиш на работното място където нямаш приятели, изолиран си и не можеш да контактуваш. Дори много възможности ще пропускаш.

Ето какво да направиш:
Останин добър човек. Но започни да се отбраняваш. Използвай елемента на изненадата - започни ти да тормозиш съученика ти. Използвай момент в който не очаква - удари го. И тук дори не става въпрос за сериозен бой. Просто го удари с учебника по главата или го шляпни по врата. Това е напълно достатъчно за да му покажеш че не си човек който ще търпи.

Спри да си седиш по цял ден на телефона. Какво толкова правиш? Игрички ли играеш. Това в глупаво. поне учи като ще си губиш времето, вместо да се социализираш.

Спри да седиш на телефона. Пази си вещите. Казваш че ти е взел телефона. Как е възможно това да се случи? Телефона не го изкарвай докато не решиш проблема и има вероятност да ти го вземе.
Не създавай предпоставки да ти взима неща.
Ти го изпреварвай - вземи му ти нещо. Примерно хвърли му учебника или тетрадката в кошчето. Нека му се налага да рови в него. Естествено ти трябва да си готов за ответна реакция - затова ти казах че трябва да си пазиш нещата.

Започни да го копираш. Не знам какви глупости говорите сега, но когато аз бях ученик (преди много години) беше "модерно" да шляпнеш някой по врата и да кажеш "като видиш гол врат удари го да не те е яд". Другото което се правеше е да натиснеш главата на някой напред няколко пъти и да кажеш "кълве ли, кълве ли? ". Ето някакви такива безобидни шегички. Със сигурност и сега има подобни.
Като видиш че няма ефект - увеличаваш. Удари го по-силно по врата без да казваш нищо. Удари го с учебника по главата. Хвърли му учебник/тетрадка в кошчето. Счупи му телефона.

Това е накратко какво може да предприемеш. Едно е сигурно - само ти може да си помогнеш. И трябва да започнеш да отвръщаш.

И като за край ще ти кажа какво може да очакваш с моята стратегия:
1. Ще станеш по-общителен което е голям плюс.
2. Детето което те тормози ще спре напълно или в много голяма степен. Има вероятност дори да станете приятели (да, знам че ти се струва невъзможно в момента).
3. Учителите може да бъдат възмутени. Защо? Защото ти си започнал да се защитаваш и така им създаваш повече работа. Аз лично нямам никакъв респект към учителите които позволяват да има деца които живеят в условията на тормоз. Дори това, че те нямат никакви възможности да променят нещо (не могат да изключат детето което те тормози само заради това че ти е взел телефона) - това не ги оправдава. Не може децата да са обект на тормоз в училище и учителите носят отговорност.
4. Не знам какви са финансовите възможности на твоите родители. Ако сте със ниски доходи - не чупи телефона на детето (може да се чувстват длъжни да възстановят сумата на родителите му). Ако имате пари - действай смело. Но както казах - нека телефона е по-натам. Започни с лек тормоз върху насилника.
5. И родителите ти могат да бъдат учудени. Не се притеснявай. Те не могат да ти помогнат, ти трябва да го направиш.
6. Вземи мерки за защита - не създавай условия да те прикачква на улицата, нито в училище. Купи си метален бокс за да имаш средство за защита на улицата.
Това е! СТАНИ СМЕЛ!
Използвай училището не за учене, а да пробваш различни начини на държание за да видиш кой ще ти донесе най-много ползи. Да си затворен и необщителен както виждаш не носи никакви ползи. Няма да ти носи и като пораснеш.
Не ставай насилник! Просто започни да се защитаваш. Използвай тактиката за изпреварващия удар - знаеш че ще бъдеш обект на насилие в следващите няколко дни, нали? Значи още първия ден нападни насилника и използвай елемента на изненадата. Винаги който удари първи има по-голям шанс.
Когато насилника сте да упражнява насилие спрямо теб - ти също спри спрямо него. Не се превръщай в насилник. Стани смел. След това може да започнеш да защитаваш и други които са били в същото положение..

13.   Настоявай пред вашите да се махнеш от това училище. Ако пък са непреклонни, поне ги накарай да те запишат на някакъв боен спорт (бокс, карате, или нещо подобно), за да можеш да се защитиш. Минал съм през подобни неща в миналото, само че при мен се случваха главно от 1-ви до 7-ми клас, после попаднах в що-годе читав клас. В тая възраст децата/тийнейджърите могат да бъдат много гадни, агресорите си мислят, че показват някакво велико превъзходство, като се подиграват на по-слабите, бушуват и хормони, разбира се, и някои тъпаци си мислят, че ще се покажат като големи мъже пред момичетата, като тормозят другите. След 10-15 години най-вероятно ти ще работиш някаква престижна работа, а гаменчетата ще са алкохолици или наркомани. Но това не трябва да те успокоява засега, гледай да не им се даваш и да се защитаваш, както можеш. Успех!

М 37, минал по твоя път

14.   За мен настоявай да те преместят от това училище! Послушай ме минала съм по твоя път! Най - добре е това, а не да се занимаваш с тези! На всяка цена да те преместят независимо специалности и тн!

15.   Момиче съм, доста по-голяма от теб, но много добре знам за какво говориш. Това беше моето ежедневие почти цялата гимназия. Чак последната година спряха. Преди това обаче, беше ужасно! Палили са ми косата, ровили са ми из чантата, удряли са ме... обаче накрая намерих решение. ГРАМ НЕ РЕАГИРАХ! Да, трудно е, да не изпищиш докато те бодат с игла, но просто реших, че няма да им доставям удоволствие да ме виждат тъжна, разплакана и т. н. Забиваш нос в телефона и "Ъъъъ, каза ли нещо? А явно ми се е сторило. " Изобщо не говориш с тях. В началото стават още по-гадни, правят всичко за да те изкарат от равновесие, но ако не поддадеш, им писва и те оставят на мира.
Не си сам! Много хора сме минали по тоя път.

16.   Номер 15 е абсолютно права! При всеки все пак е различно, и зависи какви са хората, които те тормозят, но и аз бях тормозена няколко месеца, и като ГРАМ НЕ РЕАГИРАХ ВЪНШНО (тоест те не могат да разберат как се чувствам като не показвам грам емоция) 90% от случаите, в крайна сметка имах голям успех. На тях им писна да се занимават с мене. Казвам ти. Пробвай различни методи. Игнорирането, ако не стане, отговаряй им. Това е. Само не следвай много съветите на номер 12, че този малко е попрекалил. Не се дръж детински. Камо ли да чупиш нечий телефон. Само ще се прецакаш и вашите ще те бият, и онези още повече ще те тормозят, и в даскало ще ходиш в кабинета на директора. Бъди разумен и осъзнат, в такава ситуация това е на първо място!

17.   Започни за тренираш нещо. Не само, за да можеш да ги 'набиеш', но и за самочувствие, здраве. Ще те накара да се почувстваш по-добре и по-уверен, ще заякнеш.

18.   Преживяла съм го. Откакто се помня до края на гимназията. Повярвах на възрастните, че не може да се живее без дипломи, и виждах, че на ТЯХ не им пречи МЕН да ме тормозят. Както е казал народът, на чужд гръб и 100 тояги са малко. Вече и аз съм доста възрастна, някои хора имат внуци на моята възраст, но още нямам задоволителен отговор за какво ми бяха тези дипломи, освен да си бия болната глава с тях. Какво бих направила, ако бях на твое място, но със сегашния си акъл? Пасивна агресия - никакво съучастие в това престъпление. По-нагоре са ти написали да седиш мирен, докато те бодат с игли и ти палят косата. Аз пък ти предлагам още една степен по-нагоре - седи мирен, докато вашите те будят, за да отидеш на училище. Без гладни стачки или каквито и да било самонаранявания. Просто си живееш нормално, но по темата за отиването на училище не реагираш. От теб зависи дали да отидеш с ето тези 2 крака. Ако те “занесат” по друг начин, пак от теб зависи с ето тези 2 крака да станеш и да си тръгнеш. Училището не е затвор. Кажи на родителите си, на психолозите, на директорите и на когото е уместно, че искаш самостоятелна форма на обучение. Спокойно, без драми, да не вземат да те изкарат и луд накрая. Не се поддавай на изкушението да се оплакваш от родителите си на чужди хора, защото социалните дебнат, а те са ти приятели още по-малко от съучениците ти. Не мога да те насоча по-подробно за самостоятелната форма, защото аз не посмях да тръгна по този път и сега съжалявам. По мое време беше и по-сложно - трябваше да се уредиш с бележка за някоя болест, която затруднява присъствената форма. От моя випуск 2 момичета го направиха - не заради тормоз, а защото им беше тъпо в училище. Аз, тормозената от всички, естествено нямах кой да ме урежда с подобни бележки. Майка ми се изсмя, когато ѝ казах, че искам присъствена форма. Каза, че да се учи без учители е невъзможно. А ученето след часовете и писането на домашни да не го правят учителите? Но стига съм се отплесвала със старите си спомени. Сега няма нужда да си измисляш болести. Няма нужда да се лишаваш и от учителите, ако са ти от полза. Имаш право на безплатни консултации с тях в училището, в което си записан в самостоятелна форма. Вие сте много по-информирано поколение от моето и имате неограничен достъп до хора с проблеми, подобни на вашите. Вярвам, че ти е по силите да тръгнеш по този път. Някои имат и по-приятни впечатления, но присъственото образование, такова, каквото ти и аз сме го опознали, е абсолютно болно. Последен съвет: не намразвай нито образованието като цяло, нито човечеството като цяло - и двете ще ти потрябват един ден.