 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Чувствам се много тъжна, помогнете ми
преди: 1 месец, 12 дни, прочетена 358 пъти
Здравейте! Аз съм тийнейджърка. Искам да споделя това което чувствам. Не знам откъде да започна. Скоро започваме училище. Пред миналата учебна година ми се случиха неприятни неща и много ме е страх, че тези неща ще се повторят. За това се страхувам да тръгна на училище. Но не е само това. Има и друго. Много ми липсва родния ми град. Когато ходим там се чувствам много добре. Живеем в малък град, защото така се е наложило, но в другия град (ще го нарека А) ми харесва повече. Не знам как да убедя родителите ми да се преместим там. А дали трябва да ги убеждавам? Не знам. Просто в А се чувствам добре. Тъжно ми е за А и в същото време ме е страх от училището. Плача постоянно. А нашите не ме разбират, особено баща ми. Баща ми ми каза, че съм била луда. Плачех, а той ми каза: Стига, мълчи си там ти казвам. Той не знае колко страдам и колко безпомощна и отчаяна се чувствам. Лесно му е да ми каже да мълча, но не знае какво ми е. А това, че градът А толкова много ми липсва. Искам да убедя родителите ми да се преместим там. Почти по цял ден лежа в леглото и плача не съм яла почти нищо. А когато тръгна на училище тогава какво ще правя? Там не мога да плача, не мога да споделям с майка ми която поне ме изслушва и донякъде ме разбира.
А веднъж като плачех и говорех с майка ми, баща ми ми се смееше подигравателно. Обичам го, но ме наранява това негово отношение към мен. Сега нямам търпение да отидем в градът А(имаме апартамент там), защото там може-би ще се почувствам по-добре. Но мисълта, че не живея там и трябва да се върна тук и да ходя на училище просто ме подлудява. Не знам как да кажа на родителите ми, че не искам да се връщам тук, а искам в града А. Просто имам чувството, че този кошмар няма да свърши докато не отидем да живеем там. Не знам как да го кажа на родителите ми и как да им обясня, че това не е просто прищявка, а наистина искам в града А. Притеснявам се, че ако има го кажа няма да го вземат на сериозно. Може и на вас да ви се стори смешно, но аз наистина много страдам и се чувствам безсилна и отчаяна. Не мога просто да се разкрещя и да тропам с крак и да им заявя, че няма да спра докато не отидем там. Не знам защо в града А се чувствам по-спокойна.
А и се притеснявам много за училището.
Хора моля ви, моля ви, моля ви помогнете ми. Искам този кошмар и този стрес да приключат. Моля ви кажете ми какво да правя. Да споделя ли на майка ми какво ме мъчи(за града)? Или да не казвам? Как да се справя със страха от училище? И как да се спася от тази постоянна тъга и депресия? Моля да публикуват историята ми. И моля помогнете ми.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: 09ceab4076 |
|
1. Малка си, но е време да осъзнаеш, че нещата невинаги се случват така, както на нас ни се иска.
Вероятно има съществена причина да не живеете там, където ти харесва и непрекъснатото реване и натякване нищо няма да промени, само ще изнервиш родителите си.
По-добре се успокой, започни да мислиш трезво и отговорно, а не само за това, което на теб ти харесва.
Така ще разбереш, че светът не е само черно-бял - има и нюанси.
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: 0e98e5b552 |
|
2. Родителите ти за да се преместят с новия град явно работата им там се намира, едва ли са отишли ей така. Едва ли само защото на теб не ти е кеф пак биха се върнали ако нямат работа там, все пак как си мислип че ще живееш ако нямате пари и работа
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: a68db0dde8 |
|
3. Нищо не казваш. Какъв е проблемът? Какво лошо ти се е случило? Защо те е страх? Кажи причините, следствията са ясни.
Споделяла ли си детайлно притесненията си с родителите или им ги обясняваш също толкова бегло колкото и тук? Ако е второто, няма как да ги убедиш, ако е първото и въпреки това не те слушат, говори с баба, дядо, даскал, някой възрастен който да говори с тях.
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: c69beef72d |
|
4. Много ти съчувствам мило момиче, но как ние чуждите, непознати и анонимни хора от други градове бихме могли да ти помогнем!? Ти имаш нужда от психолог и разбиране. Ако можеш смени училището, щом е свързано с толкова негативни спомени. И да, говори с майка си, обясни й всичко. От уважение към теб няма да се изкажа за баща ти.
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: 6f92897a9d |
|
5. Виж, мила, за да сте се преместили сигурно си има основателна причина. Най-вероятно в новия град вашите имат шанс да по-добра работа или нещо подобно. И със сигурност не са го направили за да те наранят, така че няма как просто да плачеш и да настояваш, че искаш в другия град.
Не пишеш на колко години си, но когато станеш на 18, ще можеш да ке изнесеш и да живееш където поискаш, дали в А. или в Ню Йорк, ти ще решиш. Обаче докато живееш с вашите и те площат всичко, няма как, ще трябва да се съобразяваш с техните решения. Колкото до проблемите в училище, ами мисли, че това е нова учебна година и може всичко да е съвсем различно, а ако не е, в най-лошия случай, догодина може да смениш класа или дори училището. Въпре, че никой не ти гарантира, че в друго училище ще си по-добре. Така си се фиксирала в град А., че за теб това е някакво магическо място и всичко там е идеално. А, повярвай ми не е. И ако се върнеш, ще видиш, че си е град като град, но понеже ти имаш хубаво спомени, го идеализираш прекалено и нищо чудно после да останеш разочарована. За това вместо да си съсипеш здравето или да правиш на пук на вашите, опитай се да потърсиш нещо хубаво в новия град. Няма начин да няма поне едно готино място или един готин човек. Никъде не е идеално! Обаче от нас зависи дали ще виждаме само лошото и ще се депресираме или ще потърсим и нещо хубаво, което да ни зарежда с положителна енергия.
Преди доста години имаше един филм "Животът е прекрасен", накратко главният герой и малкият му син бяха евреи изпратени в нациски лагер и около тях се случваха всякакви ужасии, но бащата реше, че на всяка цена ще спести това на сина си и го убеди, че това е игра, нещо като Сървайвър и просто трябва да следва правилата. Мисълта ми е, че дори в най-гадното място на света може да има нещо смешно, забавно и хубаво! От теб зависи как ще погледнеш на нещата! Ако всяка сутрин се будиш с мисълта, че денят ще е гаден, ами той наистина ще е такъв. Ако си мислиш, че градът е кофти, ами да, ще го виждаш само в лоша светлина, защото умишлено ще търсиш потвърждение, че е гадно място. За това спри да мислиш само за проблемите и потърси нещо хубаво. Няма как да няма! И после ще имаш какво са те радва когато си тъжна.
Да, животът не е лесен, но с малко старание можем да го направим една идея по-добър.
|
...
| преди: 1 месец, 11 дни hash: 27658384f9 |
|
6. Съжалявам за това което преживяваш. Дано всичко се оправи.
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: b87b94f88c |
|
7. И аз мразя класа си. Предатели, лицемери, глупаци, използвачи, жестоки хора. 5-те най-точни думи, за да ги опиша. И аз трябва още 3 учебни години да ги търпя. Майната им!
Макар че при тебе от темата се разбира, че родния глад ти липсва. Е, няма какво да направиш, за да убедиш вашите да се преместите. Помни едно нещо - времето помага, лекува. Само то ни остава. И то ще мине. Ще порастнем и всичко ще мине.
|
| преди: 1 месец, 11 дни hash: 1d69807222 |
|
8. Имаше едно филмче навремето: "Искам да се возя на Маруся-а! ".
Та и ти така...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
