Не издържам! Искам да умра! преди: 5 месеца, 19 дни, прочетена 752 пъти
На 12 съм... Родителите ми все се карат за нещо, понякога дори не виждам причина да спорят, но започнат ли няма спиране! Едва издържам, реших да не показвам какво ми се случва и започнах да ставам все по-студена с хората и по- студена, понякога дори се държа УЖАСНО с някой. Но имам чувството, че колкото по-гадна ставам, толкова повече живота ми го връща!
Има и едно момиче, което винаги ме гледа злобно и прави някакви намеци, това е защото бившия и се занимава с мен! Не разбирам какъв и е проблемът, дори ме е заплашвала по телефона! Наистина не издържам от всичко това! Не се затварям в себе си, нито пък съм някакво момиче, което го е страх да направи големи крачки.
На всичкото отгоре не ми върви с момчета. Не разбирам защо живота е толкова не справедлив с мен! Дори преди гледах другите да са добре не аз, грижех се само за другите, но не и за мен . Уви отплащането е жестоко!
Имам си приятелки, които винаги ще са на моя страна , но не могат да щракнат с пръст и живота ми да се нареи. И всчко това е в живота ми от почти 3 години! Моля ви дайте ми съвет, едва издържам ! Съжелявам, ако има правописни грешки. И много благодаря, че сте отделили време да го прочетете!
6. Не трябва да ти пука толкова за нещо което не е свързано с теб. В момента живота те учи на това а ти се предаваш. Родителите се карат ок дори да се разделят какво от това първото или последното дете на разведени ще бъдеш. Даже ще си на далавера всеки от тях ще ти обръща повече внимание с цел да те спечели на своя страна.
На момичето което те заплашва не й позволявай кажи и истината. Интересува ли те бившият й или не? Ако не кажи й го, ако да кажи й че въобще не се интересуваш от нейните психични изблици живота си е твой и ще ходиш с който си искаш.
Казваш, че това момче те харесва и после, че не ти върви с момчетата някое конкретно ли визираш? Не може всички да ни харесват както ние не харесваме всички. Имаш си приятелки което е добре. Но какво искаш да нареждат в живота ти на никой дори възръстен не му е изцяло нареден живота както той го иска. Хайде стегни се приеми нещата такива кавито са и не се замисляй толкова, то ще става каквото ще става и в повечето случай не можеш да го спреш.
7. Хах мойте родители се разделиха когато бях на 7 години сега съм на 17 много е кофти да са разведени поне твойте не са разделени тогава ще ти е още по зле. Предполагам че главната причина за която се карат са парите, но ти няма какво толкова да промениш стискай зъби там и се надявай след време живота да ти се оправи искренно ти го пожелавам ;)
8. Хубаво е че имаш приятелки на които да се опреш. И аз съм на 12 и познавам много деца на които родителите им са пред развод и се надявам твоите да не стигат чак до там. Нещата стоят така че ти трябва да разбереш за какво толкова се карат и че по този начин влияят и на теб. Говори с всеки по отделно и после нататък сама ще се оправиш
10. Честно казано чувствала съм се по този начин. Сега съм на 16 родителите ми не са заедно от 1 клас и може би така е по-добре. Защо е нужно да ги слушам как се карат като сега ми е по-добре само с майка ми и от време на време се виждам с баща ми. Не трябва да се отчайваш. Само на 12 си има много хубави неща който да те се случат. Не бива да захвърляш живота си. Ако наистина вярваш на приятелките си сподели с тях. Ще се почустваш по-добре. Аз лично нямам такива. Виждаш ли дори и да си сам трябва да продължаваш. А на тази която ти се обажда просто и кажи да не се занимава повече с теб. Дръж се гадно. Хората казват само с добро но това не винаги познава. Така че успех и не се отчайвай.
11. И аз съм много студена с хората не заради двамата ми родители а само заради майка ми тя постоянно ми крещи и аз ядъ си към нея го изкарвам по съученикчите си понякога кредя, веднъж дори зашлевих шамар на една от приятелките ми трипъти съм искала да скачам от терасата но просто нямам смелост ужасно е когато ме фраснаха с футболна топпка и ми разкървавиха носа мен не ми пукаше за носа ми а затова че на полата ми е паднала капка кръв и мама ще ме убие знам че е ужасно но няма друг избор!
12. И аз както ти казах съм студена със хората - аз съм момичето с разбития нос от футболна топка, е аз се грижа за всички но не и за мен преди 2 години една моя съученичка така я заболя корем че неможеше да ходи автобуса ми идваше но аз реших да я заведа до тях а когато аз имам нужда никоя не е там за да ми помогне, момчетата не ме харесват а без да звуча надуто, не съм никак грозна имам синии очи и руса коса!
13. На мен проблемът ми е в едно определно момче, но да знам какво ти е! Но съм сигорна, че все някога ще намериш човек който да е винаги до теб : )! ( момичето, което написа историята )
14. Първо, изказват ти огромното си съжаление за ставащото около теб. Аз израстнах в подобна среда и си изградих комплекс за малоценност, който личеше ясно в общуването ми с околните-бях именно зла, заядлива.. Накратко неприятна. Моят съвет е да си събереш мислите в главата и да се научиш да се усмихваш, пък макар и на сила (после ще дойде и естественото чувство)..
16. Щом прочетох 12г. и ми стана смешно. Ех... до къде ви тласка живота... аз през какво съм минала, твоето е нищо пред моето, но никога не съм се оплаквала...
17. 1. Образовай се и внимавай с правописните грешки
2. Щом си едва на 12.. абе я бегай сега какво се оплакваш
3. Мисля, че малко преувеличаваш
и 4. АБЕ НЯМАШ ЛИ СИ ДРУГА РАБОТА? !
