Споделена история от Тинейджърски |
Старата любов ръжда не хваща?
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 2092 пъти
Когато бях малка, през ваканциите на село се събирахме много деца. Бяхме общо над 20, защото идваха и деца от съседното село. Двете села ги дели само едно шосе. Бяхме много щастливи, по цял следобед бяхме сред природата, а вечер ходехме на реката.
Едно лято ми нарави впечатление едно момче от София. Казаха ми, че и миналото лято идвал, но аз не съм го забелязала и че бил високомерен. В началото и моето впечатление беше, че е надут. Още повече, че започна да се закача с мен.
Бабата на едно от момчетата работеше в библиотеката на читалището и имаше ключ от него. Затова влизахме, когато си поискаме. На втория етаж имаше маса за тенис и когато играеше въпросното надменно момче, ме целеше с топчето за тенис. Пресрещаше ме с колелото си и не ми позволяваше да мина.
Най-добрата ми приятелка живееше в друг град, но на село се виждахме и имахме много да си разказваме, защото тогава нямахме скайпове. И когато се отдалечавахме някъде от компанията да си побъбрим, той идваше и започваше да се намесва в разговора или просто седеше отстрани и слушаше какво ще си кажем с приятелката ми. Понякога, ако ни се срещнеха погледите, питаше: ,, Какво ме гледаш? '' , а аз оговарях: ,, Забранено ли е да те гледам?''. Той на свой ред отговаряше: ,, Да, забранено е. Аз съм забранил. Само аз мога да те гледам''.
Това са само някои примери. Заяждахме се съвсем по детски, докато не започнах да го харесвам. Другите казваха, че той ме харесва и това, че ме дразни, е израз на това харесване. Аз с нищо не м удадох знак, че съм започнала да го харесвам.
Веднъж едно друго момче ми предложи и ,,надутият'' беше започнал да разпитва дали съм приела, какво съм казала. Аз отказах, естествено на другия, но не показах и на този, когото харесвах, чувствата си. Дори разбрах, че изобщо не е надут и всъщност е забавен.
Неусетно пораснахме. Ангажиментите се увеличаваха и все по-рядко се връщахме на село дори и през ваканциите, докато съвсем не спряхме да ходим там. Знаех му само първото име и се опитах да го издиря в различни сайтове, но опитите ми не се увенчаха с успех. Забравих и за чувствата си.
С някои от тогавашните ми приятели се намерихме и подновихме отношенията си. Сетих се и за въпросното момче и реших да направя опит чрез общите ни приятели да го открия. Този път успях и намерих фейсбука му. Разгледах снимките му и забелязах, че е все така симпатичен. Ще ми се да му пиша, да разбере, че съм го открила.
С него имаме еднакъв вкус за музика и разбрах, че наскоро сме присъствали на един и същи концерт. Ядосах се, защото ако знаех, щях да се опитам да го намеря в тълпата и да му се обадя.
Проблемът сега е, че чувствата ми се възобновиха, след като го видях отново, макар и на снимка. Не знам дори дали ме помни. От последната ни среща изминаха пет години. Поне в момента няма приятелка, ако това е някаква утеха. Питам се дали ако тогава наистина ме е харесвал, сега, като по-големи, бихме могли да имаме някакви отношения, повече от приятелски?
|
