"Ако не се промениш, животът ще те смачка..."
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2329 пъти
... бяха думите на майка ми.

И така, може би всичко идва от това, че съм затворена. В девети клас съм, а може би никого не мога да нарека приятел. Дори сега идват празници и през зимната ваканция изпитвам страх, не искам да седя вкъщи. Дори няма с кого да излезя. Добре, че замалко ще съм извън малкия град. И то пак страдания, най-малкото зя мен въобще не е ваканция! Защото ще съм при баща ми, с този човек не може да се говори, камо ли да се живее (макар и за дни). Но отивам там - да го видя, да си видя баби, дядовци... Иначе живея с майка ми и новото си семейство с втори баща. Живеем под стъпалото ''среднобедни'', не се оплаквам, просто ми е много тежко като гледам съучениците си как са облечени хубаво и много други такива неща. Тежко е, но няма продължавам, щото всеки момент ще се разплача.
Има друго, което ме мъчи повече.

В училище за мен е кошмар. Боже, не искам да е така, опитвам се да променя нагласите си, казвам: стига, ''всяко чудо за 3 дни''... да, ама чудото продължава 3 години. Още тогава имаше едни двама-трима дето се дразнеха с мен и с много други. Да, но едни от тях заминаха в големия град да учат, втори си намериха приятели за опора.

Казвам това, защото има момче, което ме мрази. Настройва другите срещу мен, измисля си гадории по мой адрес. А аз освен гадостите в детството - обиди от родния ми баща спрямо мен и майка ми, тъпачки сме били, била съм тъпа и проста като майка си. Няма да забравя как ме преби от бой заради едно ново горнище дето го оцапах, че след това извика майка си (баба ми), та и тя взе да ме обижда и... срам ме е дори да пиша вече :(
А сега всички са много добри от бащина страна - няма месечна издръжка, пукната стотинка, единствено ни тъпчат с брат ми с шоколади!

Ние с него се чувстваме като най-големите идиотчета. Обвзема ме още по-голям срам като се сетя как в 3-4 клас като бях баща ми ме пострига 0 номер, направо всички ми се подиграваха, навсякъде. За баща ми - без коментар. И това ме накара да се ''укривам'' при баба си, която със своите манджи ме превърна от хубаво дете (тренирах карате) в плондер. Не е виновна жената, не я виня. Та... много разстегнах локума - говорех за училищния кошмар. Но изброих първопричините - семейна среда + необщителност.

Иии тоя дето говори разни неща за мен го направи и на едно парти от у-ще. Казах -ще се отпусна и ще танцувам пък другите да мислят каквото искат. Ако не там, то къде? И понеже едно момче ми е симпатично, знам че е женкар, но какво пък. Знам, че и той ме харесва, щом го показа пред приятелите си - тези, заради които се чувствам ужасно в даскало!!! И се отпуснах, позволих си да пия много малко бира. Имам си едно наум, но се стигна до там, че се хванахме за ръце, аз дори се отпуснах на рамото му, взех да се му се натискам. Всичко това се разиграва пред очите на ''онези'', те и там не си спестиха подигравките. И на другия ден някои бяха очаровани, като видяха другото ми аз. Някои от момчетата обаче ми викаха КУРВАТА, дето се кълчеше. :( Ей това не мога да го преодолея, щото е мега невярното...

На другия ден онова момче беше със своите гадни приятели, сигурно и той е като тях, е дано не. Гледаше ме от главата до петите, но нищо не ми каза... хе-хе.Един от онези си позволи да ме унижи... не мога да преодолявам лесно такива неща. Щом малките неща не превъзмогвам какво ми остава за големите? Да кажем, че животът мачка, но колелото на живота се върти... Е, това беше мили хора.

Съжалявам, че е толкова объркан текста и мерси предварително! :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 10 месеца hash: b267b5619d

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Умно момиче си - не им позволявай да те тъпчат. Баща ти - прилича горе-долу на моя, при моя с мили думи не става. Като го заплаша със съд за издръжката да видиш как склонява глава и става по-нисък от тревата. На такива идиоти - само с репчене става. За момчето - да ти кажа може и да те е използвал щом ходи с ония, може и да е по-различен но НАДАЛИ.. Тони

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 4d99cb0aba

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   "Ако не се промениш, животът ще те смачка... " - в това можеш лвсно да се убедиш и без да имаш огромен житейски опит. Опитай се да си отговориш на въпроса - защо всяко малко количество вода, хвърлено във въздуха, винаги придобива формата на капка? Защо не става кубче или пирамидка? Точно така - въздухът го "смачква", очуква, изпилва оттук-оттам и то придобива формата на капка! Ти сега си едно малко количество вода, с формата на таралежче, което се е втурнало във вятъра на живота. Щеш-нещеш трябва да придобиеш капковидна (аеродинамична) форма, ако искаш да стигнеш далече... Иначе - падаш малко след позицията, от която си стартирала!

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: 93c46b316f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Първо, майка ти не би трябвало да ти говори по този начин, след като си само на 15. Знаеш ли, спомням си за много хора, които са били обект на подигравки и даже тормоз в училище, но това при нас се случваше в основното училище, в гимназията всеки си имаше място и липсваха тези детски истории, въпреки че и там си си още дете. Това, което ще ти кажа надали сега ще те "топли" много, но след години нещата ще станат различни. Приеми го като временен период и стискай зъби още 3 години. За семейството е друго - то остава за цял живот. Така както описваш нещата, наистина изглежда, че са много несправедливи с теб. Общо взето си опичай работата от рано и когато му дойде времето замини да учиш в университет в друг град. Ако трябва от догодина работи лятото и събирай пари. Тогава нещата ще са различни.

 

...

горе^

преди: 12 години, 10 месеца hash: 1cb8e13ff4

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Права е майка ти - промени се. Не пишеш на, колко си години, но май си над 18, щом другите били отишли да учат в големия град. За дрехите - виж във втората у-ба. Това са западни марки, все ще намериш нещо хубаво Намери си работа и се изнеси

 

...

преди: 12 години, 10 месеца hash: db685c04d8

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   И аз съм чувала тези думи и като теб съм била в подобно положение. Тези, които ти се подиграват, всъщност те харесват. И по-точно онзи, който спомена, че е най-големият гадняр (прости, ако не съм разбрала правилно). Не ти се вярва, но момичетата се развиват по-бързо от момчетата и в девети клас момчетата са още на ниво седми. И в моя клас беше така, но ще видиш, че с времето ще улегнат и ще се променят. Дали са ти тази обидна квалификация, защото са завидели, че си държала ръката на момчето, което харесваш. На него явно също не си му безразлична и ако наистина те харесва, няма да се влияе от мнението на приятелчетата си. Това, че ти липсват приятели, също не е от толкова важно значение. В днешно време кого ли наистина можеш да наречеш истински приятел? Повечето са хора, с които просто си говориш, но не разбират душата ти, чувствата ти. За разлика, от теб аз можех да се похваля с много приятели и приятелки в девети клас, но един по един си тръгнаха, т. е. много от тях се оказаха използвачи и лицемери. Преживях не едно разочарование, така че и това да имаш много приятели не е чак толкова хубаво понякога. Баща ти няма цял живот да те тормози. Ще станеш самостоятелна, ще пожънеш успехи и може би тогава ще разбере, че не си, , тъпа''. Според мен у теб вижда майка ти и излива яда си към нея върху теб, което е неправилно. Моят съвет към теб е да вървиш винаги с високо вдигната глава. Каквото и да ти поднася животът, каквото и да говорят хората, каквото и да изпитваш, излезеш ли от вас, покажи, че имаш самочувствие. Не демонстрирай надменност, а увереност. Не се принизявай до нивото на тези, които те обиждат. Обиди към тях са забранени, но това не значи, че не може да им аваш понякога някой остроумен отговор. Бори се за това, което искаш. Един ден всичко това ще е само спомен. Ти решаваш дали да преодолееш проблема, или не.

 

...