Приятелки с чувства преди: 4 месеца, 18 дни, прочетена 477 пъти
Здр, моята история е следната - в 12 клас срещнах едно момиче на пръв поглед като всички останали момичета, но всъщност не. Тя беше от новодошлите в училище (9 клас), нз как точно стана, но бързо ми привлече вниманието. В началото само се бъзикахме, гонехме се из даскалото, беше щуро, но с времето усетих ,че се влюбвам в нея (аз съм обратна), опитах да се отдръпна не исках да я наранявам. За жалост не успях и неусетно стана голямата беля, тя разбра за чувствата ми и се опита да обеди и двете ни, че трябва да запазим приятелството си. Аз разбира се се съгласих, не можех да си позволя да изгубя такъв верен и добър приятел.
Така и стана, но не след дълго ненадейно, просто ей така тя скъса с гаджето си и ми направи най-голямото признание: "направих го заради теб" и така започна нашата връзка. Времето ми прекарано с нея ме правеше истински щастлива, за първи път в живота си се чувствах жива. Но както обикновено става при мен, просто ей така успях да съсипя всичко- тя ме заряза. Един ден просто ми каза: "вече не те обичам". От тогава живота ми сякаш свърши. Съкрошена нз какво да правя обичах я, но не можех да си позволя да съсипя живота и.
И така близо година не си говорехме не се виждахме- това ме побъркваше, защото само тя ми беше в главата. Докато един ден един приятел ми се обади, че ще ходи до даскалото да види какъв е реда. В началото му отказах, беше ме страх, че ще я видя затова си останах в леглото. Тогава телефонът извъня беше майка ми, скарахме се и аз реших че отивам в даскало. И така набързо се обляках и тръгнах. Звъннах на брата да го питам дали е още там и къде по точно се намира, той ми каза разбира се.
И така всичко започна от начало- ненадейно се озовах при нейния клас, а брата седеше до нея, аз седнах при др момиче, за да си говорим. Тогава тя започна да разпитва брата за мен-ядосах се и едва дочаках биенето на звънеца. Ще ви спестя няколко маловажни подробности и ще мина на същественото- с нея се сдобрихме, но тя си има приятел. Сега сме пак приятелки, но и двете още се обичаме- ще попитате ОК ти я обичаш, но откъде знаеш какво изпитва тя, лесно е след мн разговори тя ми го намекна, при това не веднъж.
Сега наистина нз какво да правя обичам я, но няма да си простя ако пак я нараня. Живеем в малък град и не можем да си позволяваме волности, все пак са мн малко хората, който биха проявили разбиране- сега не знам как е правилно да постъпя. Но и не мога да продължавам така, защото това ме разяжда отвътре. Мн неща направих заради нея- татуирах се, купих си кола в любимия и цвят, дори отидох да уча там където тя искаше. Когато се прибирах от очни, тя ми се обади и ме помоли да я прибера от купон (в близко до града ни село, от там е гаджето и), аз не можех да откажа, въпреки че имах оговорка да се видя с моята компания. Най вероятно ще си кажете вината си е твоя- прави сте. Затова ви моля за помощ, дайте ми съвет защото е очевадно, че немога да мисля трезво
1. С риск да те обидя, но... майка ти и бащати къде са били през най - важните години от живота ти? Според теб нормално ли е да си обратна?
Настрана... момичето харесва момчета, явно не иска нищо от теб...
3. От номер 1 към номер 2:
Не ме обиждаш, нека си казваме истината в очите. Не искам да засягам никого, но, да, хормони са, но не природата определя накъде да ги насочи, нали?
Защо ли всички обратни имат нещо сходно - нулево родителско внимание... така става, като не са й купували кукли като малка и не са й говорили...
Все още има време да се осъзнае, не е нормално, майка й сигурно не знае и някой ден се надява да има булка и внуче...
Тъжно е...
Най - лошото е че вече новото поколение се е изродило...
5. 1, за всяко нещо си има причина. Мила, всеки има право на собствен и личен живот. Имам чувство, че е ревнуваш. Недей, оставия да диша, така е задушаваш. Опитай се да е разбереш и нея. "По добре малко, от-колкото НИЩО" Желаяти Успех! `^^^^ЛуДкАрКаТа^^^^
