Отчаян съм от живота преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 1985 пъти
Здравейте. Аз съм на 14 от Сливен но усещам че нещата зазляват живота ме е изритал тотално от плановете си. Баща ми е починал живея с майка си трудно преживяваме постоянно се караме за пари или за каквото и да е в даскалу не ми върви много а едно момиче ми разби сърцето и от тогава вече съм извън релси правя неща които до сега не сам си мислел че мога. Постоянно ми е тъжно.
2. Мен ако питаш започни да спортуваш няма значение какъв спорт - разбира се какъвто ти харесва. Мисля че ще ти помогне - ще ти минава времето, ще изразходваш излишната си енергия, ще забравиш проблемите си поне замалко, а и ще имаш цел в живота. Желая ти успех и недей се отчайва... още си млад предстои да видиш и хубавите страни на живота...
3. Всеки един човек е минал през този период. Сега си в пубертета и всичко ти е криво, трябва просто да намериш една сламка, за която да се хванеш и да изплуваш, след това всичко ще се нареди. А относно майка ти поговори с нея, защо да се кара с теб точно за пари? Да не би да искаш много? Ако е така помисли си в какво положение сте и дали тя има възможност да ти придоставя пари за всяка една нужда, ако се наложи помагай и ти :))))
4. Не се отчайвай? Горе главата! Живога е пред теб! Майната и на тая дето е разбила сърцето ти. Опитай се да разбереш майка си. На нея също и е трудно. А даскалото зависи изцяло от теб. Изправи се на крака и давай напред. Трудно е, но хубавите неща стават с много труд. Това е изпитание на живота, ти ришаваш дали да победиш или да те победят. Живота и риск, ако не рискуваш значи не живееш, той е и война трябва да се бориш. Ударя мнoгo силни шамари, но какво да се прави. КЪСМЕТ
5. При мен мен положението е същото, сега сам на18, баща ми почина преди 3 години и те разбирам напълно. Тежко е но не трябва да отчайваш, с времето всичко ще се оправи :)
6. Лъжат те, нищо няма да се оправи, сега няма, дори да можеш да си намериш работа и ще се чудеш от къде да земеш да ядеш. Така си е, няма нищто розово.
7. Пълни глупости говорят ама както и да е.. при всеки е различно.. прави само това, което ти се прави... ако нищо не ти се прави ходи се депресирай пред компа или някаде.. току виж си се научил на много полезни умения :) Всичко ще стане само както ти искаш.
8. Преди месец бях отчаяна като теб.. мислех за самоубийство, исках да умра от свръх доза, пропуших, пропих, не исках да се храня... Но започнах да се виждам с приятелите си по-често, общувах с тях, срещнах човек, който ме разбира и постепенно се възстанових от психическата ми криза. Не върши глупости!!! Колкото и да е зле положението, не прави нищо, което ще навреди на здравето ти. Въпреки, че съм по-добре, аз продължавам да не се храня, повръщам след почти всяко хранене. Ще отмине и този период от живота ти. Не се тревожи.
10. Случвало ми се и то много пъти почнах да пуша трева и да крада и други простащини след това ми купиха кола започнах да се занимавам с нея и се оправих обаче още крада части за колата ми и даже понякога не се усещам.
