Не мога да спра да го обичам
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 1789 пъти
Пиша днес, тук наистина със сълзи на очите си искам да споделя всичко от което ме боли и от което ми тежи, надявам се вие да ми помогнете със съветите си.

Бяхме заедно година и месец. За мен той беше всичко, обичах го безкрайно много, давах най - милото за него, изоставих всички за да съм до него. Била съм с него в най - трудните моменти и в най - щастливите. Казваше ми, колко ме обича, но всичко бе далеч от истината. За него аз бях просто играчка. На мен ми беше хубаво, защото му вярвах.... Един ден се разделихме с караници и с кавги, удрял ме е не ведннъж и раздялата ни свърши с поредния удар и поредните обиди... Аз продължавах да го обичам и бях готова на всичко за него, не се бяхме чували около 3-4 дни, а аз след ден имах рожден ден 18-тият ми рожден ден.

Трябваше да бъда щастлива, трябваше всичко да е великолепно, но не. Предния ден разбрах, че е заминал за Австрия за около седмица две. Тогава му се обадих говорихме, той казваше, че съм му изневерила, а изневерилия всъщност беше той. Братовчед ми дойде и ми го каза, той нямаше причина да ме лъже и затова аз повярвах, а и все пак не веднъж бях чувала, че се вижда с най - долния и ненавиждан от мен човек. Както и да е...

Така рожденният ми ден дойде и света се срина върху мен, приятелките ми знаеха какво ми е и го изживяваха с мен всеки ден, те ме накараха аз да си направя рожденният ден и дадоха всичко от себе си за да бъда щастлива, но не бях, защото частица от мен липсваше.... МИна доста време 5 месеца вече, не се бяхме чували изобщо, виждахме се всеки ден, но не се и поздравявахме, беше ми много трудно. Той започна да излиза постоянно, а с мен почти никъде, започна да има по - интимни отношения с хора за които говореше, че не би ги погледнал.... и аз не останах назад, но ходих в друга дискотека само за да не се виждаме, за да не ме боли толкова. На нова година в заведението в което бяхме отидох при неговите приятели и им честитих новата година, на него също, след което на сутринта, когато с еприбрах телефонът ми звънна и беше той, искаше просто да ми благодари, че съм му честитила, не бил го очаквал от мен. аЗ СЕ РАЗПЛАКАХ И ме заболя всичко в мен в момента в който чух гласът, който ме пробождаше... Сега незнам не се и интересувам какви отношения и с кого има, но постоянно го виждам с различни. Боли ме от факта, че за мен той значеше всичко, а аз бях просто сигорната която го обичаше. Преживах факта, че не е до мен, дори неискам да е до мен такъв човек, но някак още ме боли от това, че ме лъжеше в очите, колко ме обича. Боли ме, че той беше, като малко глезено дете, което имаше нужда от играчка, подарих му сърцето си, доверих му се, а той в играта си го смачка....

P. S Благодаря предварително за съветите.