Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Горкото момиче, какви родители - именно родителите са виновни за формирането на младото поколение - вдигнали са ръце от тях, но ги овикват за глупости. Безотговорни са родителите и на к****те от Милионер търси жена или както беше там - коя нормална майка примерно ще допусне 20 годишната й дъщеря да се сваля на 50-60 годишен дъртак, щото имал пари и то по национална телевизия? Дъщеря-отличничка е по-маловажна от компютърна игра - да ходи на магистралата, а?

7.   Виж според мен не ти се е развикал заради играта. Ти каза, че е имал документи на този компютър, човекът е решил и то с правото си, че щом сте изтрили играта е имало шанс и да бъде изтрит някой важен документ, все пак този компютър не е ваш, да вие си играете на него, но приеми го така, има важна информация, която не е никак лесно да не кажа в някой случаи невъзможно да се възобнови. На мен веднъж братовчедка ми дойде на гости и ми изтри сумати документи, които бях събирала с години, за кандидатстване в чужбина, е честно ти казвам едва я спасиха.... така че баща ти е с правото си, не си мисли че той не се гордее с теб, може да не го показва, но повярвай гордее се! Вярно може малко да е попрекалил с думите си, но едва ли е било нарочно, отиди извини му се и ще му мине.

8.   Аа, номер 6, да ме извиняваш! От прочетеното стигам до извода, че е писало ПРЕКРАСНО възпитано и умно дете, а това говори много добре за родителите.

9.   Ако бях на негово място и аз бих ти се развикала, а и може и нещо да му се е случило и да не вика само за това... А това за оценките няма нищо общо, оценките не са за него, а за теб. _.

10.   ее, мисля, че преиграваш. едва ли баща ти не се гордее с теб, може би просто е бил изнервен. опитай се повече да разбираш хората, разбира се, ако скандалите не са ежедневие.

11.   Спокойно момиче, човека може просто да е бил доста изморен и напрегнат може да има някакви проблеми и това да го е изкарало от равновесие. Да не е приятно съгласен съм на 100%, но обърни гръб на този случай, забрави го, само си помисли колко нощи е седял до леглото ти когато си била бебе, как му се е налагало когато посред нощ си вдигала температура да ходи да търси отворена аптека и т. н. Нашите най-големи дарители са родителите ни повярвай ми.

12.   кукло, изтрили сте му порното, затова се е ядосал човека :D

13.   Номер 9, ако и ти би се развикала, много сериозно се замисли по въпроса. Не е нормално това. Всеки има моменти, в които побеснява, и аз имам, и то най-често за глупости, но точно защото са глупости, полагам ОГРОМНИ усилия да не си го изкарвам на другите. А пък децата са последните, които трябва да се използват като душевна изтривалка...

Авторке, аз бих те посъветвал да кажеш на баща ти да помисли малко логично и да ти каже ти какъв аджеба точно интерес имаш да триеш тая игра и за кво ти е да го правиш? Дори ти самата да не иргаеш на нея, малката ти сестра играя, баща ти играе, кво печелиш ако я изтриеш? ! Няма никаква логика в това... много по-вероятно е да я е изтрила малката без да иска...

Кубрат

14.   № 12 - тъпо изказване. Колкото до въпроса на авторката - права си естествено. Имам деца малко по-големи от теб и се е случвало да се развикам поради умора, нервно напрежение или проблеми с баща им. И винаги съм съжалявала и дори съм се извинявала. Защото в тази възраст трябва да ви слушаме, да знаем за успехите или проблемите ви и изобщо да сме по-добри родители. Защото ти явно си свястно момиче и оправданията със заетост или нерви не са достатнъчни. Времето лети прекалено бързо и грешките в отношенията с децата ни ще се върнат един ден върху нас родителите като бумеранг. Така, че моето момиче ти си права и обидена, още повече когато несправедливо те обвинят обидата е по-голяма.
майка на 15 и 17 годишни деца.

15.   Авторката е права, за съжаление припознавам себе си в историята ?.
Моите успехи винаги оставаха незабелязани. Нямаха пари и за уроци, сама съм си учила и дори учих в чужбина, самоиздържайки се, за да чуя месец след завършването си от майка си, че другите на моята възраст много постигнали - деца имали, сватби и селянии.
Отдавна (още на 13 г. ) стигнах до извода, че признание от тях не бива да чакам. Това страшно освобождава, да знаеш. И все пак заболя. И боли.
Прави нещата заради себе си. Обичай родителите си, но признание от тях не чакай.
Конкретната случка ще бъде скоро забравена, но дано си си взела урока - сама си на този свят.
Това дава и много свобода, ако човек е работлив и умен. Ще можеш сама да контролираш съдбата си, да правиш изборите си, ако се освободиш от желанието си да получаваш признание от родителите си.
Докато другите реваха, защото учиха заради техните, аз учих с интерес - сама си плащах и можех да го оценя, учих за себе си.
Евала на вашите, че поне за уроци ти дават пари, бъди благодарна за това, но мисли за бъдещето си, в което по-добре човек сам да се оправя, отколкото да чака признание, откъдето никога няма да дойде.
Българска работа - мислят си, че като те похвалят, ще се отпуснеш, ще те урочасат или нещо подобно. Гледай ти да си различна с малката си сестра, а след това и с децата си. Успех и споко!

16.   Едно голямо ЕВАЛА и БРАВО на номер 15! Точно така е - човек е сам на този свят (или най-много двама, когато намериш правилният), и всичко ще е така, както си го направиш или не си го направиш сам. Ако тръгнеш да чакаш някой друг да те "оправя" или да ти дава, или да мрънкаш "ама мене никой не ми помага/не ми дава/не ме обича", или както казаха едно време Ъпсурт "България не ме обича, а аз съм ебати пича" - така до никъде няма да стигнеш и винаги ще си на дъното.

Аз веднага след гимназията си бих шута от нас, защото исках да съм независим. Сам съм си търсил работа, сам съм си изкарвал пари за учене (в чужбина) и за живеене, сам съм комбинирал ученето с работенето, което НИКАК не е лесно, и така нататък. И да, ученето в чужбина отнема повече време от БГ, социалните контакти са по-малко и е съвсем естествено докато завършиш там, връстниците ти в БГ да са изпозавършили и да са се изпоженили...

Така че в този смисъл и аз мога да кажа на авторката - да, тъпо е, но не позволявай такива битовизми да те потискат и унижават! Просто се учи от грешките на родителите си, ВЪЗПРИЕМАЙ ги като грешки (нещо което на мен ми отне много време да осъзная - че не всичко, което идва от родителите ми, е правилно... а ми отне време, защото дълго време бяха прави за много неща), пробвай се да погледнеш и от тяхна гледна точка - нещо, което също ще ти е трудно и нещо повече, тази гледна точка ще се променя с времето. С две думи - наблюдавай и мисли! И никога не падай духом!

Кубрат

17.   Мерси, Кубрате.

Такъв е животът просто, добре е авторката да го разбере. Аз също „си бих шута“ 3 месеца след завършването си и това беше най-доброто решение в живота ми. Уважавам и обичам родителите си, но не очаквам нищо от тях, най-малкото признание, защото в техния свят моят живот просто е по-скоро фантазия, знам ли - не могат да ме разберат.
Авторката да си гледа живота, вместо да чака писмо от мъртвец. Признанието не можеш да си го изпросиш от родителите си, важното е ти самата да си доволна от себе си и за себе си да се трудиш, не за тях.
Давай ти самата признание на малката си сестричка, защото това е в твоята власт. Нека поне тя да има човек, който да ? каже едно БРАВО, когато се старае. Дейста като балсам за душата

18.   8, каквото е написано от 6 си е самата истина. Всичко си зависи от родителите. Най вече на тях 6, най вече на тях.. Браво на едно мнение сме с номер 6. ))))

Кумчо Вълчо

19.   Благодаря на всички за коментарите! Номер 12, твоето мнение не ми беше особено полезно, но всеки има право да изразява свободно становището си. Да живее свободата на словото! : )
Що се отнася до Кубрат и номер 15 (съжалявам, че се обръщам така, но не се е подписала с име), на вас благодаря най-вече! Споделям вашето мнение, че човек е сам и всичко зависи от него. Аз също имам желание да уча в чужбина, но това за родителите ми са, , вятърничави работи''.
Послушах съветите ви. Първо се извиних, макар да не съм виновна. Отговорът от отсрещната страна беше:, , Изтри ми играта, а сега се извиняваш. След дъжд качулка! ''. След това обясних най-спокойно, че сестра ми, като е малка, без да иска я е изтрила, а аз не бих имала абсолютно никаква полза да правя подобни неща. Реакцията на баща ми беше:, , Ти така ще кажеш. За мен ти си виновната и това е. ''. Мислех си, че всичко ще спре дотук, но той продължи. Смени темата. Понеже възнамерявам да бъда студентка след гимназията, а и по принцип ще живея самостоятелно, след като завърша средното си образование, каза, че често се чудел как ли ще се справя в живота. Щяла съм много да страдам, след като изляза от този дом. Чакала ме много мъка, но той бил спокоен, защото аз ще си патя, а не той. Знам, че животът е труден и без да ми го казва по такъв начин. След това стигна още по-далеч. Щяла съм да се омъжа за, , такъв като тебе''. И понеже сме, , некъдърници'', щели сме да седим по цял ден и да се оплакваме как държавата не прави нищо, а след това сме щели да, , умрем в мизерия като нещастници. ''. Понякога съм се ядосвала на някои държавни неуредици, но това на кого ли не се е случвало? Не съм от типа хора, които ще започнат да обвиняват друг за каквото и да е. На мнение съм, че човек е сам автор на съдбата си, а грешките са последствия от изборите. Така че не виждам защо ще ми говори така.
Според вас нормално ли е нещата да стигнат дотам? Трябва ли един баща да говори така на дъщеря си, без тя да го е предизвикала, обидила, огорчила? Не съм идеална, но все се старая да е доволен.
Авторката

21.   Авторке, от това, което казваш, мога да ги кажа, че баща ти нещо се е чалнал. Меко казано. Не знам дали преди е бил така, но това, което описваш не е нормално. Никой родител не може да мачка по такъв начин самочувствието на детето си, да го нарича нещастник, мизерник и как нямало да прокопса. Това е престъпление!

Иначе и на мене едно време много са ми казвали, че съм щял да си патя и да си чупя главата. В някои случаи наистина са били прави, но аз въпреки това исках сам да си стигна до тези изводи. А за много други неща се оказа, че не са прави и сега съм адски щастлив, че си отстоявах убежденията и не се пречупих. Сега баща ми си пати много повече от грешки, за които аз се опитвам да му отворя очите, ама не му увира главата.

Та авторке, не знам на колко си години (не си писала или поне не мога да намеря сега), но мога да ти кажа, че разсъждаваш невероятно зряло и мъдро! Направо ти свалям шапка! Без майтап. Продължавай в тоя дух и не се пречупвай! В живота много критики ще слушаш и много насрещен вятър ще срещаш, дали от родители, от приятели, от гаджета или от който и да е. И доста често ще е несправеливо и незаслужено. Свиквай с това и се бори за мнението си и за правото си да живееш както ТИ искаш. Вярно, по-кофти и по-обидно е, когато такава критика идва от родителите, но след като скоро завършваш, тяхната рола така или иначе е почти изчерпана. Те са те отгледали, възпитали изучили... От тук нататък ти си на ход. И мнението на родителите ти не е и не трябва да бъде нито аргумент, нито оправдание да направиш или да не направиш нещо. Решенията са си твои, отговорността също, последствията също.

Но така като те чета съм убеден, че ще се справиш блестящо!

Успех от все сърце!

Кубрат

22.   Благодаря, Кубрате! Преди не се е държал така. Отношенията ни бяха съвсем нормални, но изведнъж се промени и започна да се държи по този странен, меко казано, начин. Това беше и причината да потърся някакъв съвет или мнение. Още веднъж благодаря за твоите коментари!
Авторката