Пристрастена към компютрите
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 1988 пъти
Здравейте, момиче съм на 14 години. Когато бях малка, гледайки по-големите отстрани нямах търпение да навляза в тази възраст и аз, очаквайки че живота ми ще е далеч по-интересен.

Ето, че този момент дойде, но всичко се оказа коренно различно, от начина по който си го представях. Проблемите са няколко или по-точно един, с много последствия. Не мога да комуникирам нормално с хората, които ме заобикалят - в училище, извънкласните ми занимания и т. н. Когато съм около тях мисълта ми не тече както би трябвало, говоря много тихо и изглеждам притеснена. За това пък пред приятелките ми и семейството ми съм съвсем различна. Говоря, повишавам тон, дори понякога казвам неща, които би било по-добре да премълча. С останалите се разбирам най-добре, общувайки виртуално. Това е причината да прекарвам повечето от времето си пред компютъра и нашите са подразнени. Всяка вечер се караме, меко казано. Смятат, че съм пристрастена и са прави до някаква степен, но единствено зад компютъра се чувствам уверена. Постоянно ми спират интернета и това ме изнервя, идва ми да хвърлям, каквото видя пред себе си и изричам думи, които всъщност не мисля... Момчето, което харесвам напоследък започна да се държи много странно и това допълнително ме депресира. Чувствам, че нещо не е наред, а той дори не желае да ми обясни. Вечер, когато си лягам потъвам в мислите и тревогите си и успявам да заспя чак към 2-3. На следващия ден съм капнала от умора и това се отразява и на оценките ми. Колкото и да уча, все не получавам желаните резултати и това още повече ядосва нашите и естествено кой пак виновен? Компютърът, разбира се.

Това е накратко, предварително благодаря на хората, които ще прочетат историята ми и ви моля за съвет! : )

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 5 месеца hash: 70df1b3ebf

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Кажи му на това момче, че го харесваш. Ако откаже значи е обратен. Не знам кой в тази възраст или повече би отказал на момиче. А и може и той да е срамежлив и да не ти казва нищо. Какво губиш?

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 6382a24b41

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Няма лошо, но проблемът е, че ти не запазваш натрупаната пред компютъра самоувереност, за да можеш да я приложиш по-късно. Тя си остава там и няма начин в даден момент да отидеш и да разкажеш играта на външния свят. Знам какво ти е - напоследък светът се напълни с невероятни изроди и доста хора се блазнят от варианта да бъдат по-често пред компютъра. Той не показва лошо възпитание, не те обижда, не спори с теб дори и тогава, когато ти си прав, не иска от теб да придобиваш нови вредни навици (освен самото стоене пред компютъра), не си избива комплексите на теб заради това, че не е срещнал друг достатъчно слаб, за да го използва за боксова круша, не ти пречи да учиш каквото искаш с досадни подмятания и не ти диктува какво да правиш и т. н. Накратко те кара да се чувстваш като Бог. Но с плюсовете си има и минуси - буквално ставаш зависим от интернет-доставчика си, сметката ти за електричество нараства невъобразимо, хабиш нерви при всеки бъг или вирус (не, че в реалният живот не хабиш нерви, така че това не тормози само любителите на компютрите), вредното облъчване от компютъра, риск от обездвиждане или недоспиване, ако си от трагичните случаи (дори и да не си, можеш да станеш, ако не решиш проблемите си бързо и така да изчезне нуждата ти от компютър). Ако ти намериш начин да задържиш тази самоувереност и да я прехвърлиш в реалния живот, ще можеш да подобриш живота си и дори ще станеш идол на всички, които използват компютрите, за да се скрият от гадното си ежедневие. Успех! :)

 

...