Какво да правя с живота си?!
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 2931 пъти
В момента съм 8-ми клас. Не съм се местила в друго училище никога. В седми клас започнах да харесвам едно момче и той се оказа в същата стая, в която и аз на изпита и така се реших никаде да не се местя, като знаех, че другата учебна година ще сме в един клас.. Класа ми не ми харесва, не се разбирам с тях и почти всички искам да забравя веднъж завинаги. Момчето не знам изобщо КАК съм започнала да го харесвам и той е като всички в класа -- тъп, та тъп.. Та дори и хубав не е.

С родителите ми не споделям, то дори и няма какво за споделяне всеки ден ми е един и същ. Чувствам се кунфузно, ако започна да искам нещо. Не мога да ги помоля за нищо - нито майка ми, нито баща ми. От няколко месеца разбрах за училище, в което се изучава Японски - езика, който най-много харесвам и бих искала да уча. Както и бих искала някой ден да отида в Япония да работя.

Майка ми знае, че учА от интернет корейски (другия език, който също ми харесва; знам някои думи, както и хангъл) и японски (него го знам по-скоро като втори чужд език, въпреки че уча руски от дълго време). Европа не ме привлича. САЩ също. Английския ми върви, но да отида да го говоря всеки ден. НЕВЪЗМОЖНО. Не харесвам езика. В момента уча и руски -- на никъде съм. Учих го в пети и шести клас също. Всички преписвахме от тетратки или госпожата направо ни даваше отговорите. Бяхме 40 човека и нищо не учехме. В момента сме по-малко, но същото. Русия не ми харесва.

Не знам какво да работя за в бъдеще. Искам някоя работа, като... невролог, криминален психолог, психиатър... детектив. Или пък да стана прокурор.
Аз живея в Плевен, а училището е в София и ме е страх да кажа на родителите си за това. По-скоро от страх от това, че няма да ме пуснат, отколкото от това, че ме е срам. Имам голямо чувство за инат(дори към самата себе си) и това да кажа на родителите ми и те да откажат е слабост за мен. Аз страшно много искам да го уча, защото ако сега не отида в София, ще трябва да пропилея 4 години в университет за езика, защото на уроци НЯМА да ходя каквото и да стане.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 5 месеца hash: e61ebfcbb5

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ти като не знаеш какво искаш, ние как да знаем??? Тя твойта е много объркана.... Палав Мечок

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 5642ea96f0

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Намери начин да кажеш на родителите си, ако наистина искаш това да учиш. Родителите ти са те възпитали да си скромна и да не искаш много, но в отговорни ситуации като тази може да заявиш желанието си. Аз съжалявам, когато от 6и клас можех да се преместя в по-хубаво училище, но не казах на нашите, преместих се следващата година, но беше късно, защото всички, които се бяха преместили по-ранобяха много по-напред от мен и това винаги ме депресираше.

 

...

преди: 12 години, 5 месеца hash: 0ed5e0daf5

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Виждам, че и ти харесваш японски и корейски, също като мен(предполагам слушаш к-поп, джей-поп, джей-рок или гледаш анимета и драми):). Ако наистина искаш да учиш японски, почни постепенно всеки ден да споменаваш нещо за Япония и Ю. Корея, когато говориш с ваще. Примерно колко ти харесва звученето на тези езици, колко са симпатични момчетата и подобни. И така всеки ден, за да им покажеш, че не е поредното увлечение. Можеш да гледаш някоя драма или филм с майка ти. Поне аз така действам. Всеки ден и казвам как ще науча японски и корейски и след това ще живея и работя ттам. В началото го приемаше като шега и не толкова сериозно(това, че ще искам да живея там), но след около 1-2 месеца вече го прие и ме подкрепя(ама това стана след като я зарибих по драмите и музиката им). Просто не им го съобщавай изведнъж, а първо ги подготви психически да свикнат с идеята. Като видят, че наистина държиш на мечтата си, предполагам и съм убедена, че ще те пуснат да отидеш на квартира в София. Аз сега съм 11- ти клас и нямам търпение да завърша, да отида в софийския и да започна да уча един от тези два езика(аз съм в голяма дилема и не знам кой от двата искам :D). А пък и аз в момента само си губя времето в гимназията като уча език, който не ме привлича, но аз нямах избор, тъй като тук нямаше японски/корейски. Просто не си губи времето, ами почвай японски в София. Но трябва наистина да го искаш. Помисли си хубаво!

 

...

горе^