 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Не се разбирам с родителите си
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 4841 пъти
Проблемът при мен е, че не се разбирам с родителите си. Винаги намират грешката в мен дори, когато аз най-малко съм замесена в съответния конфликт и в резултат от кавгата аз винаги излизам виновна и наказана. Постоянно ми крещят и аз съм се опитвала да говоря нормално с тях и да им обясня как стоят наистина нещата в дадената ситуация, но те чуват само себе си и са глухи за останалото.
Имам и по-малък брат, който ми създава допълнителни проблеми... Като гледам как другите семейства се разбират идеално и родителите влизат в положението на децата си тийнеджъри чак ми се доплаква, защото и аз искам такова семейство, в което няма да присъстват кавги и винаги аз да съм виновна за нещо... Моля ви дайте ми съвет какво да направя, за да осмиря малко гнева на нашите към мен.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 998d072771 |
|
1. Разбирам те прекрасно, и аз съм така с нашите вече съм им свикнала така че ще гледам по-най бързия начин да се изнеса като стана на 18. Аз в момента съм на 14, имам и по-малка сестра, но с нея се държат много добре никога не са я лишавали от нищо, а мен...! Просто стискай зъби. Всяка божи вечер преди да си легна се моля утрешния ми ден да мине по-леко, но уви. Ти на колко си всъщност?
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: d7e2bcb26d |
|
2. 16 ии отчаянието е пълно...
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 6cd4e15943 |
|
3. Сродна душа <3! Все едно аз съм го писала. Никога не съм получавала подкрепа, винаги е имало присмиване, никога не са мислили за моите желания, винаги се изкарват добрите, променят историята сякаш не съм била там, не ме чуват дори да крещя. Понякога имам чувството, че аз съм голямата, а те тинейджърите, аз ги изслушвам тръгвам да говоря нормално с тях, без да повдигам тон и обвинения, а те веднага ме нападат и не ме изслушват. След скандал те се обаждат на приятели или се събират и почват да ме коментират и да ми говорят зад гърба. Дават ми ключ за стаята в лицето ми усмивки, малко критика, без да съм казала нищо, а само да ги гледам странно, отиват в другата стая и се почва, , Оу, ама тя не е отговорна, сега ще видиш как ще загуби ключа, не мога да и имам доверие, че ще си оправи леглото, а камо ли за това. Не може да и имаме доверие, ключа да е само неин, ще се заключва само заради брат си ". (не, че ми дават, ама се пак така действат, само на думи ;dd )
Реших си сама да се справям, то се е видяло, че подкрепата няма да я видя затова просто съм принудена сама да си помагам, сама да се боря и сама да се уча. Така е от над 4 години, а живота ми се развива по-добре отколкото бих могла и да мечтая. Имам много повече акъл от съучениците си, правя всичко за себе си, а не за да не ме накажат, справям се сама с проблеми, депресивни случки и всичко. Не рева за глупости, не се филмирам, гледам с надсмешка над положението Уверена съм, а съм притисната към стената, защото просто нямам избор и ако не вярвам в себе си, няма кой друг да го направи.
Единствено ми тежи, че съм много по-добра от половината ми приятели и в оценки и във виждания и в домашна работа, но все ме сравняват и ме изкарват лоша, защото видиш ли как можело да чета спокойно, или да уча урок, да съм изляза с компанията, вместо да излъскам къщата и да помогна за вечерята. Авторке, моят начин дори да е брутален, е много по-приятен от разчитането на приятели и опитите да се харесам на родителите си, казах ти само кое ще ти тежи. Дори като свикнеш няма да те засягат приказките по твой адрес, ще те държи мисълта, че някой ден ти ще се издигнеш, ще се изнесеш и ще постигнеш повече от тях за 1 година. А след като създадеш семейство ще бъдеш 100 пъти по-добра майка, от твоята.
Зу-За
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 61299bded5 |
|
4. Няма идиалнни родители и няма тийн, който да няма твоят проблем -навън всеки се стреми да запази някакво приличие, но между стените се случва същото.
Аз лично се спасих от скандалите като започнах да ги игнорирам. Записах се на 100 ЗИП-ове и СИП-ове. След училище оставах в училище и в свободни стаи учих. Най-лошото беше гладът, разбира се - с 1 лв. джобни на ден, но е по-добре от вкъщи.
Прибирах се към 17 ч., натъпчвах се доволно, после пак сядах да уча.
Избягах в книгите и учебниците. Научих перфектно западен език и непосредствено след абитуриенският си стегнах багажерите. Бях си намерила неквалифицирана работа + подслон + имах виза за съответната страна. Бай-бай стрес.
От тогава по-добра от мен няма. Чуваме се по скайпа, когато имам настроение. Като ги посещавам ме носят на ръце. Още караниците са ежедневие за тях, но не и за мен. Успех
П. П. Осъзнах, че единственият начин да си независим е образованието. Намери си библиотека, някакво помещение за четене, или приятелка, при която да си, за да не се прибираш у дома често. Като почниш да носиш 6-ци, вашите ще се кротнат, а понеже не си у дома, няма как да си отговрна за проблемите там, а и в 2/4 от времето ще си някъде, в 1/4 ще спиш, остава им много малко време за хокане, което ти можеш да издържиш...
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 8adc16f898 |
|
5. Сякаш съм го писала аз. На 14 съм, положението е същото. Нямам брат/сестра, майка ми е бременна. Много са нервни и тя и баща ми. Само викат. В училище имам много добри и отлични оценки. Каквото и да направя, никога не са доволни, само ми крещят и ме упрекват... В момента с баща ми не си говорим. Позволяват ми много малко неща, които са позволени на приятелите ми. Аз съм емоционална и преди много им се връзвах. Сега съм свикнала да викат по мен и вече не обръщам внимание, правя се, че не ги чувам... Ако продължават така, ще търпя още няколко години, ще си завърша образованието, ще взема хубава диплома, ще си намеря хубава работа и жилище и ще се изнеса да живея самостоятелно. Съветвам те и ти като мен да спреш да им се връзваш. Единствения начин да се оправяш с такива хора е да си "послушното зайче" и да си траеш. Просто не им обръщай внимание.
~Never Back Down~
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 308abf70bf |
|
6. Я, я почакай. Всички нормални родители искат да дадат по-добър живот на децата си и за това се стремят да ги направят колкото се може по умни, предпазливи и т. н. Помисли си само едно нещо кой ти е бърсал дупето първите три години от живота ти. Те просто искат да те подготвят за живота, да можеш да се справяш с него добре и когато вече ги няма. Разбира се родителите и те са хора и могат да грешат все пак за разлика от теб те носят отговорност за за просперитета на цялото ви семейство. Още три-четири години и отношенията ви ще се уталожат.
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: e524150dd9 |
|
7. Разбирам те прекрасно. Същото положение е в къщи, нашите ми се карат за абсолютно всичко, при положение, че не създавам никакви проблеми(явно не могат да се примирят с това, че не им отдавам нормални поводи за каране), брат ми е малък и покрай него още повече са изнервени и кой го отнася естествено-аз. Въпреки, че често го обличам, гледам, храня и т. н., пък той е такава проклета твар, сума ти ритници, скубания и хапания съм получила от него. Все ме изкарват мързелива, тъпа и какво ли още не. Не се натъжавай, че само при теб е така, е не е. Познавам много, чиито родители са такива. Чудя се понякога, тези хора не си ли спомнят какво е да си тинейджър? Че постоянното викане и натякване не е правилен метд за нищо? На 16 съм и само чакам да завърша и да отида да уча някъде. Засега просто ги игнорирам ако мога. Е не винаги е така, има и някои хубави моменти, просто не са достотъчно, за да компенсират останалото. Не мога да се оплача от липса на неща, купуват ми почти всичко, което искам, дават ми доста пари или джобни като ги помоля, но материалното просто губи смисъл, предпочитам повече да се разбирахме.
|
| преди: 8 години, 1 месец hash: 53e2c4f8f6 |
|
10. Номер 7, вседно съм го писала аз с изключение на това, че много обичам брат си и само заради нега не се отчайвам напълно. Все съм тъпа, все тъм мързелива, все невъзпитана... и какви ли не епитети. Никога не са доволни от мен. Просто така. Майка ми е с много своенравен характер. Има моменти, в които сякаш се бием на арена - хвърчат дрехи, обувки, разменят се злобни думи, тряскат се врати... Когато бях малка, ве обгрижваха с внимание, а аз никога не съм злоупотребявала, а мама твърди точно обратното. Обичам си семейството, но не ме радбираг и толкова. Смятам да послушам съвета на номер 4. Всякога ще се намери нещо, което не съм направила, както трябва. Взех да ровя из Интернет. Представете си, колко зле е положението. От месеци не е минала една спокойна вечер. Когато съм болна, ми викат, че само харчат пари за мен и че сама съм си виновна. То излиза, че никога не ще се разбера с тези хорица и точка.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
