Какво да направя за брат ми?
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 2781 пъти
Здравейте!

Наскоро сериозно се зачетох над раздела, , Семейство" и забелязвам, че огромна част от историите са именно за тормоз от страна на майката. У нас положението далеч не е цветно, затова реших да пусна тази тема.

Предлагам отдолу (в коментарите) тези като нас, или пък по-възрастни да споделят личен опит и да дават съвети. Нещо различно от: Обади се в закрила на детето! (понякога положението не е чак за социални) Чакай да навършиш 18 и се изнеси! Или пък - слагай си ръката за да не те удря.

И така аз съм в 7клас, имам брат в яслата и честно казано подкрепа през живота си не съм видяла, само присмиване, а далеч не искам това да се случи и с брат ми.

Помня, че когато бях по-малка редовно ме е удряла и крещяла, все за незначителни неща от рода на, че не съм сложила някоя книга на точно същият рафт, че без да искам съм си скъсала някоя стара дреха или, че съм оставила малко кал пред вратата докато съм се събувала. Удряла е меко казано и до кръв се е стигало и със синки съм ходила. То не бяха заплахи, не беше мрънкане. Естествено пораснах, вече не ми посяга, защото някак си се научих да се отбранявам и за секунда не съм позволила да ме смачка, както е правила едно време. Свикнах да разчитам само на себе си, сама да се подкрепям и сама да си решавам проблемите да бъда уверена не ми е привилегия, но ако искам да оцелея трябва да повярвам. Сега ще кандидатствам на място с висок БАЛ, за нея това било много тъпо, следователно и аз съм тъпа, защото съм щяла да се претоваря. Решила съм да кандидатствам е езикова гимназия само поради 2 причини.
1- Целодневно е- няма да се прибирам у нас.
2-Като навърша 19 и завърша училище ще мога да отида ВЪЗМОЖНО най-далеч. Което се е превърнало като мечта.

Говорила съм с нея, казва ми, че съм неблагодарна, тъпа и епитети, които не искам да пиша не от срам, защото вината не е моя, а просто заради някой по-малки читатели. (пък и култура ми доста ми пречи)
Молила съм я, плакала съм и макар, че е било преди поне 5 години помня ефекта- погледне ме за малко мило и после пак се разкрещи, че съм се лигавила, че не съм знаела какъв е живота.
Викала съм, крещяла съм, отстоявала съм себе си- отново същото.

Но ето, че се роди брат ми. Винаги е бил усмихнато бебе, за момент си помислих, че всичко е приключило, че тя отваря нова страница в живота си. Вярно понякога нервите и отново не стигаха и все пак е разбираемо. Малко дете и тинейджър...
Стана на годинка и ето я пак същата драма. Гледах как го бие (е не колкото да го пребива, но все пак), как си псува и го обижда. Някак си сякаш се оплакваше, че се чувства като роб и я използваме за чистачка. Интересно понеже моята част от задълженията я поемам и ако ми позволи и помагам за нейната. Той няма умора, за което тя просто издивява. Знам, че няма да го нарани, сега година по-късно, поне не колкото мен е в миналото. Но искам да се подсигуря, ще го подкрепям, ще му помагам, ще го гледам, въобще ще получава всякакви екстри, които аз нямам- в смисъл, ако си хареса някоя глупост ще му я взема с мои пари. Проблема е, че не мога да го защитавам от нея, а вероятно след 5 години остава съвсем сам, защото аз няма да остана тук.

И за сега добре, в следващите години, когато тя се изнервя мога да и кажа да изчезва и аз да го преспивам, храня или обличам, а после? Искам да ви попитам само какво мога да направя за него? Как мога да го предпазя? Не ми пука дали ще удари мен, дали ще ми се развика, аз вече съм затвърдена като недорасла глупачка честно казано и след всичко няма как да ме срине, но той все още няма лепнат етикет.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 9 месеца hash: bf8ee56d8a

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Аз също съм 7-ми клас и общо зето всичко като теб, с малката разлика, че аз имам сестра и тя е на 3 години. Когато мама тръгва да я бие аз скачам и отедам прид ръката й, за да одари мен, не сестричката ми, или просто и хващам ръката. Много ме дразни когато се прибере вечер и започне да ни крещи за всичко възможно! Аз се махам качвам се на горния етаж при лея, но ме е страх за сестричката ми!

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 4ed399921a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   а ми какво мисли баща ви по? са и не е обяснимо майка да има такава агресия то ей такива ако има кой да ги натупа един път да им дойде акъла

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: 44ed2fc376

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   До 2-ри коментар- много си зле, момичето иска съвет, а ти пишеш глупости, както и да е. Виж, и при мен положението не е розово, всеки ден скандали с родителите ми (на 18 съм), в повечето случаи е виновен брат ми, както и да е. Мисля че е супер че си решила да учиш, гледай да завършиш с колкото може по-висок успех (за самочувствие, не само за да те приемат). Другото ще го мислиш в движение. А за малкия... не знам, бъди търпелива и нещата ще се подредят. Не знам дали модераторите ще одобрят, но ако искаш да поговориш с някого-остави имейл или каквото и да е било, смея да твърдя че съм добър слушател и мисля че бих могъл да ти дам някой съвет. Стискам палци да успееш

 

...

горе^

преди: 12 години, 9 месеца hash: 6eff3a9d37

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Доста силно момиче си /по характер/. Не смяташ ли че си силна точно заради държанието на майка ти. "Това което не те убива те прави по силен" остави го сам да намери начин как да се справя с нея както ти си открила начина. Остави го да му по крещи, да му посегне, утре като порасне да не се впечатлява от един женски крясък. Ще го обижда, еми то човек свиква на какви ли не неща след време както и на теб няма да му прави впечатление думите й. Ако се страхуваш за живота на брат си, закрила на детето но само ако животът му е застрашен иначе всичко друго го прави по силен и в бъдеще ще се справя лесно с трудностите като теб.

 

...

преди: 12 години, 9 месеца hash: d1aa7b3aae

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От Авторката: Аз коментари, че съм силна, че имам воля и т. н. съм се наслушала достатъчно много за всички тези години. И комлименти, че съм добър слушател, добър психолог също съм слушала. Проблема е, че в семейство като моето човек има точно 2 пътя. Или става невероятен, или става ужасен. Искам да направя всичко за да може малкият да е по-добър от мен, поне да получава малко повече подкрепа. Аз имах приятели, които ме държаха на улицата, а не у дома и попаднах на доста хора, които ме принудиха да бъда на ниво и ми отвориха очите как не трябва да се излагам, заради нечие самочувствие. Но той няма как и да има. Като гледам сегашните поколения и начина им на мислене и самите ценности... не ми се вярва. Общо взето ние бяхме банда черни овци, освен страхотни моменти сме получавали и доста опит един от друг, а още повече сила. Като цяло няма да го разглезвам, както каза номер 4 е добре да може и сам да се справя и сам да свиква. Не се страхувам за живота му, винаги е бил искано бебе за разлика от мен. Към номер 2 - Баща ми ме е защитавал като по-малка. Случвало се е да поеме моята вината, ако майка ми не е в добро настроение. Или пък след 20 минути писъци, крясъци и рев да дойде и да ми остави възможност да се изнеса тихичко от стаята. Но за сега към брат ми е безучастен, а в моите спорове с майка ми или не заема страна или е зад нея. Именно затова се притеснявам за брат си, за сега аз съм човека при когото може да отиде разреван и просто да стои на тихо на леглото ми. Аз помня какво беше не исках утеха, не исках съжаление, исках само тишина. Пък и щом се справям с депресирани приятелки дори и с 500км разстояние брат ми на 5 крачки от мене няма да ми е проблем. Към номер 1 - Не знам какво да ти кажа. Аз моят изход го намерих, силно се надявам и ти да успееш. Защото някак си нито приятелите, нито никой няма такова влияние както обидите от собствената ти майка. Още повече, ако си съвсем малък.

 

...