Писна ми
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 1820 пъти
Аз съм момче на почти 15 години. Когато бях малък имах приятели, бях макар и малко щастлив, вярвах си. Сега вече съм един боклук. Вече нямам приятели, имам но те не са ми истински приятели. При първа възможност ме предават. Напоследък започнах да разбирам много добре какви са хората. Чувствам се самотен, в тежка депресия съм, заради несподелена любов.

Тъй като имаме финансови затруднения ми се наложи да живея с баба си и дядо си. Ами в училище да не говорим... Почти всички от класа ме обиждат и ми се подиграват, наричат ме жена, ти къв си беее и тем подобни, а аз си харесвам момичета. Но то не е само в класа.

От 3 години имам проблем и не мога да играя по физическо и на всичкото отгоре вече ми се подиграват и за това. Напоследък оценките ми в училище не са много добри, а аз поне се опитвам. Винаги съм бил отличник. Проблемите не спират дотук. Майка ми изневерява на баща ми. И наистина ми писна от всичко това. Вече направо искам да се самоубия. Не издържам. В безизходица съм. Какво да правя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 8 месеца hash: fccac89b41

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Аз също имам подобни проблеми.. на 13 съм, момиче. Знам какво е да ти се подиграват, защото си различен. От 5 до 7 клас включително всеки ден момчетата са ме пребивали, останалата част от класа ми ми налагаше психически тормоз и нямаше кой да ми помогне. Опитвала съм да се защитавам, родителите ми са идвали в училище, но съучениците ми се озлобиха. Е, вече съм в гимназия /една година по-рано съм тръгнала на училище/, но някак си усещам тежест в душата ми. Обичам един човек нещастно почти от 4 години. С него се познаваме от 6 години, в един квартал сме и едно училище, но не ми обръща НИКАКВО внимание. В основното училище хем трябваше да търпя побоят на съучениците ми, хем да гледам как ТОЙ се закача с други момичета. Спомням си, че бившите ми съученици много често ми казваха, че съм била като мъж или даже травестит. Аз съм изключително чувствителен човек и всичко приемам навътре. В семейството ми се случваше нещо много странно - всяка година.. точно на 24 декември, Бъдни Вечер, денят, в който цялото семейство трябва да е заедно, да седнат на трапеза, родителите ми започваха да се карат. Ужасно беше. Попринцип не се карат, но точно на тази дата ми се случваше това нещастие. Спомням си как във втори клас като бях това пак се случи това. Затворих се вечерта във стаята ми и плаках доста време. Така и следващата година и по-следващата.. направо по едно време бях намразила тази дата. Може би някой ни беше урочасал, знам ли.. Много пъти съм имала и аз мисли за самоубийство, но не знам дали ме е страх, или просто не искам да нараня близките ми. Почти съм се убедила, че истински приятели няма. Аз също смятах едни за по-добри приятели /не чак истински/, но грешах. Оставиха ме, говореха ми зад гърба, въпреки всички неща, които съм правила за тях. Е, сега се сдобриха с мен, но не е същото като преди. Изобщо даже. По-добре не се самоубивай, все има някой, на който му пука за теб и ще го нараниш много. Не знам, но някъде бях чела, че Бог дава най-много трудности на онези, които най-много обича и се замислих..

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 21c9e9ea0d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   ако живееш с нагласата, че на някой задължително трябва да му пука за теб ще те разочаровам Ти, ти си единственият на който трябва да му пука за теб. Защо слагаш думите и действията на останалите за по-важни от теб самия, голямо момче си, какво значение има подигравките на съученици /това са само избиване на комплекси/, финансовите затруднения /те парите винаги са и ще бъдат недостатъчни/, дали майка ти изневерява/си е проблем между нея и бащата ти не би трябвало да се намесваш/ тези неща не би трябвало да ти пречат. Щастието не е в липсата на подигравки, многото пари или не изневеряваща майка, щастието е в самия теб просто трябва да го откриеш. Да откриеш какво всъщност искаш и да се бориш да го постигнеш.

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: d014a242cf

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Хора животът е пълен с изпитания и трудности... никога не си мислете, че сте единствени. Относно приятелите-от моя опит съм научила, че такива няма. Може да се доверите само на себе си, защото поне ще знаете, че нямя да се предадете. Не казвам, че изобщо няма истински хора, а че те се срещат много рядко. Смисълът на живота е да извоюваш мястото си, уважението и думата ти да има тежест, демек цял живот се бориш. Почти на всеки му е писвало от безбройните проблеми, които се трупат един след друг. Дори да имаш помисли за самоубийство, знай, че винаги ще има човек на който ще му пука... просто трябва да го откриеш! Лично аз бих се разстроила ако науча, че някой мой познат е направил такава грешка независимо да ли го харесвам като човек. Моят съвет е да не обръщаш внимание на чуждото мнение, защото то не е важно, учи усилено и ще видиш как всичко ще се оправи с времето!!! А за майка ти еми изобщо не подкрепям тази нейна постъпка, но това е нейният живот ти си имаш твой. Бих нарекла тези твои чувства като първи стъпки в живота... много е гадно като осъзнаеш, че представата за живота е корено различна от тази в детското ни съзнание. Доста хора точно от тази точка на развитие където си ти тръгват по грешен път за да се докажат. Ти недей... смисъл аз попадах на много използвачи и все още попадам де но се радвам, че не съм като тях, не използвам хората за изгодата ми. Това ме кара да знам, че съм по-добра от тях и винаги с една крачка по-напред! Успех!

 

...

горе^

преди: 12 години, 8 месеца hash: 370fc372ae

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Хах света е гаден и за съжаление истински приятели почти няма, но какъв е смисъла да се самоубиваш? живей си ей така, напук на всичко.

 

...

преди: 12 години, 8 месеца hash: 56e1eb7281

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   съжалявам за номер 1, но защо разказва цялата си история на човека той е писал това за да му помогнат, а не да го натоварват още повече, въпреки всичко ми хареса последното изречение, замисли се над това може би в бъдеще те чака нещо страхотно и щом прочетох това веднага се сетих за създателя на фейсбук колко е бил нещастен и "задръстен" преди, а сега е милионер и си живее страхотно, не предприемай подобни стъпки, не знаеш какво те очаква в бъдеще

 

...