Изморих се от всичко това
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2758 пъти
Писна ми да плача, хвърляйки на вятъра милиони сълзи и нерви само, защото съм прекалено чувствителна и добра. Не искам да бъда използвана, а всеки ден съм такава. Помагам на някой, а на следващия ден той си позволява да ми се присмива нагло и безцеремонно. Страдам, знам, че не бива, но не мога да го спра, защото просто съм такава.

Писна ми да се променям, бягам, да живея с миналото. Не искам да бъда перфекционистката, която е прекалено строга със себе си. Винаги недоволна от това, което е. Винаги прекалено много мислеща и разсъждаваща, кое е най - доброто и правилното. А в края, винаги правеща всичко по най - трудният начин. Винаги не оценявана, но пък достатъчно добре наказвана за грешките си.

Писна ми да се боря със зъби и нокти за най - малкото. За неща, които знам и усещам, че никога няма да достигна. Да бъда вечната, голяма мечтателка, която иска от дъното, да се изкачи на върха и то без капка късмет зад гърба си. Не искам да се чувствам безполезна. Не искам да се съжалявам. Не искам да представлявам нищо от това, което съм сега, но никак не е лесно да се промениш, намериш истинското си аз, да играеш друга роля... дори не знам кой е правилният израз, който ми трябва.

Вътрешно се задушавам и искам да спра всичко това. Да го захвърля и погреба в миналото. Да стана нов човек. Да бъда силна. Достатъчно по - силна от другите. С цели, смисъл и самочувствие. А не просто добро, навино и изгубено момиченце.

Чудя се, дали някога ще намеря сили, за да успея да преобърна света си наобратно, да го наглася по начин, който аз желая и как...? !

Момиче на 14г.