Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Хаха.. номер 3.. т`ва какво беше? Индигови деца :D да не ме оприличаваш на такава

Поли :D

7.   Здравей Поли,
При мен се случва същото. Не намирам общ език със съучениците си. Чудя се кога ли ще пораснат. Много ми беше трудно до преди вчера. Просто реших да изляза на разходка със стара приятелка и това много ме разведри. Според мен (защото при мен се случи така) за да не се чувстваш по този начин опитай се да намериш време да излезеш с тези които са ти приятели дори и по-големи от теб. Повярваи ми това много ще ти помогне. Прави го често и всички тези проблеми ще изчезнат. Колкото до съучениците ти остави ги те са си още деца въпреки че са в пубертета. Важните са твоите приятели и се виждай с тях по-често от колкото сега.

Надявам се да ти помогне!

8.   Здравей! Аз също винаги съм мислила по-различно от съучениците си, и намирам темите им за разговори за смешни. По-голяма съм от теб с 3г. имам 2-3 приятелки с които си излизам и другото познати разни. Но начина ти на мислене не те прави аутсайдер. Мисля, че в един момент ще престане да ти пука как разсъждават другите. Все пак не се откъсвай съвсем. Аз го направих преди време и сега съжалявам.

9.   Защото съучениците са ти лапета. Замисляла ли си се за някой батко и неговата компания (батко 18+)? А за гримирането си е личен избор. Аз съм във военно училище и си шарим фон-тен и то виши. Момче съм. В преди време даже имах прякое принцесата, но сега много се гримосвати никой не обруща внимание. Успех.

10.   Здравейте на всички,и най-вече на Поли .. да ви кажа и аз имам проблем като вашия,отивам на училище с мисълта,че половината ден няма да има с кой да си обеля дори една приказка,не мога да намеря обща тема за разговор с другите от моя клас,те си говорят за момчета кой с коя ходи,кой какво направил,за момчета и момичета които аз не познавам /и не желая да познавам/. През междучасията си слагам слушалките и си слушам музика .. На "Здравейте" и на "Чао" съм с тях, да не ви говоря, че целия клас се дрогират, пушат пият и др.

Пълна противоположност .. послтоянно ми казват .. Иве ти пак ли си сърдита, или Иве пак ли спиш, Иве защо не говориш, а аз си мисля на ум дали да не им тегля по една майна ..?! Но пък да ви кажа добре ми е така .. харесвам се такава каквато съм, и именно заради проблемите които имам надраснах възрастта си, но това пък ме спаси от други пороци .. :))) Поли можеш да ми пишеш на пощата kamikadzeivka@abv.bg :)) ако имаш желание разбира се :) Мисля, че ще си полафиме добре :)))

11.   Радвам се, че си споделила. Аз съм вече на 18 и моят случай е подобен. Не се оплаквам. Искам само да кажа, че твоята история не е единствената такава. Аз също, така да се каже, не мога да се интегрирам с моите набори. Общуването ми с общо взето представлява едно "Ко стаа" и "Има ли путки".

Защо не споделяш с майка си? Майката е един от човеците, с които можеш да си кажеш всичко. Аз също не говоря много-много с нея, но все пак си позволявам от време на време да и се разкривам. Тя е човек, на когото мога да разчитам. Не забравяй, че родителите са хора, които имат много жизнен опит, и могат да ти помогнат в почти всяка ситуация - бивало то със съвет, повече информация, или нещо подобно.

Животът ти ще се подреди. Атеист съм, но също вярвам, че животът е отредил за всекиго по нещо.

12.   Здравей муцка. Като се чувстваш сега - така ще е и за в бъдеще... Кофти звучи, но е истина.Когато бях на твоята възраст / сега съм на 40 / и при мен ги имаше тези проблеми. И сега ги има. Чувството ,че си различен от другите остава за цял живот. То не се променя. Както страниш сега от връстниците си, така ще страниш в следствие от обкръжението си като цяло. Ще работиш супер добре в екип - но дотам. В семейството ще е същото. Те няма да те разбират, ти тях също. Единственият човек, с който ще се чувстваш супер на тази земя ще е собственото ти дете. Тогава ще направиш всичко възможно рано да го научиш на мъдростта, която си попила от житейските уроци, а детето ти ще е изключително добричко, умно, и... различно като теб! :)
Успех!

13.   Хм. Интересни коментари виждам и много пъти срещам-"Трябва да си намериш приятели" не ги слушаи тези идиоти. Приятелството е за слабаците и идиотите...

15.   ИМАШ ПРОБЛЕМ!Като си толкова умна и мислиш така зряло се учудвам че не го виждаш...

16.   Браво малката, малко по-голяма съм, но абсолютно съм съгласна с теб. Аз имам страшно мнг приятели но понягока се случва дори и да съм с тях да се чувствам сама. Ти не си различна, а напълно нормална, но трябва да си намериш повече приятели и така ще се адаптираш към всичко и всеки. Не винаги да сме сами е по доброто решение. Желая ти успех в живота и да останеш все така вярна на себе си, а не като всички хора които са се превърнали в овце на всекидневието. Поздрави :-)

17.   Здравей Поли,и аз съм като теб въпреки че съм на 24 :-),
но да си призная така ми харесва повече.А и темите който ме вълнуват,се различават много в сравнение с моите приятели.

19.   Здравей Поли. Аз съм като теб. На 20 г. съм. Аз съм момче. Чувствам се на място само когато вдигам чували с цимент. Жалко, че сега няма работа. Аз съм доволен, че съм единак. Чувствам се добре. Не мога да бъда като останалите хора, който всеки ден си говорят, ходят на дискотеки и тъй нататък. Аз обичам да съм сам. За мен има само 2ма най - добри приятела. Те са самотата и моя свят. Разбрах го още на 5 годинки. Не се разбирам с хората. Освен ако не са единаци. А иначе ако тръгна да говоря с хората започват едни подигравки, гаври, обиди. От типа Я се махай от тука да ти се не види. Ти си изрод, урод. Върви си вкъщи крава такава. Или гаври от всички хора. За мен става Кряя на дните. Опитах да се държа като останалите. Не стана. Оказа се, че такъв ще си остана. Сякаш, че хората обичат да нараняват други хора. Аз единствен от блока например пръв посадих две дръвчета, помогнах на възрастните хора, изметох площадката пред входа. Казах на хората, че трабва да се обидиним за да си свършем работата. Работата беше да се изкоси тревата пред блоковете, да се помогне на възрастните хора, който само те вършеха тази работа. А хората си стояха пред магазина и пиеха бира. А те ми казваха Ние градим демокрация. Аз единствен помогнах. Изведнъж ми се нахвърли човек. А после и други хора. Те викаха мръсен комунист да умреш дано. Ама че бклук. Ало или Ей боклук. За това, че не съм при тях. Акакво да оставя 85 и 95 г. хора да работят на жегата? Та така всеки ден.

20.   Твоята история в много отношнения е сходна с моята. С тази разлика, че аз съм аутсайдер по простата причина, че се отвръщавам от системата и света и дори и да искам не мога да бъда като другите. Осъзнавам, че не мога да намеря справедливост и да променя света за това дори и не се опитвам. Просто съм прекалено идеалист на моменти и дори и да искам не мога да играя мръсно и не приемам за нормално нещата които повечето хора приемат за нормално. С тая разлика, че и в боините изкуства не намерих сродна душа - напротив тези с които тренирах бяха по-големи тъпанари и от хората в класа ми.

21.   Поли,
миналата година бях и аз в 8 клас, много курви, патки и всякакви в класа. ОБАЧЕ. Не можеш цял живот да се изолираш, човекът е социално животно и рано или късно ще ти дотегне да си сама. Перфектни хора няма, опитай се да приемаш околните такива, каквито са. На моменти разсъждаваш незряло. Всички са ти тъпи и еднакви, с такова мислене приятели няма да си намериш(е може и точно това да ти е целта). Пък ти се изкара доста зряла, което си мисли всеки на тази възраст, но не е така. И ако така ти беше добре, нямаше да пишеш по сайтовете. Бъди по-отворена към околните, не всички са с мозък на 10 годишни. В началото и аз мислех така, но като опознах 2-3ма нещата станаха по-добре.
Е в крайна сметка може и да си единак по природа, но опитай да излезеш от аутсайдерството, защото един ден ще ти е омръзнало, но никой няма да иска да е край теб.

22.   Здравей, Поли

Аз също съм на 15 и се чувствам по сщия начин, не намирам много общи неща със съучениците си, и аз като теб не искам нищо от тях, нито искам някой да иска нещо от мен. И аз не намирам нищо смислено в това което правят съучениците...

23.   Поли, все едно описа моите тинейджърски години. Бях отлична ученичка, но не можех да се впиша в нито една групичка от класа. И аз намирах спасение само в тренировките по бойни изкуства. Оттогава имам няколко верни приятели, с които не общувам често, но винаги мога да разчитам на тях.

Сега съм на 36 години /сигурно ти се струват ужасно много/ и това, което ми донесе хармония е, че най-накрая приех че съм различна и това ми харесва. Дори и да мога да се върна в годините назад, не бих искала да променя нищо в живота си. Все още не искам нищо от никого, но съм разбрала, че колкото раздавам от себе си за хората, толкова получавам от тях в отплата.

Единственото, което трябва да правиш е да бъдеш себе си, тогава около теб ще се съберат хора, които да те заслужават и обичат.

24.   Здравей; Поли

Аз съм почти на 16 и се чувствам по същия начин. Живея и се преструвам че съм добре и че ми няма нищо; а от вътре сякаш не съм си на мястото. Винаги стоя на страна от съучениците си. В междучасията те си говорят на различни теми и за техни познати които аз изобщо не познавам; а аз си стоя на чина или настрани от тях и просто гледам през прозореца. Имам една приятелка с която мога да се отпусна поне малко; но дори на нея не казвам какво ми е. Колкото до останалите просто са "така наречени приятели"; но не са. През останалото време когато не съм на училище си стоя във вкъщи. Излизам рядко. Ако излизам то почти винаги съм сама. Не споделям с майка и татко почти нищо. Със сестра ми все не можем да се разберем. Не мога да си намеря мястото в този свят. Често се чудя дали няма да е по-добре да умра. Надали ще липсвам на някой. Та така е всеки божи ден. Всеки ден се повтаря все едно и също.

Можеш да ми пишеш ако желаеш.
****


Модератор: Не публикуваме лични данни.

25.   Здравей Поли,
имам подобен проблем. Сменила съм около пет училища и само в едно от тях успях да си намеря истински приятели. Всичко бше супер, но трябваше да кандидатствам. Сега уча в училище без приятелите ми е ужасно самотно. Така и неуспях да се интегрирам в новата среда. Аз не съм от най-общителните. Ииии такааа... Съветвам те да не се променяш и да си останеш винаги да си останеш такава каквато си.

26.   Аз съм на 17 скоро ще навърша 18 годишна възраст. Имам проблем с общуването когато съм била малка съм претърпяла тежка травма и от тогава на сам винаги съм била затворема в себе си и не съм можела да общувам с хората около мен. Било то с ученици, родители... и други. В къщи постояно се карам с нашите. Нямам желание за нищо. Чувствам се ужасно, имам чувството, че вички ме мразят, че всички говоря зад гъба ми, че всички се хилят и подиграват с мен. От една страна и друго ме кара да се затварям в себе си това че целият ми клас са турци, а аз съм единствената българка. Пробвала съм да общувам с тях, но всякаш е безмислено и неважможно, те изобщо не ми обръшат внимание, много рядко някой ще ми обърне внимание. Има моменти когато не издържав и просто излизам в коридора и търся с някой да поговоря, но няма с кого и отново се връщам на чина си и седя гледам часа и си викам наум кога ще свърши това междучасие и тези часове искам просто да се пребера в къщи да се заключа в стаята си и там да седя. Мразя това което съм, срамувам се от себе си. Искаше ми се да съм друг човек. Иска ми се да изчезна надалече там където няма хора и няма кой да ми се хили и подиграва, защото не съм гримирано богаташко натруфено момиче или пък защото не съм като тях винаги съм харесвала да бъда различна т. е. да мога да съчетая учение и забавление което не всеки може да постигне лесно и в този аспек този проблем се изевява като огромна пречка за мен.

27.   По-страшното е като имаш приятели и пак да се чувстваш по същия начин!

28.   "Аз съм на 17 скоро ще навърша 18 годишна възраст. Имам проблем с общуването когато съм била малка съм претърпяла тежка травма и от тогава на сам винаги съм била затворема в себе си и не съм можела да общувам с хората около мен. Било то с ученици, родители... и други. В къщи постояно се карам с нашите. " - с тази разлика, че Аз използвам различието си в областта на науката. Преди две години започнах да се затварям в себе си докато напълно не загубих връзка с реалността. Създадох свой собствен свят, където прекарвах 90% от времето си. ТАЗИ ГОДИНА НАВЪРШВАМ 19 и виждам че единственият начин да бъда в хармония със себе си е да се откъсна от "врявата на деня" Само тогава мога напълно и истински да постигна себе си.
Затова Ви съветвам: НИКОГА НЕ ИЗПАДАЙТЕ В ПОДОБНА СИТУАЦИЯ; сВЕТЪТ НЕ Е ТОЛКОВА ВРАЖДЕБНО НАСТРОЕН КЪМ ВАС. НАУЧЕТЕ СЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ ТОВА КОЕТО ВИ Е ДАДЕНО ОТ ПРИРОДАТА. ВИЕ СТЕ ЦЕНЕНИ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ. Appreciate It!

29.   :) Поли къде ходиш на айкидо, искам и аз ако си от Пловдив...

30.   Поли доста си умна хааха и аз съм на 15 и не нямам такива така да ги нарека "проблеми" (макар, че не може да се каже, че са проблеми). Не съм проститутка, не пуша, пия само по случаи. Истината е проста. Има различни хора. Всеки има различни интереси и неща, които го вълнуват. Ти просто не си намерила правилните хора на твоята възраст, които да споделят твоите възгледи на нещата. Все пак ако на теб ти е интересно да разказваш как онзи ден си пушил/ а трева и го смяташ за забавно и супер яко, има много хора, които го смятат за поредната простотия, пропиляваща живота ти :) Ел

31.   Аз намирах своето спасение - като ходех на училище си носех една малка тънка книжка и си я препрочитах отново и отново и от това ми ставаше много по-добре.

32.   Аз съм на 16г. и аз съм аутсайдер. Сега вече съм в четвърти клас от местене много. Едно училище бях 6 години после в друго 2 после пак в друго 2 и така вече четвъртия клас с четвъртите ми съученици. Аз нямам приятели никакви имам само 1 и това е. Ако авторката чете тази тема искам да сме приятели