Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   нека ти разкажа от страната на момичето...
мисли, чувства, въпроси, терзания и т. н. :)

Приятно би ми било момчето (мъжът) срещу мен да действа така да се каже със замах. Просто да седне до мен, да изкоментира нещо за времето и да си каже името, протягайки ръка.

Знаеш ли колко пъти (аз съм бъбривка по природа, то коя жена пък не е ) съм си седяла в автобуса и съм се надявала някой да седне до мен и да си побъбрим. Странно, с по-възрастните хора винаги се получава. Но младите мъже (в диапазона, в който аз си търся мъж да речем) просто седят две седалки по-напред и се пообръщат, или се правят на "не те гледам" и ме оглежда от главата до петите. И ако този същия стане по едно време и ми каже "може ли да се запознаем" най-вероятно е да реагирам супер хладно и резервирано.

Обичам забавните мъже, симпатягите, които се чувстват добре в собствената си кожа и не се притесняват да седнат до мен и да ме заприказват... та било и директно по темата, прескачайки частта с имената.

Чета си книга аз... "Какво четеш? Дебеличка е... " това беше придружено с толкова "филмова" физиономия, изразяваща ужас, че аз се разсмях и обърнах корицата, за да прочете заглавието, с надеждата, че ще мога да обсъдя книгата си с някой. "Руска литература, а! Да ти се намира някой комикс? не? Ужас... сега ще трябва да си говориш с мен" Не ми остави избор, разоръжи ме и се заприказвахме - за къде пътува, къде работи, намерихме си някакви полуобщи познати, еднакви места, на които сме ходили, всеки разказа някаква история.. забавно беше. Когато слязохме аз самата поех инициативата "Бързаш ли? Можем да пием по кафе. " Той се съгласи, в кафенето обсъдихме хората по масите, шегувахме се със сервитьора.. беше забавно. После пак пътувахме заедно, пак беше забавно, разменихме си телефоните, след няколко дни ми се обади да пием по кафе, когато съм свободна.. излязохме. Тогава имах сериозен приятел и не исках да се впускам във флиртове, затова му го казах предварително, за да не храни илюзии и просто прекарахме известно време заедно, смеехме се, после дойде и моя приятел, запознаха се... Познаваме се вече с години, чуваме се, разказваме си...

и така.. бъди малко по-решителен и забавен. Ние оценяваме старанието на мъжете да ни усмихнат.

А веднъж пък един направо ме хвърли в тъча. "Тази прическа не ти отива...? " но нямаше желание да се заяжда, а някакво супер детско и весело пламъче гореше в погледа му. И просто се включих в играта "А как намираш дрехите ми? " "М-м-м аз не бих облякъл това страхотно тяло по този начин" Засмях се, какво да направя друго? а той "Хайде, признай, че беше оригинално" "Признавам :)" "Гладна ли си, тръгнал съм за закуски... о, не се представих, аз съм Х"

Шегата, придружена с весела усмивка, която казва "хей, не искам да спя с теб, просто ей така ми хрумна да те заговоря" почти при всички жени има ефект!

Успех и да разказваш!

Плам

7.   Плам има вярно в това което казваш 100%. Но винаги има това НО :), а то е, че не всички жени като теб са да кажем разговорливи. Не може ние мъжете да очакваме вие да отговорите винаги на нещо което сме казали. Например ако заговоря 10 момичета, които си четат книга точно както ти описа, на бас че максимум 3 ще ми обърнат внимание. Защото едно момиче според мен би отговорило ако намери "коментара" за забавен. Но дори и да е забавен на нея може пак да не й се говори. Ето ти си готина в тва отношение "френдли" както се казва. Ама от къде да знаем на каква ще попаднем. Може да попаднем на най-надутата от надутите, на която каквото и да й кажеш пак ще ти се смее вътрешно. Но как да ги различаваме ха-ха :). Мисля че е въпрос на късмет малко на какъв тип момиче попаднеш в крайна сметка. Не сте ли съгласини?

8.   Радвам се че си се решил ;) Ще е забавно - та - забавлявай се! Поначало няма странно да заговориш непозната! Едно време, хората са се поздравяли на улицата, без да се познават :)) Сега този манталитете позабравен, като отстъпва място на "голямото съмнение и страх"! ... Хората са се покрили с "защитна броня", и допускат до себе си само ако някой им хареса! ... И твоята работа е, да покажеш, че си заслужаваш отделеното и време ;) Ако те хареса, сама няма да осъзнае, как е минало времето, и ще поиска, или поне ще ти направи намек, че е добре да се видите някъде двамата.

Ехе, това с метрото - там няма как да не видиш момиче, което да не ти хване окото :)) Само дето средата е малко, ммм... претъпката! ... За успех, се иска да бъдаш винаги в контекста на средата. Защото всяка една среда, ще предполага и различни намеци и подход. В крайна сметка - ситуацията в която си, е най-определяща. Еее, ама точно в това е теста за тоята смелост!!! :) Да бъдеш откровено свободен в изказа си, дори и в непредполагащи това обстановки!

А да, и да не пропуснеш да видиш, какво носят на ръцете си, и дали нямат някоя окачена верика някъде по-себе си :D Сещаш се, някое и други сърчице, или пръстенче! Защото ще е почти сигурен признак, че си имат приятел. Нищо, и така се окаже, не се спирай, пак си се запознай с тях. Има защо? ! ... След някой и друг разговор, може да реши която и да е, да излезете, и да те запознае пък с нейна си приятелка, която е сама като теб :)

До номер 6

Знам ви аз, че сте големи бъбривки ;)) Аха, не може да ви се отрече. Ама горките момчета :D на место да релаксират, се притесняват от вас! ... Страх ги е, защото не разпознават, бъбривката от "момичето на което не и се говори"! Има и такива!!! Има дето изглеждат момче от главата до петите, и чак тогава се решават дали да го заговорят, или подминат като неогледен пътен гьол :))

Но си абсолютно права, грешката е че тези които се притесняват, искат да ви заговорят със сериозни намерения, на место просто да стане разговор :)


~winterfire~

9.   Как да различаваш едните от другите ли... е няма рецепта!

Но, слънчице, замисли се малко. За какво ти е надута госпожица, която гледа на всички със насмешка едва ли не и се мисли за "ледената кралица"... май сега тези се наричат "кифли", но не съм много сигурна. А как ще я познаеш... ще те изгледа "лошо" след като се запознаете... и какво точно ще се случи после, ще си вдигнеш раменете и ще се обърнеш. С някоя надута (а сигурна съм, че и те или поне по-голямата част от тях, дължат поведението си на някой грижливо пазен комплекс за малоценност - другия вариант е да са глупави като джапанки), та с някоя от тях... за какво ти е въобще да се занимаваш?

Но това от 10 само 3 ще ми обърнат внимание... си е напредък ;) Една трета... социлозите си умират за подобни резултати, а ти си се затръшкал. която, както иска да си реагира - на теб защо ти "дреме". Просто си видял някоя лицеприятна "дама" и искаш да се представиш... не виждам нищичко лошо. Пък ако на нея й е до приказки, ще се разприказвате, ще ти стане гот... ще си размените телефоните.

Нали не искаш да избираш с коя да се запознаеш, за да се ожениш за нея! :)

winterfire, повечето са бъбривки по душа... но ги има и тези, за които хората са крайпътни гьолове. И сега заради вторите, другите да скучаят, докато пътуват ли? Не е честно, нали?
От скоро се подписвам Плам, иначе коментирам от доста време тук под лоното на анонимността. На няколко пъти сме били на едно мнение или почти на едно де... но с теб се "говори" леко :) Приятно ми е да се запознаем :)

10.   Здравей... Плам (номер 9) :) И на мен ми е приятно да се "запознаем" ;) Макар и така, мистериозно, ... заради светата анонимност :D

Да, съгласен съм че повече са бъбривки ;) Ама част от тези повече, като че ли, "специално", подбират с кой да си бъбрят :D Аз примерно, нищо че съм от мъжки пол, нямам против разговорите, не подбирам хората. Нямам против да заговарям, с което и да е момиче/жена, стига да имам желание, в конкретния момент и време. А ако бъда заговорен, просто ще подема разговора. Попринцип, съм доста открит като характер, но отмерен в приказките си, защото не ми харесва много да се повтарям. Старая се винаги да бъда креативен, но и аз съм голям бъбривко :))

Мисля, пролемът е, че в това време, вече е по-трудно да се довериш на някой, защото има всякакви хора. И доста са използвачи, други са някак лицемерни и горделиви. Абе, ... странни времена! Но пък, какво ни пречи да се запознаем с някой, точно както ти кажа, не сме тръгнали да се женим :)) Смисъл вие жените, харесвате случайните неща, като приятни мигове, моменти и запознанства. И тук е въпроса, е като им харесва и на онези момичета, защо им е да се дърпат и да стрaнят, така сами се лишават от другите възможности! ... :)) Плами, не знам дали си забелязала, но живота сега, се ограничава, само до личните и най-близки познаства. Като че, приключението за новите неща, се е изпарило от мечтателските души!!! Надявам се нямаш нищо против, ако те попитам, на колко години си? Аз мойте съм ги казвал, но ето отново, на 22 съм :) Преди няколко месеца, и аз съм се подвизавал в анонимността :) Но иначе, псевдонима ми е от по-отдавна в един друг сайт, пак за споделяне.

Поздрави :)


~winterfire~

11.   На 24 години съм...
Има много истини в думите ти... Веднъж се опитах да "накарам" един приятел просто да спре по пътя, за където се е запътил и да изпие едно кафе, в някое от онези крайпътните. Да се заговори с някой... за каквото и да било и после да продължи.
Той не успя да разбере защо, само се засмя - нямало какво да си приказва с непознати... :)

А аз си извличам от всеки по нещичко :) Френдли съм, както каза автора. Момичета, момчета, лелки, баби, дядовци - няма никако значение, просто се запознавам с нови хора, които ми носят нови неща, а защо не и нова мъдрост.

:)
Поздрави
Плам

12.   На 17 съм и когато момчета/мъже които изглеждат малко по възрастни от мен лично ме плашат когато ме спират и заговарят

13.   Плами... и аз съм така ;) Харесва ми да се запознавам с нови хора, както и ти, и аз мисля, че от всеки има какво да се научи!... Считам, че всеки човек е като един ключ, и че колкото и да се познаваме, вътре в нас, има кътчета от личността ни, за които дори не предполагаме, неща които могат да ни направят по-добри!!! Е разбира се, някой хора ще ни действат като повреден ключ, и на место да отворят някоя врата от душата ни, те ще блокират такава в нас. А други, други са различни, други могат да ни направят повече себе си! Защото с тях бихме се почувствали свободни :) Врочем, от големия град съм, кодово наименование за град С...я :D А ти? От него ли си?

Случвало ли ти се е? С някой, усещаш че имаш много какво
да си кажеш, и винаги ти е приятно и забавно. Разговoрът
протича плавно!... :) Защото и ти и другия, искате да
общувате. А с други, да кажем като виждаш, че не са предразположени за разговор, и просто не е същото, а е
като да си вадиш думите от устата с ченгел!!! :))

Хаха, нямало, а? Типична притеснителност :D To си е
смешно! До колкото знам, човек става познат с друг, след като се запознае :)) Значи преди всички сме били непознати ;) Еее, как тогава става запознаването днес, ако казваш "нямало какво да си приказва с непознати... :)"! То така никога няма да разшири светогледа и кръга на познанствата си!... Сега за да се запознаят двама, трети е нужен, да ги хване ръчичка за ръчичка,... да погледне единия и да каже, "спокойно, тя не яде хора", да погледне нея и да каже, "а той е нормално момче!" :))


~winterfire~

14.   От София съм.. или поне голяма част от живота ми премина там. Иначе съм от малък град в околностите (все пак да пазим светая светих на анонимността)

Как да не ми се е случвало? ! Наскоро с един господин така се разприказвах, оказа се, че е набор на татко ми, но стана супер. Разказа истории от "неговото време", обсъдихме света, хората, разказвахме си вицове. За миг примерно не съм си помислила, че той иска нещо от мен или.. просто автобуса страшно закъсня, бяхме двамата на спирката...
Получи се супер и сега и аз и той имаме някакъв хубав спомен, още част от някакво друго човешко същество, пресякло пътя ни... а и... случайни неща няма, няма и случайни срещи. Само си представи ГОЛЯМОТО пътуване на душите ни до именно онзи миг, цялата работа на времето и пространството, за да направи възможно тук и сега, аз и ти да се срещнем.. как да бъде случайно? !
Дали аз, дали той - в този момент един от двамата ни е имал нужда от нещо подобно и ако си бях седяла надуто встрани и не бях посмяла да се разбъбря... едва ли "познанието" на тази среща щеше да се предаде. И после какво - пропиляли сме толкова работа, която сами сме вършели.. от притеснение. И Вселената хваща и понеже услужлива започва да гради новата възможност за придобиването на същото познание.... но то вече може да не е така леко, може даже да е болезнено.

Изводът, който господина си направи от нашата среща е, че е самотен. И накрая, когато се разделяхме, защото почти през цялото време разказваше за някаква жена.. реши да я потърси. Сякаш в мен виждаше дъщерята, която не е успял да направи - беше странно усещане.

Вярвам, че всяка среща е за добро и проклета да съм ако ще пропилявам работата на Вселената от притеснение или гордост...
:)
Плам

15.   ~winterfire~ отговарял си и на една моя тема и гледам че и в други пишеш много.... интересно ми е на каква възраст си и какъв си ти в обществото защото явно познаваш добре подсъзнанието на половете..? да не би да си психолог ( много искам да се запозная с някой психолог жалко че нямам контакти с такива хора :Д) а ако се чудиш коя е темата в която отговори на мен - http://spodeli.net/7/story-22631.html#comment12

16.   Много полезна тема, но да питам от гледна точка на момичетата. Как ще е най-удачно момиче да завърже разговор просто така с непознат?

17.   Да споделя и аз...

Първо, Плам - историята ти не е никак приятна, защото ти си получила своето, а пичът не е правил секс с теб, и нека си признаем - искал го е. Жените много обичат да си имат мъже-приятели, но съмнявам се, че пичът, който те е заговорил е търсел това.

Второ аз да се оплача - няколкото пъти, в които съм се запознавал на улицата са ме рязали доста студено и чувството е неприятно. И онлайн ме режат постоянно. Интересното е, че правя лошо първо впечатление, но уредя ли срещата, нататък винаги ми е много лесно :)

18.   Пич, тия старци ги остави. Най сигурния начин да се запознаеш с момиче и да те хареса е като и направиш комплимент. Е не от сорта "О маце ква си яка", а здравей много си красива!!! Това е достатъчно, после сами си дават номера, ЕГН, адреса, скайпа и още каквото ти трябва.

19.   Напиши си телефонния номер на банкнота от 20 лв и го давай на барманки, сервитиорки и т. н. 7 от 10 ще ти звъннат, останалите 3 просто има кой да им дава по едри банкноти :)))))

20.   Аз съм момиче на 20 от София, романтик съм, постоянно мечтая и една от фантазиите ми е да се запозная с някого в метрото/трамвая/автобуса и т. н. :) Винаги ме е било срам да направя първата крачка, но напоследък като че ли се промених, пораснах, добих малко увереност или всичко от изброеното, и вече първата крачка не ми е толкова трудна.

Ще ви разкажа една случка от това лято. Прибирах се към вкъщи от центъра и ми беше скучно, не исках да се прибирам веднага. Реших да се разходя и така минах през НДК, през градинката зад CCS, минах и през Южния парк. И както си ходех по една от алеите, наближих една пайка, на която седяха двама младежи, привидно колкото мен или с година-две по-големи. И двамата пееха, а единият свиреше на акустична китара. И тъй като аз обичам музиката и особено тази на живо, а и те свиреха рок (обожавам рок), нещо се преобърна в мен, беше странно усещане, но му дадох воля. Попитах ги дали имат нещо против да седна при тях и да послушам. Този, който нямаше китара премести чантата до себе си от пейката и ме покани да седна. И аз естествено седнах, какво друго да правя. Естествено сигурно съм се изчервила, защото ме беше много срам.

И така се заговорихме. Тъй като приятелят му беше зает да си дрънчи, а аз не исках да го прекъсвам, заговорихме се двамата с това момче. Попитах го от кога свирят/пеят, често ли се случва, каква музика обичат. На нещата, които ми бяха познати им пригласях колкото мога, защото обичам да пея, макар и да не умея много. И разговорът протече някак лесно. Къде учиш, какво работиш. Постояхме така около час може би, после те си имаха други занимания, но се оказа, че сме в една посока и те живеят близо до мен. Пътувахме заедно и със същото момче се заговорихме още. Стори ми се много приятен, симпатичен, от това, което ми разказа накратко за себе си ме стори амбициозен, каза че учи в чужбина и е тук само за лятото... Да, беше твърде хубаво да е истина. Той слезе една спирка преди моята, а приятелите му слязоха с мен. Не посмях да ги попитам нищо, а само издекламирах нещо от рода на "може да се видим пак... " а единият от тях каза "да, ще се засечем пак някой път".

Със сигурност ще си спомням това вечно. :) Не съм си и мечтала за нещо подобно, в съзнанието ми винаги е имало музика, романтика, но винаги съм се съмнявала, че нещо подобно ще ми се случи.

Но имах повод. Кое момиче не би се спряло на мое място? :D

Винаги ще помня тези сини очи и тази черна коса... като от сънищата. Незабравимо.

Arlandria

21.   Вълнува ме въпросът затова защо не е измислен сайт, в който хората да споделят на какво място са срещнали съответен човек и някакви отличителни черти по който и той/тя да разбаре, че става въпрос за него/нея. Все пак, може би, поради страх и силното влияние на технологиите, все по-често хората изпитват несигурност от това да заговорят някого на улицата, в меторото или където и да било. А всъшност искрите между двама души могат да пламнат за части от секундата, но да нямат навременната реакция да отреакгиар и да направят първата крачка към запознанството. Трябва да се намери човек, с необходимите умения за да направи този сайт и хората все пак да се откриват и евентуално да разберат дали наистина това им първоначално усещане за другия може да прерастне в нещо по-дълбоко. Все пак не е трудно човек да запомни мястото, часът и дрехите на човека който го е впечатлил ;)

22.   Здрасти. Ако искаш да се запознаеш с момиче от улицата (колкото и странно да звучи) може да използваш следния метод. Сядаш до "избраната", гледаш си 3-5 мин. телефона, ставаш, купуваш един шоколад, връщаш се и и казваш "Вземи си". След това... между другото аз съм... и т. н. Късмет