Аз съм глупачка - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (110717)
 Любов и изневяра (26715)
 Секс и интимност (12990)
 Тинейджърски (21240)
 Семейство (5709)
 Здраве (8788)
 Спорт и красота (4501)
 На работното място (2692)
 Образование (6850)
 В чужбина (1467)
 Наркотици и алкохол (1023)
 Измислени истории (780)
 Проза, литература (1633)
 Други (16183)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Аз съм глупачка
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 2962 пъти
Досега живях в Стара Загора. Баща ми е оттам, а мама е от Велико Търново. Понеже имам баба във Велико Търново и няма да се налага да плащаме наем, реших да уча там. И сега.... към моята история. До 12. клас не бях ориентирана какво да уча. В началото на 12. клас реших да уча една специалност, за която се иска изпит само по един предмет, който ми беше по специалността в училище.

Към средата на 12. клас реших, че искам да уча ветеринарна медицина. Както и да е, готвех се за изпит за двете специалности, но в последният момент реших да не се явя на изпит за ветеринарния. Причините бяха 2 : тогава исках да се махна от вкъщи и не бях сигурна дали ще бъда добър ветеринарен лекар. Защо исках да се махна от вкъщи? Първо, защото нашите ми крещяха за всичко. Аз помагам в домакинството - чистя, мия чинии, изхвърлям боклук, пазарувам. Но нашите викаха, че нищо не правя и че съм мързелива. Вбесяваха ме. Второ, когато почнех да уча (а и не само тогава) влизаха през 5 минути в стаята ми да вземат нещо. Баща ми някой път започваше да ми говори за теми, които изобщо не ме вълнуваха. Единственото, което ме вълнуваше беше да си науча урока. Понеже ме разсейваха аз започвах да уча отначало и губих много време.

Исках като почна да уча никой да не ми пречи. Реших, че с тези прекъсваници не може повече и исках да съм в друг град, за да уча спокойно. Това беше една от причините да се откажа за ветеринарната медицина. Но сега не съм сигурна дали постъпих правилно. Сега живея в друг град и никой не ме прекъсва, когато уча, освен ако не звънне телефона. Мислех, че ще бъда щастлива, няма вече кой да ми се кара, че не върша нищо в домакинството, няма кой да ми пречи да уча. Но сега не съм сигурна дали е това, което искам. За Великден се върнах в Стара Загора. Нашите ме посрещнаха. Направиха ми парти за рожденният ден, който беше в края на предния месец. Подариха ми скъп подарък. На другия ден ме разведоха на любимите ми места из Стара Загора. Преди това минахме през Кауфланда и ми купиха любимите плодове и сладки изделия. 7 месеца не се бях връщала в Стара Загора. Постоянно ми повтаряха колко им липсвам. Днес на Великден се събрахме цялата рода и отидохме на вилата ни да празнуваме Великден.

Играхме футбол, баскетбол, волейбол, хандбал - все любими мои спортове. Разбрах колко много ми липсват хората, от които исках да се махна. Утре отново се връщам във Велико Търново. Но ми липсва семейството ми и първата ми и единствена любов. Всички ми казват "ще срещнеш друг, забрави го, нямаш бъдеще с него". Но аз го обичам. Не минахме през бившото ми училище. Миналата година все още е жива в спомените ми. Все още помня деня на изпращането - един от най-щастливите дни в живота ми. Защо ли? Защото се запознах с първата ми любов. Още от шести клас го обичах и до 12. си запазих чувствата непокътнати. Реших се на първата крачка. Честитих му рожденният ден от флшив профил във фейсбука. Той много искаше да разбере коя съм. Аз упорито мълчах, но на изпращането реших да се запозная с него. И го направих. Сега, когато видя роклята си, чантата и сандалите си от изпращането се сещам за него. Не ходя никъде с тази чанта, защото искам да я пазя. Може би, тук е моментът да споделя, че това момче е 2 години и половина по - малко от мен. Майка му ми преподаваше по математика от 5. до 7. клас. Аз съм бисексуална и харесвам майка му и него, но той ми е първата мъжка любов. Него обичам повече от майка му. Мисля, че той и е казал за тайнственото момиче от интернет, защото на бала тя ме гледаше през цялото време. Не откъсваше поглед от мен. Според Вас дали се е сетила, че харесвам синът и? Ако бях останала да уча в Стара Загора, щях да го виждам по - често, а сега може никога повече да не го видя и ми е много мъчно. Догодина той завършва и не знам къде ще отиде да учи. Ще ме е много яд ако учи във ветеринарния в Стара Загора. Той самият още не е решил. В началото на юни имах изпит, а на 20 и някой си ми беше дипломирането. Той дойде на дипломирането. Познаваше само мен. Значи бе дошъл заради мен. Като се върнах за Великден разбрах, че предишният ми живот ми липсва. Не че не ми е добре във Велико Търново, добре ми. Но ми става мъчно, че другите си ходят всяка седмица или най-много през две, а аз от 7 месеца чак сега си дойдох, защото нямахме ваканции, а трябва да има поне 4 дни, защото пътят е 1 ден в едната посока. Сега разбирам колко съм била щастлива тук, колко съм била щастлива и в училище! Всеки час минавах покрай неговата класна стая само за да го зърна. Сега ми липсва тази тръпка. От негова приятелка му взех номера на мобилният телефон и много често му звъня и като ми дигне не говоря, просто искам да му чуя гласа. Утре си заминавам пак. Този път със сълзи на очи, защото най - ценните ми неща остават тук. Разбира се, не планирам да бъда ПитърПан, но нашите ми липсват. Днес мама ми купи едно нещо като символче, като го погледна и като си помисля, че ще съм далече от нея ми става гадно. Ще ми липсват прегръдките на нашите. И пак и пак се питам как можех да бъда такава глупачка? Да искам да се махна от тях? Чак сега осъзнавам, че дори ми е приятно да ходя на вилата, на която до преди година мразих да ходя. Но преди да ида да уча във Велико Търново ме засипваха с караници, затова че съм си взела извинителна бележка(която е само един ден) и за други неща. Сега ме обсипват с ласки и ми угаждат на всеки капри.. Ще ми липсват. Към Вас имам 2 въпроса :
1. Как да стана безчувствена и как да прикрия тъгата си?
2. По това, което написах мислите ли, че онова момче ме харесва и че имам шанс да бъда с него? А майка му дали знае, според Вас, за тайнственото момиче с фейса?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 4 месеца
hash: ead473ffd6
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ами като за начало просто трябва да се усмихнеш и да продължиш напред. А това с родителите ти, не се измъчвай, че си сбъркала да се махнеш. Сега ти угаждат за всичко просто, защото им липсваш и си при тях за кратко. Мислиш ли, че ако си беше при тях за постоянно щяха всеки ден да се държат така? Раднай се, че нече си самостоятелна и започни нов живот.
По написаното според мен не си личи харесва ли те или не, но и да те харесва щом сте в различни градове, шансът за връзка е почти нулев. Пък и щом е по-малък от теб още по-трудно би било. Ако до сега сте имали връзка би било по-лесно тя да се запази, но да почвате на това положение не мисля, е би станало. Едва ли майка му знае, че си тайнственото момиче- първо не мисля, че й е казвал, второ тя предполагам не чете мисли. Но пък ако нещо в поведението ти го издава, вече е друго.

 
  ...
преди: 10 години, 4 месеца
hash: ab0bf63dc8
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Това е носталгия, моето момиче, носталгия към "стария живот" и аз съм я изпитвал, както и повечето други колеги. Аз като дойдох във Велико Търново да уча, се прибрах за първи път след година-година и половина. Понеже си намерих работа, нова приятелка... Като се прибрах нашите ме посрещнаха сякаш се прибирам от война...

Ако бяхме останали в нашите градове щеше да е малко по-скучничко! Все пак, като си дошла във Велико Търново си го разгледала и опознала от по-близо, нали? Запознала си се с много нови и различни хора (докъде приятни, докъде - не). А относно, това което учиш - винаги можеш да прекъснеш и/или да смениш специалността си. Все пак няма смисъл да учиш нещо, което не ти е интересно.

NoBody

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker