|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Не ми дадоха любовта си
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 1973 пъти
Ще се опитам на кратко за разкажа по-накратко за какво става въпрос....Значи братът на баща ми се е оженил преди години и жена му(циганка) е родила, но детето май не е от него. Разделили са се, защото жена му е изневерявала доколкото знам, не съм сигурна дали е истина, но така твърдят всички. И до ден днешен не са заедно!
Той е в някаква депресия, затворил се е в себе си, не е имало друга жена в живота от тогава. Много тежко преживя раздялата си с нея...но най -много му навредиха родителите му, по точно майка му. Водеше го по гледачки, врачки, по психолози, даваше му някакви неща, побърка го...но най-лошото, което направиха (по-точно бабата де) е, че взеха дъщеря му да живее с тях(те живеят заедно).
Вече цели 15 години живеят заедно, но отношенията между тях са много странни. Момичето си прави каквото си иска, прибира се в колкото си иска вечерта, постоянно иска пари, не яде вкъщи, а навън...само тя поддържа връзка с майка си и до колкото знам майка й и праща пари, но само дъщеря й харчи от тях. Отношенията им са странни, според мен. Баща й(чичо ми) отдавна се е затворил в себе си и нищо не го интересува. Рядко разговаря с дъщеря си , защото няма какво да си кажат, а тя дори не го й търси, както и той нея, а живеят под един покрив. Когато е направила някаква беля или нещо лошо, чичо ми се е опитва да й се скара или да я удари, но бабата не дава и с пръст да я докоснат.
Дори и да е тяхно дете или не, лошото е, че мен ме пренебрегнаха. Няма нищо лошо да си осиновиш дете, но да загърбиш собствената си кръв за мен е непростимо.
Една хубава дума не са ми казали. Винаги са ме упреквали за нещо, никога не съм била перфектна за тях. Бабата постоянно ми казваше "ох пак много си напълняла", "ох много си комплексирана", "няма да ходиш по момчетаа с тоя огромен бюст", а какво стана? Внучката й(братовчедка ми) ходи по момчета от 5-ти клас, а аз дето съм 11-ти още не съм си имала приятел. Сега пък само ми опяват да си намеря приятел, да правя секс.
Как не ги е срам да ми се ровят толкова в личния живот? Как може да има такива хора? Спомням си една случка като бях малка...бяхме на село, играхме си с братовчедка ми, но бяхме много шумни, и баба ми взе един нож и ме одраска по ръката, а братовчедка ми и с пръст не я докосна. Как е възможна такава жестокост? Преди много страдах, че не ме обичат...много плаках, но отдавна ми мина. Коренно се промених, озлобих се към всичките си роднини, може би заради тях, не знам. Страх ме е от себе си, единственото, което искам е да си сменя името, местоположението и близките...но за жалост последното е неосъществимо. Мразя начинът по който те ме възприемат. Те ме гледат със съжаление, защото знаят, че баба ми и дядо ми никога не са ме обичали, и че още от малка се затворих в себе си и не общувам с никой, не излизам дори с никой. Нямам желание да общувам с нито един от роднините си. Изпитвам гняв и безразличие към тях. Обградена съм само от лицемерни същества. Може и да има някой, който да ме харесва, но твърде много мразя миналото си, за да го допусна до себе си.
Гледам да избягвам срещите си с тях, но не винаги се получава. Абе едва ли имам роднини, на които им пука за мене, но леля ми също е много лицемерна според мен. Тя също мрази баба ми и дядо ми по незнайни за мен причини. Не понася и внучката им...постоянно ги обсъждат с майка ми, а майка ми постоянно трябва да каже на всеки, че никога не са ме обичали онея... Ужасно е да го чуеш..имам чувството, че заради тях ми падна самочувствието и до ден днешен нямам самочувствие. Само се моля но Бог, дано един ден да НЕ МИ СЕ наложи да искам нещо от роднините, братовчедка си, защото единственият начин да забравя жалкото си минало е като се откъсна от всички. Искам да се махна за няколко години и да се върна с горно вдигната глава, с приятели до себе си, и момче, което да ме обича.
Защо се промених така? Как да общувам с тази моя братовчедка, като ми е чужда и не мога да я понасям? Как да общувам с баба ми и дядо ми пред другите хора, като ме е срам, че не ме обичат и си личи и другите сякаш ме съжаляват? Как да общувам с други мои близки, като не искам и да чуя за никой от тях? Добре, че са мама и тати та поне чувствам, че съм важна за някого, но вече и от тях искам да избягам. По-скоро не от тях, а от себе си. Искам да се превърна в друг човек, достоен, с самочувствие и себеуважаващ се. Дано някога придобия самочувствие и дано да намеря истински приятели, защото ако не са майка ми и баща ми, чисто сама съм на този свят.
Е...какво бихте ме посъветвали? Майка ми винаги я е боляло, че са ме делили и са предпочели другото дете вместо мен. Никой не знае дали наистина е дете на чичо ми, но дори и да не е ...няма нищо лошо да си осиновиш дете, ако искаш. НО вчера им намекнах да им направят ДНК тест, но бабата е твърдо против. Вече съм предубедена, че тя би обикнала и мишка вместо своята собствена кръв. Гадно ми е. Винаги съм искала да имам силни хора до себе си, които да ме обичат и да ме подкрепят, но уви....
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: ad5c75a8f8 |
|
1. Наистина историята ти звучи гадно, само не мога да разбера защо всъшност ти пука дали баба и дядо ти те обичат. Нали имаш родителите си /най - близките ти хора/. Мене дядо ми от страна на баща ми /нямам баба починала е/ също никога не ме е обичал и е предпочитал другите си внуци. Лелите ми също никога не са ме обичали и не са ми обръщали внимание. Не биха ми се обадили ако ме видят на улицата, ама чесно да ти кажа никога, ама никога не ми е минавало през ума да страдам от това. Наистина не разбирам какво ти пука! Живей си живота, радвай му се, обичай родителите си, не обръщай внимание на някакви старчоци. Не търси толкова много удобрението им. Щом те не мислят че си важна за тях, няма смисъл и ти да ги мислиш за толкова важни!
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: f46799632f |
|
2. Отдавна не ми пука, просто ме дразни как ми говори баба ми. По-точно как се осмелява да ми говори. Скоро ще се събираме всички роднини/близки, и тя пак ще започне да ми говори пред всички "аууу на баба красавицата" (колко и лицемерна само) "да си намериш приятел и да правиш секс вече" "стига си стояла само вкъщи ма, взимай пример от братовчедка ти, тя те изпревари има вече приятел, а тии... " Не знам какво да й отговоря, особено като се осмелява да говори и пред всички така. То тя трябва да се срамува, но мен повече ме е срам, че съм позволила да ме възприема по този начин. Родителите ми пък са адски наивни. Много ги обичам, но защо са толкова наивни... пада ми самочувствието от толкова наивност и лицемерие. Постоянно ме хвалят за пред другите и леко послъгват, убедих се, че за тях е важно чуждото мнение. Та.. да се върнем на роднините ми. Баба ми или някой друг, ако ми каже нещо тъпо, не знам как да реагирам. И как да отговоря.... ако отговоря ще е с нападка. Кажете как да реагирам и отговарям в подобни неудобни ситуации за да спрат да си врат носа там където не им е работата?
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: ad5c75a8f8 |
|
3. от номер 1
Ами кажи и че сексуалния ти живот не е нейна работа, но все пак за нейно успокоение ще я информираш, че за момента това не ти е преоритет в живота. Че в момента искаш да се дипломираш, едентуално да учиш, да станеш самостоятелна, да си намериш добра работа и т. н И това че 15 годишно дете има гадже не е за хвалене въобще. Не й се давай, но не й отговаряй и заядливо, просто надменно, студено и незаинтересовано. Забелязала съм, че това дразни най - много!
Горе главата и усепх!
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: ddc69909b5 |
|
4. От целият ти разказ става ясно, че майка ти е снаха на тая баба. Пръво да ти кажа, че е напълно нормално баба ти да има по различни чувства към братовчедка ти, не че не те обича, просто братовчедка ти е по близо до нея вижда я всеки ден и е свикнала да се грижи за нея. Вероятността да е грабнала нож нарочно за да те нарани клони към нула.
"да си намериш приятел и да правиш секс вече" За да ти каже тези думи в присъствието на твоите родители и те да не вземат отношение, значи и те са на същото мнение или изпитват страх да й се противопоставят. Може даже да изпитват страх за сексуалността ти и да са й споделили.
Прекалено много се вглабяваш в думите й не е нужно да слушаш и изпълняваш чак толкова много.
Нормално е и да изпитваш омраза породена от ревност към братовчедката си. Борбата с нея за любовта на баба ти е предварително изгубена няма смисъл да я водиш, просто се примири. Такъв е животът, близки стават на човек хората с който живее, независимо дали са му родственици, стават по близки дори от внуците.
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: f46799632f |
|
5. Номер 4, съгласна съм, че е нормално да си по-привързан към човека, с който живееш, но баба ми нарочно натяква любовта си към нея. Ще ти дам няколко примери... с братовчедка ми не сме се разбирали много добре никога, дори не поддържаме връзка, от както бяхме малки и си играхме. Още тогава усетих, че баба ми и дядо ми не ме обичат. Нямаш на идея с каква злоба са се отнасяли. За ВСЯКО НЕЩО ми правиха забележка, все аз бях виновна за нещо, все не бях ПЕРФЕКТНА за тях, АЗ собсствената им КРЪВ. Много страдах като мъничка, постоянно търсих начиин да ме обичат повече или поне колкото нея ама безуспешно. Отдавна не нямам нужда от любовта им, дори не искам да ги виждам, безразлични са ми, но не мога да преглътна факта, че и до ден днешен като я доведат у дома, и ми отварят вратата и ми викат "Виж кой ти доведохме" Като че ли са ми довели някоя принцеса, братче. Няма да ме пита как съм тва онова... само за нея се говори. Бреей... не я мразя защото РЕВНУВАМ, ревнувала съм преди, мразя я защото заради нея загърбиха кръвта си, а тя ги манипулира и се държи супер нагло с тях, а те го допускат, нямам представа защо. Прибира се към 2-3 часа вечерта, прави си каквото си иска, харчи повече от мен, Аз която съм на 19... и пуши(на 16 е). Не знам.... баба ми според мен не е добре и дядо ми покрай нея. А да не говорим, че пред синът им(баща ми) по не се държат така, но лицемерието им личи от 1000км. Не мога да разбера на какво се дължи омразата им. Дали не е към майка ми?? Защото преди не са я харесвали... много се дразня на мама, че не може да им каже нищо....
|
...
преди: 12 години, 9 месеца hash: 7220e106c1 |
|
6. O, мила, аз съм на 12 в момента и моя живот е точно такъв! Нашите се разделиха, майка ми, дядо ми и баба ми ме пренебрегват непрекъснато! И срадам от психологически проблеми!
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: f46799632f |
|
преди: 12 години, 9 месеца hash: 61e78d4b52 |
|
8. Авторке, кажи на баба ти, че тя също е далеч от перфектна. За това да погледне първо себе си. И като ти заговори за секс пред всички й кажи как не я е срам да говори за такива интимни неща публично. Кажи й че си нямаш мъж още и я питай тя преди да се ожени за дядо ти с колко мъже е спала да видиш как ще млъкне.
Да знаеш, че рядко се среща сплотена рода. И моята е такава до известна степен. Вуйчо ми и чичо ми са пълни идиоти. Обаче изобщо не ми пука. Те са в друг филм, аз съм в друг. Техния филм е за интриги, афери, клюки и прочие низши занимания, аз не искам да играя в техния филм за това отношенията ни са формални. Това че някой ти е рода, не значи че ти е най-близкия човек. По често приятели са по близки от роднини.
С братовчедка ти се държат така, защото е дете на разделени родители и я съжаляват прекалено. Явно баба ти е решила да й даде майчина обич, каквато явно си мисли, че тя не получава и има нужда. Не обръщай внимание на това, знам че те дразни, обаче какво друго да напрвиш, гледай си живота.
А и това, че майката е изневерила на бащата не означава, че задължително той не е бащата.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|