Как да се справя?
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2911 пъти
Здравейте! Вярвам че тук ще намеря съвети и частица надежда за да преодолея проблема си. Ще започна отначало за да разберете същината на проблема. На 17 години съм, момиче, уча в обикновенна гимназия, 11 клас съм. През годините смених доста класове и училища но за последно се преместих в 10 клас във моето училище, където и до ден днешен уча.

Всичко беше страхотно. Намерих си компания, която страшно много ми допадна и така вече година и половина. През останалото време от училищния ми живот го прекарах сама, убиждана и унижавана. Нямах никакви приятели. Вечно стоях настрана. Тормозеха ме всеки божи ден. Но когато дойдох в 10 клас всичко се промени. Вече имах приятели, забавлявахме се, купони всяка вечер... Абе живота ми се преобърна в положителна посока. Но беше твърде хубаво за да е вечно... Имах неприятности с едно момиче от моя клас. Започнахме безмълвна война. Знам че звучи налудничево но тя започна да ми прави мръсотии и да настройва учителите срещу мен. Опитах се да поговорим но не се получи.

Доста често се налага да отсъствам поради сериозни здравословни причини и натрупах доста неизвинени отсъствия. Имам дискова херния в напреднала фаза. Знам че и това е налудничево но... уви имам я и се боря всеки ден с непрекъсната болка.. Както и да е.

Всичко с приятелите ми и класа беше перфекно докато един ден в час не влезе заместник-директорката и открито и пред всички не обяви да не нося повече фалшиви бележки и че диагнозата дискова херния била присъща за някоя пенсионерка не за 17 годишно момиче.

Това беше камъка който преобърна каруцата. Всичко се срина само с 2 думи. Всичко което градих година и половина. След това нейно изречение момчетата от моя клас започнаха да ме тероризират, мачкат, убиждат и унижават. Всеки ден съм подложена на зверско унижение. Започнаха на всеки 2 минути когато ме видят да ми викат пенсия, пенсионерка, директор на пенсионен клуб...

Така е вече 3та седмица. Първоначално не им обръщах никакво внимание но вече не мога да се сдържа. Когато вляза в час и ада започва. Започват да ме наричат ПЕНСИЯ пред всички и да се смеят... От тогава не мога да ям, немога да спя.. ще се побъркам.. Спрях да ходя на училище, не искам и да ходя. Не искам щом ме видят да ми се подиграват.. Това не са малки деца, това са момчета на по 17-18 години-големи мъже. Опитах с какво ли не... говорих с класния си ръководител, с директорката... нищо. Вече 3та седмица аз живея в тоя кошмар. Не виждам никакъв изход. Когато си мълча пак ме убиждат с името пенсия, когато аз стана да се защитя пак го правят. Приятелите ми се опитваха да ме защитят но никой от тях не иска да се намесва в проблеми...

Достатъчна ми е физическата болка сега и тези ужасни убиди...

Тези момчета не спират само с това... Щом ме видят в коридора започват с цяло гърло да ми викат пенсия.. Всички научиха.. Вече съм на дъното... Не виждам изход... Никой не знае какво е да си скован и да не можеш да се наведеш... Но както и да е...

Търся вашия съвет как да постъпя.. Не виждам изход.. Нищо не може да ги спре...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: cba0d9243b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Наистина звучи ужасно! На твое място щях сигурно да се махна от това училище. Но бягството не е изход, а временно решение. На новото място ще е същото. Щом си се задържала в това училище, намерила си си приятели, значи, че ще трябва да се справиш с това изпитание. Според мен ще мине доста време обаче докато нещата се успокоят. А през това време може да опитваш отново да говориш с някой учител, педагогически съветник, а най - добре със съучениците ти. Със сигурност има такива, които ти се подиграват, само защото искат да изглеждат готини пред приятелите си. Успех :)

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: f127acc0c5

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Авторке на 17 с дискова херния наистина е невероятно но да предположим, че е вярно, дисковата херния не боли постоянно а на кризи по три четири дни, веднъж на шест месеца. Който е болен, ходи на лекар, а не трупа неизвинени. Когато директорката не вярва и се носят снимки и еприкризи и й се казва да ти се извини пред класа както те е наранила. Дисковата херния се лекува с операция, как родителите ти те държат година и половина без да те лекуват?

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: a295f69825

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Мисля си, че щом не можеш да спреш някого, можеш да се самоиронизираш и да правиш шеги от цялата работа... В смисъл " Пенсия" - А'бе ти с баба си ли ще се ебаваш беее ;дд Айде ела, чадо мое, да ти оплета пуловер, че с тези късички дрехи ще простинеш? . И в смисъл директорката трябва да е много неразбран човек, че да каже нещо подобно. Но като цяло звездите и уравновесените спокойни хора на това реагират с " Да бе, мен ме боли и се мъча всеки ден, а тя тръгнала да ми говори, че се преструвам, хайде да се обади на личния лекар да видим няма ли да се садне изведнъж! ". Опитай се да приемеш ситуацията и да я обърнеш. Те може да са на по 18 години, уж зрели, но щом мислят като 13 годишни се дръж с тях като с такива. И най-вероятно до месец цялото училище ще сте голяма рода, а ти ще си като пчелата майка, малко имитация, малко преструвки и така. Обикновено бих препоръчала да действаш като голям човек, да не се занимаваш, но някак си съм убедена, че така нищо няма да се получи. Нали знаеш, малките дечица приемат, че ако не казваш нищо са те смачкали, затова продължават още и още докато не плачеш по коридорите... затова трябва да си играеш с тях, че да се получи що годе нормално положение. Зу-За

 

...

горе^

преди: 12 години, 2 месеца hash: 0b6f00f529

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз съм момиче, което в продължение на 3 години беше мачкано, обиждано, пребивано и тормозено от старият му клас. И също заради момиче. Учителите се бяха озлобили срещу мен, защото 2 пъти подавахме жалба до директора, нямаше кой да ме защити, нямах приятели. Отделно и от другите класове ме тормозеха. Въобще цялото училище.. почти. Как така не ти вярват? Тогава нека се обадят на родителите ти, на лекарят/ката и те ще потвърдят диагнозата. Как са разбрали, че е фалшива диагнозата? Момчетата на 17-18 /с някои изключения, разбира се/ не са никакви мъже, според мен. Хубавото е, че поне имаш приятелки, които те подкрепят. Ако трябва излезте с тях извън класната стая през междучасията, за да не си с тези, които те тормозят. Може догодина да спрат, но се съмнявам.. Ако не престане това, знай, че в това училище ще бъдеш само още една година, после предполагам, че ще ходиш в университет. Ще се справиш! Стягай се в 12 клас, да си изкараш изпитите, да влезеш в хубав университет. Там вече са големи и не вярвам да се държат така. Успех!

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: a247210b67

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   До коментар 2. Аз съм с дискова херния на L-4 и L-5 и след този проблем аз предоставих на въпросната директорка цялата документация-дори занесох снимки от ядрено-магнитен резонанс. Почти всеки ден съм в криза както ти каза и не е имало ден в който да не съм на обезболяващи.. едва ли знаеш какво е но и не го пожелавам на никой. Но благодаря за помоща и съвета. Въпреки всички документи както от болницата така и от рехабилитацията на която бях никой не ми вярва. За жалост е така...

 

...