Не мога да свикна - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Не мога да свикна
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 3592 пъти
Здравейте, искам да ви споделя нещо! Аз съм на 14 год. , може да ми звучи странно да пиша такива неща, ама и аз се вярвах че мога да стига до тук -да пиша по сайтове, и какво ли не вече, ама ми писна и предпочитам да споделя малко.
Моята история може да ви изглежда, и тъпа, и смешна и каква ли не, ама за мене е много сериозна, не знам какво да правя вече. Аз съм от едно градче, до Благоевград, но от септември 2011 т. е преди 6/7 месеца се преместих да живея в София, защото там си избрах да уча и сега много съжалявам че съм се преместила. Аз сега съм 8-ми клас и кандидатствах тук и ме приеха и се радвах отначало, после се замислих и ми станало кофти...

А до миналата година си учих в това градче там, в едно училище и ми беше много добре, аз там си бях свикнала и наистина дисциплината там беше по разпусната, а тук е прекалено строго, просто не издържам и не само заради училището... заради много неща и много съжалявам сега, и ужасно много искам да се върна, но проблема е че майка ми не иска да ме върне изобщо не иска да става дума за това. Аз преди си живеех с майка ми и баща ми, а сега живея с леля и аз всъщност не съм свикнала да живея с нея и това също ме притиска. Просто като съм тук в София и нямам желание да правя нищо, само си слушам тъжни песни, сещам се за стария клас и всичко останало. Направо се побъркам вече, омръзна ми да се чувствам толкова зле вече 7 месеца... имаше моменти, които ми идваше да си сложа край на живота, защото постоянно имам някакви проблеми.

А това че в новото училище (което не понасям) има хубава специалност, и знам че ще бъде по-добре за мен, в сравнение с другото, но просто не мога повече, не издръжам. Аз се прибирам в моя си град в петък и в понеделник сутринта си тръгвам и винаги в понеделник сутринта ходя до старото ми у-ще и там седя и се радвам, ама после като тръгна ми се плаче направо... Хораааааа, помогнете миии... в безизходица съм... ;(

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 1 месец
hash: 6211eb4c56
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Аз съм в същата ситуация като теб. Тази година съм девети клас и се записах в гимназия, която смятах за перфектна. Но сега вече не издържам.. Толкова е строго, толкова неща изискват, а за съучениците ми да не говорим.. те са отвратителни-мразя ги всички. Нямам си и ни най-малка представа как ще издържа до края на годината, за да се преместя. За щастие моите родители ми влязоха в положението и другата година ще се преместя в старото си училище/старото ми училище е от 1 до 12 клас/, защото том са всичките ми приятели и училището също е страхотно. А на теб ти казвам да поговориш сериозно с родителите ти.. не може да те оставят насила в това училище...!!!

 
  ...
преди: 12 години, 1 месец
hash: 412f5e0555
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   По-спокойно. Стегни се и учи. Трябва да се научиш да преодоляваш трудностите, а не да бягаш. Нормално е за твоята възраст. И на мен до 18-19г. ми беше мъчно за почти всичко от детските години. Хубаво е, че си в училище където държат по-строго. Такива няма много днес и ще го оцениш.

 
  ...
преди: 12 години, 1 месец
hash: 771a1e8b9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   От авторката : Лелеее, много се радвам за теб, че ще се върнеш в старото ти училище, така че няма за какво сега да се притесняваш, можеш да издържиш още 2 месеца. :)) И това също е добре, че поне родителите ти са те разбрали правилно и те пускат пак да се върнеш. А, аз какво да кажа, като никой по дяволите не ме разбира какво ми е... и при мен е така и съучениците, и учителите... всичко е ужаснооо... Искам си в предишното училище, и майка ми не иска да ме върне защото са били да ми се подиграват и съм нямало да науча нищо и тем подобни... Мен ми е писнало до такава степен че не ми пука другите ккакво ще кажат за мен, важното е аз да съм добре. А й там са ми всички приятели и учителите са страхотни... Абсолютно всичко... Не знам как да убедя мама някак да ме върне, как ли ще стане не знам... ;(((((((

 
  ... горе^
преди: 12 години, 1 месец
hash: 727df53875
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Направо ви се чудя на тийнейджърите. Пратили ви хората да учите в по-голям град, в по-хубаво училище, където ще завършите по-перспективна специалност, ще се научите на самостоятелност, ще свикнете с големия град, ще опознаете нови хора.... И пак сте недоволни.
Та, да те тормози някой, да се страхуваш, да си заплашена от нещо, разбирам, а то...
Според мен си неблагодарна и не оценяваш какво имаш. Има толкова много деца, които нямат възможност да учат, а ти си тръгнала да хленчиш и да се оплакваш-липсвали ти били. Ами ще ти липсват, да. В живота винаги се привързваш към някой или нещо и рано или късно се разделяте. Като станеш студентка, да не мислиш, че цял живот после ще се срещаш с тези хора? Всеки си поема по пътя, такъв е живота.
Вярно, в пубертета си, ама се стягай и намери нещо хубаво, за което да се радваш. Намери си приятели, опознай леля си.
Намери една причина, за да останеш, а не сто да се върнеш!

 
  ...
преди: 12 години, 1 месец
hash: 771a1e8b9b
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   Еми като не искам да уча тук и в това училище, на сила ли трябва да ме държат... Какво толкова ще им стане да ме върнат все едно бомба ще падне. Там са ми всички приятели и роднини и всичко и ми по-харесва нищо че е по-малък град...

 
  ...


...
преди: 6 години, 11 месеца
hash: 4ffca6bfc1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   СВИКНИ.... Не се мъчи да се връщаш. Сега си малка и ще е по-лесно.... После ще поглеждаш назад с насмешка защо си се депресирала заради такова нещо.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker