Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И аз се чувствам по същиа начин разделих се с моя приятел преди 10 месеца но друг така и не обикнах постоянно за него мисля и само тои е пред очите ми а знаеш ли какво е да знаеш че те е лъгал докато сте ходили и има друга а сега вече и дете на няколко месеца.. повярвай ми боли повече.

7.   Знаеш ли чета историята ти и тя малко прилича на моята и аз преди малко повече от половин година скъсах с приятеля си порадо подобна причина защото аз заминавах а той оставаше да учи вав същия град. В момента съм друго момче от 4 мес. и се опитва напълно да изтрия спомена за бившия си. Не че е напълно възможно, но все паксе опитвам да изградя нови и трайни отношения с момчето, с което съм в момента. МИСЛЯ ЧЕ ЗАСЕГА УСПЯВАМ.

ДАЙ СИ ВРЕМЕ И ЩЕ УСПЕЕШ. ЩОМ НА ПЪРВАТА СЕДМИЦА ВЕДНАГА Е ТРЪГНАЛ С ДРУГО МОМИЧЕ И ДА ТИ СЕ ОПРАВДАВА НЯМА СМИСЪЛ. ПОВЯРВАЙ ЗНАМ КАКВО Е ДА СИ В ГОЛЕМИЯ ГРАД И ДА ОПИТАШ ОТ НОВОТО И ОТ ВСИЧКО. МН ХОРА ОБИЧАТ ДА ЛЪЖАТ ПОЛОВИНКИТЕ СИ ПО ТОЗИ НАЧИН. ОВСЕН ТОВА Е ТРУДНО ДА СЕ ПОДДЪРЖА ВРЪЗКА ОТ РАЗСТОЯНИЕ.

ЗАТОВА НЕ СЪЖАЛЯВАЙ, ЗАПАЗИ ХУБАВИТЕ МОМЕНТИ С НЕГО И СЛЕД ВРЕМЕ ЩЕ СРЕЩНЕШ ЧОВЕК КОЙТО НАИСТИНА ДА ТИ ПОДХОЖДА. УСПЕХ МИЛА :)

8.   Мога да ти кажа, че никога няма да го забравиш. Ще срещнеш друг, ще го обикнеш и без да го сравняваш с него, ще бъдеш щастлива и все пак много дълбоко в сърцето си ще има едно местенце, което ще е само за твоята първа любов.

9.   Миличка мога смело да кажа че имаме почти еднаква история...ее естествено ваща врьзка е била в продьлжение на много повече време но и моя приятел трябваше така да замине и сьщо като вас се карахме имаше много по малко време за мен .. само че той ми изневери..каза, че не можел да преодолее болката .. от това боли двойно повече повярвай...знам какво ти е, болкта липсата те убиват. всеки ти казва забрави го, боже да беше толкова лесно .. не мога да ти дам сьвет защото в момента сьм в сьщото положение ... всеки ден се моля да го видя или да си пиша с него. искам просто да забравя ...надявам се някой ден и на двете да ни се случи!

10.   Mи според мен като скъсаш със някое момче трябва да спреш да мислиш за него но т ва почти е невъзможно и като го срешнеш някаде да се опиташ да покажеш че не ти пука

11.   И аз съм така.. не мога да забравя първата си любов.. колкото и да се мъча немога.. всеки ден ме боли за него,не мога и да позволя на друг да е със мен защото обичам него.. целуна ли друг тои ми е пред очите.. но една приятелка ми даде добър съвет и тои еединственият начин да си го върнеш е просто като не го притискаш.бъдете си заедно като приятели, излизайте, веселете се, правете си там разните му неща, щом има физическо привличане,говорете си,смейте се и толкова.не поставай настоятелно темата затова иска ли те, какво става в душата му, ще се съберете ли.остави привидно нещата в ръцете на съдбата.бъди секси,сладка,нежна,но не го обсебвай и не му досаждай с вечни въпроси и обсъждания на това какво ще стане. .. но каквото и да ми казва аз продалжавам да му пиша смс но тои на нито един не ми е одговорил.. вече става от 1 година и 3 месеца сме разделени и все още ме боли.. но всв пак не си струва да правиш глупосто заради едно момче,както парвите месеци след като се разделихме какви ли не простотии не сам правела,но няма полза не го вращам. но засметка на това го накарах само сас думи да сажалява

12.   Щом веднъж сте скъсали, вече нищо няма да е същото. Колкото и да се обичате и двамата. Казвам ти го от опит. Аз като скъсах с моя приятел, мислех, че ще умра, нищо нямаше значение вече. И аз съм 12ти клас, и аз имам мечти и цели, но когато ми каза КРАЙ, мислех да зарежа всичко. Какъв беше смисълът?!

След няколко дни обаче отново се събрахме. Мислех си, че съм най-голямата късметлийка на света, обичах го още повече и от преди, а той... Оказа се, че той изобщо не ме е обичал и то от доста време. Скъсахме отново, но този път окончателно. Няма нужда да ти казвам как се чувствах, ти знаеш много добре, но помисли си - щом е станало така, значи е за добро. Всяко зло е за добро, колкото и клиширано да ти звучи. След време ще го осъзнаеш.

Да, първата любов се помни цял живот, и на мен тази ми беше първата любов, но се преживява, не се съмнявай в това. Знам как се чувстваш, знам колко ти е тежко, но не се затваряй в себе си. Бъди силна. Да, трудно е, много е трудно, но след време ще видиш как всичко ще се нареди.

Ще срещнеш друг, по-подходящ и ще бъдеш дори по-щастлива. А този друг ще дойде толкова по-скоро, колкото успееш да се справиш с болката. И помни, не си сама!
Успех, миличка! :*

13.   Благодаря на всички за подкрепата наистина.... :*

15.   Аз също като вас не мога да забравя първата си любов...момчетата ни забравят много лесно затова трябва и ние да ги забравим...знам че е много трудно но иначе ще ни боли още повече...!За жалост повечето раздяли са с такъв краи и ние не можем да направим нищо осван да ги забравим и да се правим че не ни пука когато ги видим с други момичета...Колкото и да се усмихваме отвътре боли много боли,но трябва да се правим че не ни пука... ;( успех! :*

16.   Какво да ти кажа...моята история не е същата но е подобна..харесвам едно мом4е което е на 35 км от мен...като се замислиш не е много път но аз съм само на 14 и съм мн отчаяна...просто мн го харесвам и знам че при него е по същия начин ,но като не можем да сме заедно и е ужасно кофти!!!Сега чакам с нетарпение 18 да навърша 4е да се срещнем някой ден..та аз имам още толкова мн години да живеяя а аз на 14 се отчайвам и не ми се живейй..таКа че те разбирам напълно какво е любимият ти да е далеч от теб и на тебе да ти е тъжно!! ;(;(;(

17.   Моята история е подобна, различно е само началото, тоест запознанството ни.Запознахме се месец преди да трябва да замине..пак за София, пак за да учи.Осъзнавах, че това което предстои ще боли но реших да опитам, защото бях влюбена, а знаеш, че през погледа на влюбения всичко изглежда розово.И така той си учи в София и си идва само петък вечер, събота и неделя.Колко съм плакала само аз си знам,колко съм се борила с онова чувство, което казва:"Бори се, имаш право да си щастлива" пак само аз си знам ....но как да се боря като от това зависи бъдещето му.И така до ден днешен, сега той вече е 2 курс и все още продължаваме да сме заедно, но повярвай ми...коства много ...адски много,трябва да забравиш,че и ти си човек само и само да си с този, с когото искаш....
...и все още се питам струва ли си цялата болка ...след като утре може да се разделим и за мен ще останат само спомените за болката.

Моя съвет е просто да се примириш че можеш да имаш нещо много по-добро от това ,което той може да ти предложи,повярвай на една изстрадала...

18.   Ами няма как ...Всички ще запомним първата си любов. И аз накъде съм тръгнала да се влюбвам. Всичко започна миналото лято. Запознахме се по скайп от общи приятели. Само дето живее във Прага. После си дойде в България, понеже родителите му живеят тук (но това е друга история). Запознахме се официално, излизахме в компании всеки ден и той започна да ме харесва... Накрая на лятото и аз така като него... Тогава той си замина към Чехия, аз си останах тук, даскало започна, дойде зимата пък аз за никакви други момчета не съм мислила. И ето го пак сега- идва си за през зимата. Аз пак влюбена ама него като го гледам- май не е. Мина около месец- излизахме забавлявахме се, ама не е като преди... Май само аз съм си със същите чувства. Другата седмица си заминава отново. Не знам до лятото как ще я карам и затова искам да забравя за тези мои чувства. Приятели че ще бъдем ще бъдем само дето аз има да стискам зъби и да се мъча от страх да не се влюбя отново. Така ще е всяка година- идва и си заминава, а аз няма да мръдна. До лятото има още много време, а не искам да мисля само за него, защото хем ще се побъркам, хем няма да мога да си намеря някой по- добър... А повярвайте ми искам го. Просто засега не си представям кой може да е...


Sorry за това, което се е случило със вас и мен ама все някак ще я караме :)

Моят съвет е да си намериш някаква занимавка ( кафета приятели спорт ) докато не срещнеш някой по-добър или поне докато го преодолееш.

19.   Не,искам да те наранявам,но като е скъсал с теб ти какво искаш???Винаги да ти е до полата ли???Остави го вече,за теб е "бивш"!!!

20.   Здравей! Виждам, че си написала историята преди повече от 2 год. Надявам се вече да не е актуална за теб и да си заедно с истинската си любов, без значение дали е старата или нова, и по-хубава. Аз ще ти кажа за моята история, която се случи преди много години (почти 12). Ситуацията при мен беше, че аз трябваше да замина, за да завърша образованието си (бях студентка последна година, а това беше уж само една лятна връзка). Оказа се обаче, че за мен не е било само едно лятно забавление. Повече не го видях и чух, но не спрях да мисля за него. Първите месеци ми беше много трудно, мислех си, че живота ми е свършил. Болеше много и психически, и физически. До тогава не предполагах, че от мъка човек може да изпитва и физическа болка. И така минаха 10 години, като година след година все по-рядко мислех за него. И след 10 години, той ме откри. Но този път той беше този, който заминаваше. И всичко започна отначало, със същата сила. Всичко се повтаря с болката, с безпомощността, сриването в бездната на отчаянието и жалките опити да се измъкна от там.
Дано ти си изплувала вече на повърхността и си се устремила нагоре към светлината и оптимизма, към мечтите и надеждите. А ако все още не си го забравила или не си с него, не го виждай, не го чувай, не се опитвай и да го мечатеш. Мисли положително, мечтай за щастие и се моли една сутрин да се събудиш и да се сетиш за него с умиление за хубавите мигове, които сте имали, без да изпитваш тъга и носталгия.

21.   P. S. : АЗ НЕ УСПЯХ!!!

22.   Здравейте! Написах горе посоченото писмо наистина преди 2 г... оттогава се случиха безброй много неща... аз се виждах отново с него и дори той се върна при мен молейки ме да се съберем, защото не е мислел за друга и се е мъчел да ме забрави... Събрахме се отново и така бяхме заедно 1 г още... но мен ме приеха в университет в чужбина и той разбира се се уплаши, че ще си намеря друг... беше сигурен, че ще се разделим... Държеше се лошо, пренебрегваше много неща във връзката ни и този път аз не издържах.. Разделихме се юни месец 2010... след месец ми скрои същия номер и пак тръгна с друга... Това ме съсипа тотално :) Нима това, че си простил веднъж значи, че пак може да се изгаврят с теб..? ! Заминах за чужбина, където съм и в момента. По Коледа се прибрах, но преди това той ми беше писал и от близки приятели знаех, че пак си пее глупостите, че му е много трудно без мен, че е тръгнал с друга, за да го намразя.. Видяхме се по Коледа и беше много хубаво... Оказа се, че това момиче, с което уж ходи, след като са така да се каже тръгнали заминала по смешност и влязла в болница.. В последствие бил с нея от жал. Той е вечния песимист и казва, че не можем да сме заедно заради болката, която ми е причинил. И е така. Нищо няма да е същото и дори и още да го обичам, да мисля за него, да го сънувам, знам, че няма смисъл. Не се бяхме чували 4 месеца и той ми писа преди половин месец... не отговорих.. няма смисъл просто... Да вярвам, че това ми е истинската любов и че може би вече няма да обичам така, но защо да се мъча щом е с неподходящия човек? Нима всяка жена не заслужава своя принц? Да, принц уж няма, но всъщност ние не го виждаме, защото сме заети да обичаме неблагодарниците. Номер 20 (съжалявам, че се обръщам така с номер, но не знам името ви) вашите чувства са доказателство за нещо истинско! Вие не сте забравили, а просто леко потопили и притъпили чувствата си за тези години... незнам дали тук се казва "Така е било писано" да се срещнете и пак разделите, но вярвай във "Всяко зло за добро". Абсурдно или не, съдбата ви е срещнала след 10 г, защо да не ви срещне отново, когато може би ще сте готови за всичко, което ви предстои... Надявам се от цялата ситуация да излежеш щастлива и изпълнена с надежда за бъдещето! Ще успееш!!!! Голямо БЛАГОДАРЯ на всяка, която ми е писала, четях всеки коментар и наистина вярвам, че всяка една е/ще намери човекът, който я заслужава! Не трябва да се подценяваме! Ние сме злато! И ако се разделяме с някой той губи, а не ние, защото поколенията жени стават все по материални и повърхностни, а такива жени не могат да обичат по начина, по който ние обичаме! Ние сме жени все пак... ние сме всичко!

26.   Здравейте! Искам да ви помоля за съвет. Аз съм за осми клас. Много си харесвах едно момче и то 3 години. Когато се осмелих да му кажа, всичко се промени-спряхме да си чатим и говорим, помисли си че искам да съм гадже с него и ме остави. И сега ме е блокирал в скайп.

И знаете ли кое е най-лошото-харесва моята най-добра приятелка. И може би факта, че тя може да го хареса, да започнат да си чатят и говорят както бяхме ние преди ме наранява най-много. Опитвам се да му кажа че вече не го харесвам но без успех.
Какво да правя. Как да го забравя като всичко ми напомня за него и много боли!!!

27.   Всичко зависи от психиката. Ти спихология не учиш ли бе момиче. Ние тук не можем да ти помогнем ако ти не го искаш. Ти на думи дори да крещиш искам да го забравя ако подсъзнателно вярваш, че не можеш никой сайт, психолог или който и да е не може да ти помогне така както ти самата.

28.   При мен годините са 4. Когато обичаш някого.. любовта е любов. Дори когато не може да сте заедно.

Авторке, напълно ми е позната историята ти и думите, които са ти казани(че е искал да го намразиш, че не може да сте заедно заради болката.. ) Приятелят ми също се държеше с мен лошо и ме пренебрегваше. Прекрасно разбирам какво ти е и как се чувстваш.. особено, когато казваш, че все още не си го преживяла. Аз не издържах на държанието му, отношението му.. просто искахме различни неща.

Хареса ми какво си написала в последния си пост и дори смея да твърдя, че има някои допирни точки в мисленето ни. Аз също вярвам, че човек може да се влюби цифра пъти, но голямата и истинска любов е само една. И знам, че моята беше това. Просто го усещам и не мога да си представя да обичам някого другиго толкова силно. Сега аз, също като теб, се опитвам да го избягвам и да го преживея.

Просто трябва да се убият всякакви надежди и мечти за да може да преживеем някого. Но е много трудно, особено когато си вярвал, че тази връзка има бъдеще.

Радвам се, че въпреки всичко се стараеш да гледаш напред. Все някак трябва да се справим и да забравим. Успех!

29.   И аз бях в такова положение. Бяхме заедно 8 години, като през последните 7г той учеше в друг град и започна работа там. Вижадхме се рядко, през 2 седмици. Имахме планове да сме заедно, да отида при него и да си създадем семейство. Ужансно много го обичах, той беше и нсе още е всичко за мене. В един прекрасен ден аз разбрах, че когато е в командировка в друг град той се вижда с едно момиче, което не знаеше че аз съществувам. Чуваха се по телефона през ден, естествено аз не знаех. Казваше че му звъни негов приятел и че сега е смен и не иска никой да го безпокой... и аз глупачката повярвах. Но в един момент нещо започна да ме човърка е взех телефона на уж "неговия приятел" и го набрах. Знаете ли каква е болката когато ми вдигна женски глас... УЖАСНА Е. Разбрах че се виждат за кафенце.... чуват се мн често. Не знам дали е имало нещо повече и не искам да знам. Каза ми че ме обича, че съжалява и че повече няма да се виждат и чуват. 2 месеца по-късно видях че му е звъняла... болката беше още по-ужасна. Пак ми обеща че няма да се чуват... но вече нищо не беше същото. Стоях и го гледах и всеки път си спомнях болката и лъжите и не беше веще същото не се държах както преди, даже незнаех дали го обичам. През това време ми говореше, че иска да отида при него, че иска да имаме бебе и аз групачката му повярвах. Карахме се за глупости.. базикахме се че ще се зарделяме.... уж на шега. Докато една вечер уж на шега аз го попитах скаш ли да си тръгна и той ми каза Да. Стояхме пред вратата и 5минути нико нищо не каза.... и той изрече думите-Това ли беше всичко, и ти ли искаш ли да си дадем почивка. Моят отговор беше не. Каза ме че аз съм се държала различно към него, че не сме говорили, че сме си мълчели и че не знае дали ме обича и че иска време да помилси. Замина за командировка... чухаме се по телефона, казваше че му липсвам, че ми обича. И аз си мислех че нещатата ще се оправят.... Да.... ама Не. През този период разбрах, че съм бременна.... той каза че не г иска. Върна се от командирвка и ми каза че му е по-добре без мене. Че се чувства по-спокоен без мене. Чухме се и си писахме вяколко пъти... все пак бях бременна и той ми каза че не иска бебето, че е разбрал, че последните месеци, когато сме си правили планове за семейство си е мислел, че ме обича. Но е разбрал, че всичко е било по навик вече. През тези години аз бях ученичка и нямаше как да отида при него. Когато завърших той все още учеше и работеше и не беше готов да отида при него... все имаше причина да не отида при него... причини от него, причини от мен. Вече 3 месеца сме разделени и аз не мога да го забравя. Тове е първата ми любов и не знам как да продължа без него.

30.   АЗ НЕ МОЖАХ ДА ГО ЗАБРАВЯ ;( ;( ;(

31.   Тези мъже, чета коментарите и в повечето откривам и моята история. Повярвайте ми много съм наранена от едно момче, което незнае какво иска. А аз знам че искам да съм с него, но... "сериалът " ни продължава вече 4 години и няма никаква промяна. Всеки път когато реши да ме потърси, си давам празни надежди, че може нещо да се промени и съм готова да преглътни обидите, лошото държание и т. н. В същото време има човек който държи на мен и иска да сме заедно, но... от моя страна не е така. Както се пее в една песен влече ме този, който ме ранява. Всеки ден водя борба между разума и чувствата и всеки път си казвам мога да бъда силна и да го забравя, той не заслужава моето внимание, но... минава седмица, месец и пак всичко се повтаря.

32.   Искаш да избягаш, да загърбиш всичко, но не можеш. Знам го от личен опит. Знам го от нещо непреживяно. Обичаш, но отричаш, защото няма светлина в тунела, няма изход. Имам един девиз: Времето лекува всичко! Повярвайте, всичко ще мине и с усмивка ще си спомняме колко глупави сме били, защото няма нищо вечно, така е трябвало да стане и е станало. И имам много още да пиша, но времето ме ограничава. Така че извода е един - отпусни се и си живей живота, новата любов е нов шанс, но за младите може да е разочарование. Защо? Защото на тези години не очакваме нищо по - сериозно от това да бъдем заедно, докато обстоятелствата ни разделят. Факт!

33.   Хора, радвайте се, че дори и за кратко време, вие пак сте успяли да изживеете част от първата ви любов. Моята първа любов е несподелена и предполагам, че ще си остане такава. Може да съм само едно 13 годишно момиче, но вече съм изпитала болката от любовта. Страшно много го обичам това момче /вече четвърта година ще стане/, но то не ми обръща никакво внимание. Познаваме се с него от 6 години и по-рано той ме харесваше /точно, когато аз не го харесвах/. После, аз го обикнах, но той започна да се държи отвратително с мен. Най-много 5-6 пъти да се е държал добре с мен през всичките 4 години. Дори по едно време имах чувството, че харесва една моя приятелка. С нея се държеше много добре, а мен сякаш ме мразеше. Никой не знаеше за чувствата ми. Почти всеки ден плачех. В 7 клас той не ми обръщаше никакво внимание и сега също /сега съм 8 клас/. Много ми е гадно. Не мога да го преодолея.. опитвала съм няколко пъти..

34.   Момичета, дори и да е боляло вие поне сте имали хубави мигове със своите любими. Аз съм 8 клас и съм много, ама много вюбена в едно момче от 12 клас. Той си има гадже и си е много щаслив с нея, а аз всеки ден плача за него.

Гледам снимките им, и си казвам:те са толкова щасливи, а аз плача. Опитвам се да го забравя, а на другият ден, като го видя в училище и ми се усмихне, забравям за неговата и си казвам, че има надежда. Всеки ден е така, мъча се да го забравя, но не успявам. Много ме боли, знам какво ви е на всички. Дайте съвет и на мен. Имам чувството, че никога няма да го забравя. ПОМОЩ!!!

35.   Здравей, номер 34! Аз съм 33. И аз съм 8 клас и съм влюбена в едно момче. От 4 години. То не ми обръща никакво внимание, а се познваме от много дълго време. Той си няма приятелка, дори другите момичета казват, че е грозен. Аз също се мъча да го забравя, но не става. Не знам, според мен няма лесно да го забравиш. Ще стане само, ако се появи друг... много е тъжно така..

36.   До 34, мило мимиче животът е пред теб, те първа ти предстоят хубави моменти, така че се пострай колкото и да ти е трудно да си промениш мисленето спрямо него, още повече че е 12 клас и скоро няма да го виждаш. Тогава какво ще правиш :) Не си струва тормоза който си причиняваш. Когато ти решиш нещата ще бъдат променени към по-добро и в твоя полза или ще продължаваш да си страдаш. Помисли си.

38.   Преживях същата ама абсолютно същата история като теб и знам как се чувстваш, немога да ти кажа, че ще го забравиш лесно, защото не е така при мен минаха 4 год. от както се разделих с това момче и още не съм го забравила, но забравила не е точната дума понеже НИКОГА няма да го забравя винаги ще е част от моя живот

39.   Номер 38, ти така само ще я разревеш повече.
Авторке,
Не се обиждай, ама си лигла. Да не е умрял бе? ТИ да не си умряла/смъртно болна?
СТЕГНИ СЕ!

Jeans and T-shirt Girl

40.   Номер 39 нямах това предвид а че е разбирам напълно и сега ще е успокоя!!! Току що говорих с това моето момче авторке е вече между нас всичко е наред недей си мисли че той та е забравил не е... и двамата се обичате и ще видиш че ще бъдете заедно!!! :))

41.   "През живота си жената обича само един мъж, но не прекарва живота си с него. " Склонна съм да го повярвам. Преди време се запознах с моята голямя любов. Невероятна тръпка - просто не можехме един без друг. Още от ммента, в който го видях знаех, че го искам и толкова. Най - хубавото беше, че нищо и никой не можеше да ни спре да сме заедно. И двамата сме в чужбина, но живеем в различни градове и въпреки това се виждахме вс яка седмица. Дори и в Бг сме от различни градове, но сеприбрахме заедно и си изсарахме чудесно лято. Бяхме още малки - 16 и 17, но той живееше вече сам. Прекарвах всеки свободен ден при него, а на ваканциите направо си заживявахме заедно. Понякога той идваше при мен за няколко дни. Дори бях първото момиче, което запозна с родителите си, а и последното, както знам от тях, защото все още имаме контакт. За мен това беше перфектната ртвръзка. Правехме много глупости, но бяхме заедно срещу всеки, който се опитваше да ни пречи. Ноправо Bonnie и Clyde. Всичко продължи година и половина. После той си тръгна, дори не можа да ми каже причина. Дори нощта, в която се разделихме, прекарахме заедно. Да, и той плачеше. Виждах болката, но знаех, че това е краа. И ето ме сега - 2 години по - късно още го обичам по същия начшн. Никой не успя да го замени

43.   Знам какво е преди 2 месеца скъсах с моя приятел...първо и аз го приемах като шега, но после го обикнах, но повярвай ми моето е бояло повече защото след първия ни месец той е ходил с още едно момиче и ме е лъгал имаше много раздели и къвги той плака аз плаках но накрая просто ми писна и исках да продължа напред...не си писахме извесно време за да може всеки да продължи...мина извесно време и ми писа каза ми че не е мегъл да ме превъзмогне тук имаше проблем защото и аз не го бях превъзмогнала но не можех да съм отново с него не ми беше на нивото защото знаех че всичко ще се повтори отново а аз не исках да изживея тази болка отново исках просто да забравя сега вече е лято и дори не се чуваме отначало ми беше трудно да не му пиша изпитвах нужда но нямаше да е добре да си пишем и за двамата щеше да е болезнено сега аз почнах да спортувам има много възпитани и хубави момчета в този спорт тоест ветроходството видях друго момче кръсиво и възпитано умно и внимателно той е истински влюбих се а бившия ми той беше също красив но си беше лошо момче това сегашното е много по добре според мен....помни че някаде там има някой по добър за теб...живота продължава нека той съжелява за грешката си....започни да излизаш направи нещо за себе си и ще се почустваш много по добре не му пиши не прави нищо свързано с него и ще видиш че ще ти остана съвсем бледо спомините с него и то главно хубавите

44.   Мила, мисля че трябва да си поживееш малко. Доста раничко си се втурнала в сериозните връзки...наистина рано.. Ще ти мине бързо! Излизай с други момчета, с компании, забавлявай се, опознай момчетата, какви типажи са, едва тогава бъди наясно със себе си, когато станеш достатъчно зряла и улегнала, ще разбереш, от какъв мъж имаш нужда. Все още си малка. :-)))) За това се радвай сега на семейството и на приятелите си :-)))) Всичко си идва на мястото само. :-)))
Успех!

45.   Мда... Никой няма като мойта история.... Влюбена съм от 2-3 години насам в едно момче, което не е наясно със себе си... Фатката е там, че аз го обичам, а той си играе с мен.. Какви ли не работи ми е казвал, но аз все още не мога да повярвам. Защото е прекалено красиво. Иска ми се да сме заедно, да се забавляваме, но той всеки път се покрива. Не знам какво да правя. Само знам, че ме боли и искам да спре. Във всичкото това няма никакъв смисъл и не искам и да има. Прекалено дълга и оплетена е цялата история. Дайте ми някакъв съвет, наистина отчайвам се от вс... Искам да съм само с него, вс др по дяволите...

48.   аз съм на 13 години! влюбена съм от 1 година... момчето което обичам атски много е на 17... бяхме гаджета, но скъсахме.. бях му много обидена... вече не си говорехме 1/2... но на едно така да го кажа "купонче" се сдобрихме.. след това всичко беше както си мечтаех... но днес се скарахме отново... да обичам го.. но гордея се с това че го преживях :) :)

50.   Ако преодолееш една Любов, то значи че това не е било Любов, а някакво увлечение, което с времето губи смисъла си.
Истинската Любов нищо не може да я заличи, защото е предопределена от съдбата. Ако и обърнеш гръб, ще страдаш цял Живот. Ако истински се обичате - няма начин да няма начин да бъдете заедно въпреки разстоянието. Всички доводи са си чисто оправдание, по-точно чисти глупости.
И аз като теб, на твоите години по същия начин... уж на шега и т. н. и докато се усетя какво имам, вече го нямах... Него го взе казармата, мен семейния живот с друг мъж. Дали съм го забравила? Нито за миг... Тялото ми принадлежеше на един, душата на друг. Не си спомням да съм заспивала вечер неразплакана през следващите 20 години... Живеех в собствения си душевен Ад. Когато след тези 20 години съдбата реши да ми го върне, бях най-щастливия човек във Вселената и най-влюбения и най-разплакания и най-тъжния, защото този път го имах, но не можех да го имам... Никой от двама ни нямаше куража да разбие семейството си...
Лесно е да допуснеш грешка, трудно е да я поправиш... Моя съвет е - Ако се обичате, направи всичко възможно да останете заедно. Няма невъзможни неща и остави тези глупости за "другото момиче" - само така той може да направи проверка на чувствата си към теб, както и ти към него... Говорете открито за тези неща, кой какво иска, кой какво чувства... Бъдете повече приятели отколкото любовници. Сега имате джиесемите, имате компютрите... ние ги нямахме. Успех!

51.   Няма как да го забравиш... Аз харесвах едно момче, но слпиед като отидох да уча в друг град гледах негови снимки, но не чувствах предишната любов. Миналият ден се видяхме в едно кафене, седна до моята маса. Разменихме 2-3 лафа, но реших, че ще е по-добре, ако си тръгна. Така и направих. Сега чувствата се възвърнаха и мисля непрестанно за него...

52.   Няма начини. Колкото и да ми се иска да ти помогна, няма как. Той е бил първата ти любов. Тя никога не се забравя. След като той е скъсал с теб не те е обичал истински. Защото истинската любов колкото и километри да ви дели, вие ще се обичате и нищо не може да ви попречи, в случая той е скъсал с теб. Това е. Колкото и да ти е тежко приеми фактите и реалността. Когато аз се влюбих на 19год. попитах баба си :
– Бабо, аз още го сънувам, защо не мога да го забравя?
– Миличка, помниш ли миналогодишния сняг? Ако още те боли от раздялата, ако не можеш да го забравиш, кажи си мислено: „миналогодишен сняг”. Отнасяй се с това като нещо, което вече е минало. Не можеш да съхраниш снежинките до лятото, идва време, когато те се стопяват и трябва да се разделиш с тях, колкото и да са били красиви. После идва нова зима, която отново носи нови, чисти и красиви снежинки. Но ако продължаваш да мислиш за него, повтаряй си „миналогодишен сняг”, „миналогодишен сняг”...
Цитирам ти. Думите на баба си! Това е реалността. Сега съм на 26 години. Аз още помня онова момче, но сега той е някъде далеч. Може би е щастливо омъжен, може би е самотен. Мога да се измъчвам цял ден с въпросите си къде е той, но има ли значение? Не го забравих просто продължих напред и съм сигурна, че и той го е направил. Така е съдбата и ти не можеш да я промениш.

53.   знам какво ти е и на мене ми е така и аз не мога да го забравя всички ме обиждат че съм грозна обиждат мен той ми помагаше за всичко знам какво ти е и де ми се да си изрежа вените що то не искам друг

54.   Сигурно ще прозвучи банално, но дълбоко в себе си винаги обичаш първата любов и ако той наистина те обича или има чувства към теб ще дойде сам. Няма нужда да правиш нищо. До тогава (като предложение) може да си живееш живота, все едно го няма, а и като се замислиш за теб е така. :)