Животът ми - една тъжна история... - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121144)
 Любов и изневяра (29694)
 Секс и интимност (14356)
 Тинейджърски (21891)
 Семейство (6469)
 Здраве (9595)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3177)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18508)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Животът ми - една тъжна история...
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 1965 пъти
?Животът ми - една тъжна история...

Здравейте! Не знам откъде да започна... но все пак ще се опитам да е точно от самото начало... и пиша тук, защото... имам наистина нужда от съвети и помощ! И така.. аз съм едно 18 годишно момиче... живея в малък град... доста беден и пропаднал мога да кажа.. няма пари... няма и работа... нищо няма... мъртъв град.. но като нямаме друг избор, с родителите ми сме принудени да живеем тук. И така... ето я и моята история:

Още от малка бях унижавана.. още от дете.. израснах сама.. близките и роднините ми никога не са идвали и да ме гледат дори и за един ден... само родителите ми ме отгледаха... съвсем сами.. мен и брат ми.. който е с 10 години по-голям от мен... никаква помощ не са видели нито от баби и дядовци нито от останалите роднини... съвсем сами са ни отгледали с много мъка... майка ми дори не говори с нейните родители... скарани са... на баща ми родителите починаха... още от дете не бях много общителна... и това винаги е бил проблем.. още в началното училище преди да дойда да уча в гимназията, ми се подиграваха и ме малтретираха по всякакъв начин... имах си тогава някакви приятелки... които уж ми бяха приятелки но после ме зарязаха... оказа се че само са ме използвали... и оттогава останах напълно сама... после влязох и в гимназията с надеждата че нещата ще се променят но... нищо не се промени... даже стана и по-зле! И тук ми се подиграваха и малтретираха... по всякакъв начин... нямам си приятели... супер затворен човек съм... не излизам много.. а и родителите ми не ме разбират.. споделяла съм с тях и те обикновено винаги ме обвиняват че сама съм си виновна и не искат да ми помогнат.. не знам вече какво да правя... много се отчаях... чувствам се като една развалина.... напълно ме пометоха и разбиха всичко в мен... не ми остана вече нищо.... нищо за което да се хвана... около себе си изградих три пласта стени, които да не позволяват на околните да виждат развалината в мен.... сложих си маската за да се правя че всичко е наред... а всъщност нищо не е!!! Омръзна ми вече! Усещам че губя сила... и отчаяно имам нужда от помощ... от това някой да ме разбере! Моля ви без обидни коментари... нагледах се вече на такива! ;((

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 1 месец
hash: 63db34604b
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Миличката тя, разбирам те напълно, дори мога да кажа, че по някакъв начин съм го изживял. Аз съм момче на 18, не съм от най-общителните, в смисъл че не се хваля с компанията си, не ходя да пия всяка вече и не пуша, за някой хора това ме прави задръстен и ограничен, и така.. какво да ти кажа.. бъди силна не се влиай от другите.. и аз като тебе съм имал доста проблеми! Просто бъди силна!

 
  ...
преди: 12 години, 1 месец
hash: b9d942302d
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Спри да се интересуваш какво другите мислят и виждат в теб, и намери начин да се разкараш от там.

Death_Blade ^

 
  ...
преди: 12 години, 1 месец
hash: 46911309d8
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Че страдаш, никой не може да ти оспори, но слънчице... едно нещо много ме притесни в цялата ти изповед:
"като нямаме друг избор"
Защо се оставяш на тези клишета? Защо, ей тъй за разнообразие не си кажеш: Вярвам в себе си, наоколо има толкова възможности. Знам, че мрачно ще се усмихнеш: И къде са?
Ще ти кажа: В двете ти ръце. Всеки един момент от живота си ние имаме всичко необходимо, за да станем и да превърнем отломките в успех!

Искаш помощ и това е чудесно, защото осъзнаваш, че нещо не е наред, но моят съвет е малко да изместиш фокуса си, стига си се вторачвала в един и същи проблем, виж наистина кое те прави "развалина" и го промени. Ти си уникална, не го забравяй. Родителите ти те гледали сами и в големи мъки - ами това е бил техния избор. И сега какво? Ще страдаш заедно с тях, за да покажеш признателност. А няма ли да е по-добре да се хванеш в ръце, да се развиеш нанякъде, да постигнеш успех - нима и за тях няма да е по-голям белег на признателност?

Не се самонавивай да страдаш, изгони паяжините от съзнанието си - за какво са ти, за да се луташ в безизходици - толкова е лишено от смисъл, а ти краде толкова много от времето. Усмихни се, разруши тези стени около себе си и дерзай - сприятелявай се, радвай се на всяко ново познанство, влюбвай се. Зарежи хората, които ти тежат, но с които излизаш, защото няма какво да правиш. Намери си работа - не е невъзможно, запиши да следваш, вземи контрола за живота си в своите ръце!

Но спри да повтаряш колко си нещастна, това привлича негативни неща към теб. Мисли позитивно, слушай сърцето си, бъди щастлива заради себе си. Родителите ти не те разбират - ок, за тях си е. Ще те разберат някога, когато преодолееш това и го разказваш спокойно, уверена в себе си, опознала истинската цена на упорството.

Благодари и прости на всички, които са се гаврили с теб и именно, защото не са вярвали, че ще успееш, докажи на себе си, че не са били прави, докажи си, че не си развалина.

Пиши тук, аз съм насреща (ако искаш разбира се) Споделяй, разказвай, но ми обещай, че като прочетеш думите ми ще си кажеш: "Аз съм една невероятна, прекрасна млада жена, животът на която е пред нея и оо той ще бъде чудесен."

 
  ... горе^
преди: 12 години, 1 месец
hash: 2a9144f527
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Защо я пишеш по два пъти? !?

 
  ...
преди: 12 години, 1 месец
hash: 784e2b1384
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Здравей мога да кажа че съм в подобна ситуация. Безпаричието кара човек да се забрави, кара човека да загуби себеси, кара човека да изгуби принципите си, кара го да озлобее, караго да слага маски и прегради, караго да се изгубва във лъжи, как човек може да живеи като вехне като лист от проблемите и можелиш ли да бъдеш силен когато си се изморил да играеш. Живота е въртележка за едни се завърта по хубавата посока за други върти винаги в най-лошата. Аз съм в твоето състояние и аз нямам вече сили въртележката на живота ме повали направиме - лош, изморен, съсипан, лъжовен човек!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker