|
Споделена история от Тинейджърски
Накъде е моя път?
преди: 1 година, 3 месеца, прочетена 834 пъти
Здравейте хора! Виждам, че тук всички сте много мили и взаимно си помагате, затова се надявам и на мен да помогнете. Моята история вероятно не е толкова сериозна, но за мен е неразрешима загадка. Аз съм на 17 години и живота вероятно е пред мен. Проблемът ми е, че незнам по кой път да тръгна. Незнам какво да правя с живота си. Явявам се нещо като най-отговорната в моята компания и помагам на всички с разумни отговори на въпросите им относно любовта, живота или нещо друго. ( не се хваля, но просто винаги ми казват, че много им помагам относно тези въпроси и приемам, че са искрени). Лошото е, че казвам това, което мисля, но не и това, което чувствам. Понякога имам чувството, че съм на 70 години, а не на 17. Чувствам се все едно съм си изживяла вече живота и сега ми предстои дълга почивка, но това не е тъка. Сега е времето, в което трябва да реша какво да бъде мястото ми в този живот и към какво да се стремя, но нямам никаква представа за това. Сега съм 11 клас и догодина завършвам, а незнам дали ще продължа да уча или не, незнам какво. Ако днес реша да направя едно нещо то утре ще се заема със съвсем друго и винаги се лутам между такива крайности, които нямат нищо общо помежду си и аз няма за какво да се хвана. Дори и не искам да имам приятел, което е много странно на моята възраст. Никога не съм имал дълготрайна връзка и не виждам смисъл в това. Никога не съм обичала някой, а и си мисля, че все е ще е рано за това. Мисля си, че имам толкова много време, за да осъществя всичко, което поискам, но аз дори незнам какво е то. Всичките ми приятелки си имат поне по една идея за живота си, но когато ме попитат каква е моята идея, аз си нямам ни най-малка прдстава за това. Имам усещането, че накрая ще трябва да решавам много проблеми наведнъж и ще избера най- глупавите решения. Не искам това да стане така, но си мискя, че каквото и да избера в следващия момент винаги ще намеря нещо по- добро и ще искам да избера него, но ще е вече твърде късно. Незнам и защо винаги става така, че мога да дам отговрите на всички въпроси, освен на тези, които си задавам аз. Незнам и защо съм толкова непостоянна. Това вообще ще се промени ли или цял живот ще вървя в толкова различни посоки? Наистина уважавам способността на всеки човек да се променя и да търси път към по-доброто, но когато тази промяна е съчетана с непостоянство това не е на добре. Не може цял живот да съм толкова непостоянна и не го искам, но незнам как да го променя, защото винаги когато искам да се променя...се променям..., но това е твърде често. Моля ви не да ми кажете какво искам, а как да разбера какво е то. Наистина се надявам да ми помогнете. :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
|
|
преди: 1 година, 3 месеца |
1. Проблемът ти е, че постоянно мислиш за това. Спри да го правиш и си живей живота, защото той наистина е пред теб. Всичко ще се нареди, не се плаши.
|
|
преди: 1 година, 3 месеца |
2. Колко много приличаш на дъщеря ми. Умна си, насочи се към психологията. Това определено може да ти бъде професия докато се намъдруваш и откриеш себе си. Поемай повече отговорности за да си доволна от себе си, да не си умръзнеш. Не бои се ти ако не си избереш живот, той ще те избере.
|
|
преди: 1 година, 3 месеца |
3. Здравей,
Аз съм на 22 години и когато бях на твоята възраст по същия начин мислех като теб. Дори и за гаджетата .Те не са най -важното в този живот! Тинейджърската любов е красива, но много наранима!
Спокойно!
Всичко с времето!
Успех!
4. Номер 1 е напално права, но ако се пак не успееш просто намери нещо, за което да се хванеш и да те заинтересува помисли варху поговорката любовта прави чудеса.
5. Наистина прекалено много ги мислиш нещата. На тази възраст е нормално да си непостоянна и да не знаеш все още какво искаш от живота. Аз на 18 и тая година завършвам а още не знам какво ще правя от тук нататък. Но колкото повече мисля толкова повече стигам до задънена улица. Така че не мисли а действай.
|
