Моята война - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120675)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9550)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Моята война
преди: 15 години, 3 месеца, прочетена 2806 пъти
Нека си позволя ви да разкажа за моята така наречена ”война”....и нека се представя кой съм. Едно обикновено момче, от един обикновен град (Троян) с твърде необикновена съдба, която ме накара да правя много избори... независимо правилни или не те си остават за моя сметка (слава Богу). Хлапе само на 17 години съм. И така всеки човек търси в живота си щастието, което в повечето пъти е изразено в любов... та това е най важното. Други за жалост търсят в парите щастието, като не съзнават колко много може да ги прояде материализма. Та така в моят случей важеше може би поговорката „знанието освобождава... и мъка носи понякога”.

За мен и двете от тях работеха с пълна сила по време на моята „война”. Просто се почувствах длъжен да изразая чувствата си пред самия мен в тези електронни букви... а кой знае, може и истински да ги направя. И така започна всичко нека ви вкарам в моя живот от последните месеци от началото на Април 2008 година.

Беше ден. Слънчев ден.Ровех се из интернет за търсене на повече знания и така съдбата ми ги даде. Получих ги и до сега още ги усвоявам. Но все пак тези знания трябва да бъдат прилагани, а това щеше да бъде моята стихия!!! А за да мога да ги приложа трябваше да имам морална подкрепа. Но не просто от приятел а от момичето което обичам. И по това време я имах. Връзката ми с тогавашното момиче може би вече бе започнала да изветрява. И така в края на Май месец тя скъса с мен. Това го поех ужасно дълбоко и за дълго време (зодия Риби съм все пак). В главата ми се въртяха мисли, които ми подсказваха че повече нямаше бъдеще за мен, и за това да чувствам любов. Но тези ужасни мисли бушуващи в главата ми като разбесянала се армия от завоеватели, постепенно започнаха да утихват.

И така дойдоха дните, в които трябваше да замина за Гърция за да прекарам лятото при родителите си там, които работят. Но точно преди това една сутрин се бях събудил ЛУДО влюбен в момиче, което беше с компанията ми снощи. И започнах да размислям как мога да се позближа с нея. Тогава и започна една от битките ми в моята „война”. Но характера ми беше прекaлено момчешки и прекалено стеснителен за да се получи нещо. И така един мой приятел зае свободното пространство в сърцето и, като бях с илюзията, че то се пази за мен. Грешал съм. Тогава бе първата загубена от мен „битка”.

Тогава също дойде тази войска от мисли и отново превзе измъченото ми съзнание и изстрадалото ми сърце за поне капка любов. Но тогава отново се бях възстановил с 300 мъки. По това време,знанията които бях посочил по-горе в текста растяха и растяха и растяха. Това ме правеше по-критично мислещ, даваше ми упора.Сега вече можех да очаквам всичко или нищо.Тогава вече осъзнах,че не трябва да съм просто момче а Човек.Неутрален и към двата пола.И това ужасно много ми помогна.Така улесних връзките с хората и започнах повече да се освобождавам при разговор.

И така... дойде време да се кача в колата и да запътувам към Гърция.Измина известно време и се запознах с едно момиче от там.Привидно хубаво и с добри и чисти помисли беше тя.Но поредната „битка” беше загубена при наличието на 1000 и повече километра, които щяха да разделят очите и устните ни.Но това отново го превъзмогнах.Тогава нахлуха други мисли в главата ми и други чувства в сърцето ми.То....сърцето беше превзето от едно момиче, което е от тук нашата мила родина БЪЛГАРИЯ!!!...бях виждал това момиче в сайт за запознанства и след време една приятелка ми потвърди,че я познава.

Но отново имаше проблем,отново тези разстояния аз от Троян,тя от Ловеч.Деляха ни само 35 километра и си казах:”Е не са кой знае колко!!”.И от там нататък бях обзет от манията да се прибера в България и непременно да я видя на живо.Нямах търпението да дойде Септември и да си хвана самолета за насам.Нямах търпение отново да седна пред компютъра си и да прегледам снимките и, които ме караха да чувствам нещо специално.За тези чувства ще обясня по-надолу в разказа.

И дойде денят... влязох в самолета,настаних се,излетяхме и започнах да гледам островите под мен как се смаляха.И до като ги гледах си мислех: ”Прибирам се!!!...и ще те видя Грета!!!”(това е името и )И някъде към 11:30 минути кацнах на летище София.Въздухът беше така....ПОЗНАТ...и така софийски.Там ме чакаше един близък....беше със ледено лице но със много топла душа.И ето че си стиснахме ръцете,поздравихме се и тръгнахме.По пътя отново главата ми беше запленена от нея.И се оглеждах на около и гледах красивите ни планини.Мислех си и благодарях на съдбата,че ми предостави възможността да ги видя тези родни кътчета отново.Докато пътувах и обсъждах с човека до мен как съм си прекарал в чужбина и разни други събития от „нашата” държава,нямах търпението да минем покрай Ловеч и да си кажа: ”Ей там живее тя,момичето което сега е новата ми надежда за живот”.

И така и стана...минахме покрай този хубав за мен град и тези мисли си изпълниха ролята .Вече в 13:30 бях пристигнал в Троян.Влязох в апартамента си където с нетърпимо желание ме чакаше баба ми.Посрещна ме с усмивка и топли чувства.Но нямах време да и разказвам и веднага седнах пред компютъра да видя снимките на Грета.След като видях снимките и и след като се заредих с много хубава енергия тръгнах навън да видя приятелите си, които нямаха търпение да ме видят.

Видяхме се и вднега започнах да разказвам за това момиче от Лочеч .След като се наприказвахме всичко отново си дойде по старо му и на мястото си.И тогава отново започнах да уголемявам знанията си както бях подчертал по-горе.Дойде време да ида на рожден ден на един приятел и там се срещнах с приятелката ми...Христина, която познава Грета и такa в един тих разговор между нас я помолих да ме запознае с нея.... тя ми обеща.

И така минаха седмиците когато дойде времето да отида до Ловеч за да изпълни Христина обещанието си.Първия път събитията не се наредиха по моите очаквания и не можахме да се запознаем.Няма нищо...прекарах си добре там.След 2 седмици ето че дойде Денят.

Бях с още 4 момчета от класа ми.Типично и глупво по тийнейджърски ударихме по няколко бири, кафета и цигари там в ловешките кафета.После за да убием времето ходихме до много красив и Български паметник.И дойде обаждането от Христина ,в което се гласяха желаните от мен думи.И така хванахме такси и с тръпнещо от радост и притенение сърце, което бясно туптеше в гърдите ми.Пристигнахме пред даденото кафе.Христина ме чакaше там.Сърцето ми щеше да изскочи.И докато спорих с нея дали да сме вън или вътре Грета излезе да се запознаем.Чувството беше неописуемо. Тя доближи до мен и почувствах това, което не бях чувствал никога!!!В нея почувствах топлина,отвореност към всеки и най-важното...в нея почувствах времето....в смисъл събитията,които ги е преживяла дори грам представа да си нямам какви са.Очите и светеха, като звезди...толкова нежен и мил поглед на живо НЕ бях виждал!!!Усмивката и също беше ужасно пленяваща.А отношението и беше също толкова топло,колкото самата и душа.Седнахме в кафето...но ме обхвана космическо притеснение.Там бяха още 6-7 човека с нея и Христина. Точно те ми пречеха да елеминирам притеснението си от нея.Но след половин час всички си тръгнаха.Останахме само аз,Христина и Грета..., съучениците ми бяха вън. Проточихме разговор,а аз от глупава „гъзария” пуших една след друга цигарите.

След като приключихме със всичко преди раздялата с момичето на мечтите ми,тя ми обеща,че ще дойде по Троян за да пием някоя вечер въпреки ,че аз много рядко барам какъвто и да е алкохол.И с момчетата тръгнахме да хващаме на стоп (палец експрес). И при само то ни ходене в ума ми бучеше само едно изречение: „Най-голямата битка за щастието ми започна!!! ”.И така започнахме с нея да си пишем по интернет.Но обещанието за вечерта с пиенето така и не се изпълни.Но това не можеше да ми повлияе. И така дойде деня ,в който отново отидох до Ловеч да я видя.В края на учебният им ден тя дойде на кафе.И когато видях вратата на кафето да се отваря и да я зърна още веднъж...отново полудях от радост.Но на нея привидно и се спеше и я болеше глава.Но това не пречеше да бъде сияйна дори в това състояние!!!Очите и отново супер много блещукаха и усмивката и отново беше на лицето и...и тогава за пръв път видях една от нейните най-добри приятелки-Мадлен.Тя също много сияеше и имаше също много красива усмивка.А когато погледнех в нейните очи все едно отново виждах Грета.

И така отново дойде времето да се разделим и да бия стопа,и отново не направих нито една стъпка поне малко да я впечатля.На сдовиждане дойде и наградата за търпението ми...тази толкова сладка прегръдка която ме изпълни с радост за дълго време.И отново дойде време седмици да ни разделят, които от време на време бяха запълвани с писане по интернет между нас...макар дори да не беше ми отговаряла винаги.За мен това не беше особено тъжно,защото не знаех мотивите какви са и били...дори това да се е дължало на нежелание...разбирам!!!Дойде време за третата ни среща с нея...това беше и най-вълнуващата до този момент.Тогава най-много можех да се отпусна и да разбия оковите на притеснението си и да изсипя целия този психичен товар и боклук, който тежи и на главата и на раменете ми.Прекарахме си добре.Това беше един ден след рождения и ден-18 декември...(3-та среща беше на 19-ти) и по случей това аз и подарих стария си GSM защото тя нямаше.Със трудности и го връчих де,признавам си.И след раздялата вече към изпитаната прегръдка прибавих и една целувка (по бузката).Вече безкрайно много щастлив аз тръгнах да хващам поредния стоп.

И след това тази люта и проклета зима ни забави виждането с месец и може би малко повече.Но търпението си казва думата.В една особено топла февруарска събота аз бях отново по Ловеч.Срещнахме се и веднага отпрашихме към близкото кафе.И тогава прекарахме цял ден заедно и с приятелката и Мадлен...впечатленията ми от нея бяха,че е добродушно и много топло момиче.Винаги с усмивка и с прекрасни очи.И със всичките тези знания, които растяха през това време научих,почувствах и установих едно....научих ,че това да се влюбиш понякога пречи,почувствах го....и все едно с Грета докато бяхме заедно все едно се познавахме от хиляди години....това почувствах и влюбването беше елиминирано в този момент .А всичко това го....установих.Няма смисъл да обяснявам как мина денят ми....прекрасно!!! Дойде отново време да се разделим.Поехме към автогарата и по пътя времето ни бе изпълнено с приказки и смях. Вече бяхме там.И започнахме да чакаме автобуса ми за Троян.Но той закъсня ужасно много и за това му БЛАГОДАРЯ!!!Така хубаво си говорихме,толкова добре с нея не съм си говорил никога.Но автобуса дойде и този път раздялата завърши само с една прегръдка...но все пак и тя беше страхотно много за мен.

Последва още една такава събота а до тогава доста радост и разочарования преживях от своята нова може би и последна „битка”.Но тази събота не беше на моя страна и времето беше ужасно гадно и студено.Този път нещата бяха много по-притихнали и спокойни.Не беше кой знае какво...но за мен това бе лично разочарование от самия себе си.Но на същата вечер бях на рожден ден.Това ми помогна отново да се изправя донякъде.След това всичките ми предположения , които не бяха приятни започнаха да се осъществяват. Бавно малко по-малкo започнах да виждам резултатите от късните ми действия. Когато вече и казах всичко макар и по интернет (за жалост ).Това както тя ми подчерта адски много я зарадва.Тогава ми заяви истини за самата себе си.Призна си,че е студен човек и не е изпитвла обич до сега.Повярвах и виждах,че е така.За съжаление и ми беше доказано казаното от нея.И ето ,че дойде денят в който (почти) отново бях загубил,но надежда гореше в мен още.Защото отхвърлянето на чувствата ми не беше направено по болезнен начин.Тогава ми се даде идея да излея всичките спомени и чувства, които разумът и сърцето ми бяха превживяли.Но вече и това бе отнето от мен, когато в един разговор бяха изречени думите, които не съм искал или пожелавал да бъдат изречени.Не възнамерявам да цитирам но думите и се забиха като самурайска катана в сърцето ми.Много болеше...но все още стоях изправен пред пустотата на моята загуба.Отроних съвсем малко сълзи и другите ги запазих за някой други ден.И същата тази вечер на 13.03.2009 дойде чувството ми за длъжност да напиша всичко това вместо да обикалям по кафета,барове а да излея мисълта и чувствата си тук на компютъра точно пред вашия монитор.

И заключението е, загубата ми бе причинена от принципите, които добих със знанието си... но все пак видяхте какво казах в началото на разказа. Имам 2 избора да продължа напълно безсмислената си битка или да поведа нова, в която няма да се чувствам „пълен победител” (извинявам се за грубата метафора). Предпочитам да се чувствам пълен и завършен от колкото със съкровище в ръце и празна душа. А кое е по лошо от пълното нещастие???... естествно ограничителя на щастие. Сега той е заложен в моите „доспехи”....а той какво представлява???

Еми ще обясня. Той е това, което те кара де не си напълно щастлив, когато искаш да се чувстваш такъв... кара те да изпитваш дупка в душата си когато си дори на върха на на забавлението... ето това е той ...А свободата е щастие и щастието е свобода!!! Може би великите ни предци са го казали по дуг начин:” Тоз, който падне в бой за свобода той не умира!!!”....Това е историята на „МОЯТА ВОЙНА” където се намирам в „положението” на немските войски когато са се били с последни сили.Не виждам светлина повече пред мен а това са младините ми по дяволите!!!....А може би сам съм се разгромил във „войната”.И така хора...можете да си извадите поуките от историята ми.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 15 години, 3 месеца
hash: 5a2aaf318e
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   По едно време очаквах да напишеш какво си ял в 13:30.....

 
  ...
преди: 15 години, 3 месеца
hash: 01d1af0b7e
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Уооооооу!!! В началото си казах леле как ще го прочета тва, но уви прочетох го и изваждам едно заключение: Жените не могат да оценят това, което им се предоставя.
Колкото повече любов им даваш, колкото повече им се отдаваш толкова повече не ти обръщат внимание... Грубооо!


Имам няколко въпроса към тебе:
1. В какъв смисъл "знания" си натрупвал през времето?
2. Мислиш ли че правилно постъпваш, като поставяш живота си в рамките на една война...? - Войната е обвързана само от мрачни действия... Смърт, загуба на близки! Може би грешката е че го приемаш като война, а може би не си се случил на човека.

 
  ...
преди: 15 години, 3 месеца
hash: 532223747a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Номер 1 а аз очаквам да ми кажеш по колко пъти дишаш на седмица. Номер 2 прав си донякъде но си имаш голямо право върху думите си. Номер 3 ако искаш да разбереш отговорите на твоите въпроси и скайп мога да ти да, няма проблем стига да поискаш!!!!

 
  ... горе^
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 968b5645f7
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Защо не си озаглавил статията "Моята борба". Щеше да е по-яко.

 
  ...
преди: 14 години, 9 месеца
hash: bbd358b333
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Хахаха ! Мислиш ли , че човек който си е направил профил в саит за запознанства не търси връзка :D ?! Просто(от това , което прочетох) си много женствен :) и момичето го е забелязало :) . Не и тичай след задника , остави я сама да доиде при ...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker