Споделена история от Тинейджърски |
Защо съм такава?
преди: 12 години, 11 дни, прочетена 1622 пъти
Преди 1 година имах шанс да стана гадже с момчето, което харесвах.. оказа се, че и той ме харесва ( опитвах се да му се харесам в продължение на 3-4 месеца ) и точно когато ме хареса аз започнах да бягам от него, да изпитвам огромен срам, да се моля да спре да ме харесва.. Не знам защо, просто супер много се притеснявах и му казах, че не си падам по него а умирах от желание да тръгнем, да сме постояно заедно, да се целуваме, прегръщаме и така нататък. С времето той спря да ми пише, въобще да контактува с мен.. Добре, после пак опитвах да му привлека вниманието.. Просто тогава не знам какво ми ставаше, хем исках нещо, хем не.. Отказах се!
След една година ( сега завършвам 8-ми клас ) пак започнах да се зарибявам с едно момче и пак по същия начин свършиха нещата.. Просто си казвам " Отпусни се, всичко ще бъде наред! " но не е! Моля ви, кажете ми какво да правя, не мога вечно да бягам от тези, с които бих искала да имам нещо повече от приятелство! ;(
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 дни hash: 22210618cb |
|
1. Пусни се по течението. И спри с тези глупости, защото накрая ще си останеш сама.
|
| преди: 12 години, 10 дни hash: 0b87465a48 |
|
2. Според мене проблемът ти е, че се боиш, че като харесваш някой, той ще те нарани или нещата ще свършат зле или нещо подобно, но единственият начин да преодолееш това е като най-после осъзнаеш, че няма от какво да се боиш и се оставиш да бъдеш щастлива.
~sad-baby~
|
|
