Това че е малък за мен означава ли че не мога да го обичам? преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 1788 пъти
Здравейте, аз съм на 17 години. Обърнах се към вас не само с надеждата, че споделяйки ви своята история ще получа съвет от някой който я е взел присърце, но и че ще бъда вярна на една своя максима ”Първата и най-трудна крачка е да осъзнаеш проблема, след нея вече е лесно да го разрешиш”.
В моя случей проблемът се корени в мен-харесвам момче, което е с 3 години по-малко от мен! Принципно в по-напреднала възраст това не би било спънка, а дори плюс и за двамата. Само че сега нещата не стоят както бих желала. Аз съм от този тип личности които са свикнали да владеят положението и както вече се досещате това залитане ми струваше много.
Докато да проумея че го харесвам мина около месец. След това реших да му призная-чатих си три дена с него анонимно, като на втория ден признах че съм 10 клас/той на няколко пъти ми налучка името, аз отрекох, а той помоли да ми викал така щото му харесвало това име/, а на третия ден след 3 часа чат ме измоли да му призная коя съм-изгарял да разбере!
Аз му казах и веднага напуснах чата. После няколко дни си писахме само като приятели. След което събитията придобиха неочакван обрат-без да има повод той ми се сърдеше 2 месеца, залягаше в автобуса и дори молел братовчедка ми да не излиза С ТАЯ ПЕДОФИЛКА!
Интересно е как в такива моменти омразата надделявя над любовта-единственото което исках е да го видя да страда! Събрах сили и реших че тази вечер ще съжалява че се е родил. Когато отидох у тях той се държеше с мен сякаш нищо не е станало и сме първи дружки. По-късно вечерта започнахме разговор и от дума на дума осъзнах че се интересуваме от еднакви неща. Към края на вечерта той ми подари химикала си от изпита, на който беше същия ден. С малко закъснение аз му подарих медалиона си дракон/преди му бях дала друг-но го счупил без да иска/, с който впрочем не се разделя!
Оттогава излизаме в една компания - срещаме се почти всеки ден. И всеки път когато го видя ми се иска да му кажа как самотата горчи, а любовта към него изгаря! Иска ми се да сме приятели-той е чудесен приятел, иска ми се и да не бях така безнадеждно влюбена в него! Нещата щяха да са толкова лесни, но те никога не са!
Благодаря ви и се надявам да ми помогнете със съвет!
3. На тази възраст момчетата много често си менят настроението ... ходих с момче с 2 години по-малък и мислех връзката ни за сериозна, но определено съм била в грешка. Откажи се от това момче и се насочи към друго. Ще ти е адски гадно ... 1,2,3 месеца, но това е по-добрия вариант!
4. имам един голям проблем,харесвам едно момиче казва се виктория харесвамя от 2 клас и от тогава ми е кофти и от тогава се опитвам да и кажа че я харесвам опитвам се по скаипа и по др но фсе ме е срам опитах да и предложа но немога заштото ме е срам но моля помогнете ми да я спечеля энам че не ви впечатлих но помогнете ми
7. По-добре го остави на 14 момчетата са си още деца, а й
ти си си вече жена. На този етап просто няма как да се получи, ти искаш връзка а той си играе с плейстейшън или на футбол. Ако ти беше на 20, а той на 17 щеше да е по-различно.
