Дали наистина е твърде късно?
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1388 пъти
Здравейте! Няма значение на колко години съм и откъде съм-тинейджърка съм, а той е с 5 години по-голям от мен и бих го определила като мъж вече. Всичко започна преди близо 3 години с едно случайно запознанство, след което последва засилен интерес от негова страна, постоянни предложения за кафе и излизане, постоянно ми пишеше в социалните мрежи-всяка свободна секунда, дори когато аз упорито не му отговарях... и така 2 години и половина той не се отказваше... през това време аз много рядко му отговарях на нещата, които ми пишеше... така и не се съгласявах да излезем и да се видим на кафе, или когато обещаех да му се обадя да се уговорим, така и не го правих-от една страна, през цялото това време изпитвах нещо като необясним страх да се срещам с по-голям от мен-да, 5 години наистина не са нищо особено, но когато се запознахме аз бях наистина още малка и той ми се струваше като някой голям батко, който и аз не знам какво иска от мен-беше ме страх да се видим, не знаех какво ще последва по-нататък, бях много неуверена, а и точно през тези 2 години и половина.

От друга страна, аз не го харесвах-или може би бях твърде захласната по хиляди други лични проблеми, че дори и не си дадох шанс или време да помисля дали наистина е така... и ето че като мина това време/тези 2 години и половина/ постепенно нещата в личния ми живот започнаха да си идват на мястото, а и вече бях пораснала, не ме беше страх като преди, бях променила начина си на виждане на нещата и... колкото и да е ужасно късно, започнах да му обръщам внимание, за първи път се замислих за него по друг, по-специален начин, дадох си сметка какво съм изпускала толкова време, дори препрочетох старите си хронологии с него и не можах да повярвам на милите неща, които той ми беше писал-дори имах чувството, че ги чета за първи път-до такава степен значи да не съм му обръщала внимание..!

И ето че май наистина се оказа твърде късно-когато леко заобиколно го попитах дали още ме харесва, той заговори за някаква негова много специална дългогодишна приятелка, към която явно от вече половин година изпитва чувства, но не може да е с нея, защото тя работи в друга страна... каза ми първо, че уж и двете ни харесвал, но бил доста объркан, после пък-че вече мен от известно време не ме харесва вече, а когато го помолих да ми каже малко повече за него и другата, каза, че не му се говори за това-а по-нататък като го питах, пак откланяше темата-явно наистина вече обича нея и му е болно да говори за това, а аз се усетих твърде късно и вече нищо не мога да направя... пак ме търси да излизаме, пак ми пише, но усещам, че вече не е както преди... даже когато се видяхме миналата седмица на кафе, спомена, че обмисля да се захваща да учи език, защото щели от университета да го пращат във въпросната страна, в която е ТЯ, на някаква практика... твърде голямо съвпадение ми се струва, според мен иска да замине там, за да е с нея..

Много ми стана гадно, като го чух да говори за намеренията си, в които аз очевидно вече не бях-каза само още, че на този етап предпочита да сме само приятели, докато се оправи финансово и в работата и докато ме опознае и ако случайно отново има сериозни намерения, ще ми каже-но аз... не мога да чакам... особено като знам, че вече не съм само аз... там... в сърцето му..