 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Животът ми досега и занапред
преди: 15 години, 3 месеца, прочетена 3525 пъти
Момче съм, в момента съм края на 10ти клас и от известно време сериозно съм започнал да се замислям какво ще е бъдещето ми. Общо взето откъдето и да го погледна цял живот съм бил нещастник.
Нямам много спомени от годините преди 1 клас, затова ще почна от него направо.
В класа ми имаше един, което непрекъснато ме тормозеше (буташе ме в локви, подиграваше ми се, биеше ме). Помня, че тогава се “оплаках” на майка ми и баща ми, единият от тях го сплаши или нещо такова. Спря с физическия тормоз и почна с психическия. Аз траех всичко стоически, не знам с какъв мозък не съм се “оплакал” пак. Не смеех и да го докосна, защото беше като болен от бяс и честно казано беше опасно за живота да си близо до него, защото не знаеш какво ще направи. И така до 4ти клас. Онзи с времето се поуспокои, докато накрая съвсем спря мисля. За това време бях изкарал 2 пневмонии, почти една след друга, които до ден-днешен мисля, че са били от тогавашния стрес, но не мога да докажа нищо. В 5ти клас влязох с огромна надежда, но там май стана още по-зле. Зад мен седяха две отрепки, който ми плюеха във врата, ръгаха химикалки в гърба, лепяха ми листи и всичко каквото може друго. Не можех да се преместя, защото класната не ни позволяваше да се местим (?). Така от 5 до 7 кл, имаше и други неща, но те бяха единични.
7 клас си скъсах шибания гъз да уча, за да вляза в някое по моята мисъл “нормално” място. И успях. Влязох във водещата се за “най-елитна паралелка” в скапания ми град. Мислех си, това е краят, свободен съм. Още на първия учебен ден се случи нещо, което не бих искал да коментирам и оттогава започнах лека-полека да ставам най-мизерното същество в класа. Тогава вече се отчаях съвсем.
Времето минаваше. Сега съм края на 10 клас и общо взето всичко е същото, само че сега не ми се подиграват в лицето (макар че и това се случва от време на време), а само зад гърба, което ме устройва. Държа контакт само с 2ма човека (приятели от детинство, които са ми и единствените), седя пред компютъра по цял ден, най-много да отида до болницата или някое подобно, понеже боледувам почти винаги. Имах трима много добри приятели от 1-7 клас, но те влязоха в друго училище и оттогава не съм ги виждал и чувал. Не мога да разбера тия дето дрънкат, че не могат без приятели или подобни лайна-на мен си ми е много по-добре сам и честно казано ми става лошо, ако съм сред много хора и единственото нещо, което мисля тогава, е как да се прибера вкъщи зад компютъра на спокойствие. Преди 1 месец пък имах среща с банда от най-любимата ми група хора – футболистчетата, която също не мина добре, но това се подразбира. Изкарвам що-годе сносни оценки, не знам какво ще правя с кандидат-студентските истории, които предстоят.
Накратко откакто се помня ненавиждам да общувам с хората, имам две леви ръце (изкарвам 3ки по физическо по милост, като се правя на още по-голямо нищожество пред даскала, защото не мога да покрия нито един норматив, а и вътрешно изгарям като се мъча и всички ми се подиграват по време и след норматива, стоя далеч от топки, защото хвърлям като момиче или ги пропускам постоянно), повръща ми се от себе си, чувствам се по-низш от всички, понякога ми идва огромен гняв да убия всички в адски мъки, но това може би е ефект от толкова дълговременшния капсулиран гняв. Не съм добър в да не кажа нито една област, всички ме избягват (не се оплаквам честно казано, стига да се държат с мен като невидим - да не ми правят нищо.) В училище седя само на мястото си, защото всички започват да ме подиграват, ако стана, а аз не мога да им отвърна с нищо, защото съм слаб и съм си издънвал ужасно прекалено много пъти пред всички, за да пробвам да се защитя с думи.
Дали има лек за мен или поне дайте предположение колко време ми остава преди вече наистина да се предам и ....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 3 месеца hash: eb86757276 |
|
1. Здравей ! Наистина историята ти е доста тъжна. Аз съм момиче на 14 години, все пак ще ти дам един съвет. Защо като за начало не започнеш ти сам да се харесваш? От написаното по-горе не личи да си много добре настроен към самия себе си. Трябва ти да се харесваш такъв какъвто си и след това и другите ще те харесат.
Другото което е бъди по-твърд спрямо другите. Ти си момче - отбранявай се! Недей да им мълчиш! Така те си мислят, че теб те е страх от тях - а това НЕ ТРЯБВА ДА Е ТАКА!
Другото което е започни да отделяш повече време на уроците и по-малко време на компютъра. Един приятелски съвет от мен - Хвани се здраво в ръце и започни едно ново начало. Нека на първо място за теб да бъдат уроците и след това всичко останало.
Също така ако не се разбереш с твоите ,,приятели,, по-добре си намери нови. Или намери начин да се чуеш с онези момчета, които не си ги чувал и виждал от както са влезли в други училища. И не забравяй - УВАЖАВАЙ СЕБЕ СИ ЗА ДА ТЕ УВАЖАВАТ И ДРУГИТЕ!
Успех! :)
П.С.Пиши какво е станало . :)
|
| преди: 15 години, 3 месеца hash: 39491eaf10 |
|
3. Слушай пич,
разбирам, че ако ти кажа "Просто не им обръщай внимание и си гледай кефa" няма да помогне, защото явно си опитвал. Проблема е тръгнал от рано и така си е продължил.
Единственото решение за теб е било бягството и там ти е бил проблема. Надявал си се, че като се преместиш ще попаднеш на различни хора и всичко ще си се нареди нормално и спокойно. Знай,че винаги ще има някакви такива както казваш утрепки или както казват - хулигани. Бягството не е отговор, а ПРОМЯНАТА в себе си.
Като за начало смени стила си на обличане например (не, че знам какъв ти е той, но гледай да бъде както на масата хора). Има момент, в който може да не ти харесва, но ще си наложиш на себе си, че ти харесва.Започни да се държиш по-твърдо в училище - ако някой ти каже нещо отвърни му с двойно, ако пък тръгне да ти посяга му покажи, дори докажи, че не те е страх и ако ти тръгне на бой - бий се, но при никакъв случай не показвай, че те било страх от него - по никакъв начин! Дори ти да си изядеш боя дръж се дори още по-твърдо. Няма значение, дали един, два, три или дори 5 пъти те набие - дръж се като скала - твърд и непокорим.
Има един фактор,който не трябва да пропускаш - дори другия да те превъзхожда физически,тоест казано просто по-силен е от теб и ще те набие - ти не трябва да му останеш длъжен! Както се казва: дори и победителят и поел някакви щети.
Казано иначе, не трябва да се пречупваш. Не мисли какво ще ти се случи или стане при дадена ситуация,защото се появява страх,който те спира и накрая отново ще се чувстваш по същия начин.
Ти си приел начина си на живот такъв какъвто е,въпреки че за теб той е отвратителен.Трябва да се промениш във всичко,което не ти харесва и не искаш да продължава.
Запомни нещо изключително важно - промяната никога не е лесна и винаги има някакво колебание.Разбира се,че няма да ти е лесно и на моменти ще искаш да се откажеш,но тогава ще бъде всичко по старому.Тоест,ти няма какво да губиш.Единствено можеш да подобриш и оправиш нещата,но трябва да имаш някаква вяра,че това може да стане.Трябва да имаш самочувствие и когато срещнеш трудности да не се отказваш,защото ти искаш да се бориш срещу тях,а накрая сам се предаваш.
Докажи на другите,че те не са повече от тебе,а дори обратното,защото всичко зло и гадно,което правят им се връща.Няма ненаказано зло,дори и да е малко.
|
| преди: 15 години, 3 месеца hash: 4ade5d8557 |
|
4. Не се предавай, не си "долно същество". Тези, които те тормозят, са по-долни от тебе. Съвета ми е да застанеш лице в лице с тях. Защитавай се, ако трябва, бий се. В случая не е важно дали те са по-силни от тебе, важното е да се защитиш. Дори и да те набият, това е по-добрия вариант отколкото да си стоиш и да мълчиш.Застани с лице срещу страха си и се защитавай. Само така ще започнеш да уважаваш себе си и другите ще те уважават.
Знам какво е, и аз съм го изпитала. Мразят те, защото са ти под нивото.Дай им да разберат, че наистина са такива
|
| преди: 15 години, 3 месеца hash: 5dfa2f2d8b |
|
5. Хай! Аз съм момиче на твоята възраст.. преди бях като теб, но сега вече съм една от най-желаните.. ама мен това не ме интересува, защото всички са някакви тъпаци Аз мисля, че на едно момиче е много по-трудно да се издигне и да бъде уважавано от момчета и момичета. Сега никои не ме подиграва, защото с годините се доказах. Не се свивай бъди пич. Впечетли някои от своите съученици с нещо, което те не знаят.. бъди общителен! Късмет и пиши!
|
| преди: 15 години, 3 месеца hash: b03865444f |
|
6. Някой по-горе беше написал да се биеш - подкрепям на 100%. И ако някой ти каже нещо, покажи му среден пръст-знак, че не ти пука к'во мисли по въпроса. Може да звучи малко "варварско", но пробвай-ще проработи. И гледай тия помивки в очите! Дали ще те харесват-не знам, но ги научи да те уважават !
|
...
| преди: 15 години, 3 месеца hash: 404cad0d07 |
|
7. Вие всички тук сте някакви позйори бате!!! Момчето ви казва, че е ацкия левак, а вие го надъхвате да се бие!!!??? Кво се правите на мили и грижливи и нз си още кви, каквито не сте!!! Ако го видите на живо сигорно ще го избягвате и сигорно дори ще се му се подигравате ( за да сте заедно със стадото !!! Еднакви сте ПОЧТИ ВСИЧКИ!! позйори !!! Хейтъри с две лица !!!
Пич недей ги слуща тез ... изтърпи още няколко месеца да свърши тази година, стискай зъби и другите две, кротувай не прави глупости да се биеш или нещо подобно!!! Я си представи, че бутнеш някой докато се сдърпате и той падне и си одари главата някаде и умре, чули за случея в Разград преди годинка две? Дали ще можеш да спиш нощем?! Какво ще обсниш на вашите??! ами какво ще кажиш на родителите на другото момче?! ВИЕ РАЗБИРАЧИ МИСЛИТЕЛИ ПРЕДИ ДА ГОВОРИТЕ?! МИСЛИТЕЛИ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА ПОСЛЕ?!
Пич избутай тези годинки тихо и кротко с що годе добър успех и избягай някаде да учиш, знам ли кво ще ти хрумне (София, Сливен, Бургас етц.) бягай и започни всичко отначало, бъди различен намериси приятели, направи впечетление на съквартирантитети. измисли нещо като примерно отивай за фитнес:)) не се иска да си сръчен и даможеш да практикуваш някакъв спорт;) УСПЕХ И ако търсиш кореспонденция с адекватни хора пиши ми на емайла spinki@abv.bg :)
|
| преди: 15 години, 3 месеца hash: 2bcfb569f1 |
|
8. Само по начина, по който пишеш, личи че не си нито глупав, нито нещо ти има, за да се предаваш така лесно. Съгласен съм абсолютно с номер 4 и с всички. Изправи се лице в лице с тях, бори се и се бий ако трябва. Сега трябва да го направиш, защото оттук нататък живота ще е непрекъсната борба, борба за оцеляване. Това което ти се случва, ако не го превъзмогнеш сега и не покажеш на целия свят, че си нещо, ще продължава да ти се случва и в бъдеще, но под друга форма. Така че колкото по-рано толкова по-добре. За съжаление така сме устроени, че няма как да не ни се случват такива неща. Живота е борба, така както от сперматозоидите само един успява, така и ние цял живот се мъчим да успеем. Това е.
|
| преди: 15 години, 2 месеца hash: 5dfa2f2d8b |
|
9. Към номер 7, само недей са превзема, защото т`ва е само един сайт. Нито знаеш какви са хората, които са писали нито нищо, тъй че по-спокойно ;)
|
| преди: 15 години, 2 месеца hash: 395f3e4a30 |
|
10. Запиши се на нещо полезно-спорт, какъвто ти харесва, може да не е силов, танци /между другото, създават много настроение, освен координация, стойка и т.н. народните не изискват партньорка, а пък партньорки за латино колкото щеш/ или нещо друго-чужд език, рисуване, музика... открий нещо, което правиш с удоволствие. Началото винаги е трудно, но като се запалиш е стахотно. Не се напъвай да стоаваш професионалист, просто се забавлявай. Научи се да плуваш, супер е.
Аз не съм спортистка, ако това си помисли. Просто се чувствам чудесно, когато правя нещо с удоволствие, радвам се да научавам нещо, а движението ме зарежда с позитивна енергия и ме кара да усещам силите си. Не само физическите. Самоуваежнието и самоусещането ти ще се промени, ако нещо ти пълни душицата. И тогава няма да ти е толкова гадно и унизително, защото ще има нещо хубаво. И другото ще се промени, ще започнеш да общуваш по лесно и по-лесно ще се противопоставяш на гадовете. А нали знаеш, че гаднеят нещастните и комплексирани хора? Не се отказвай да се радваш на живота.
Потърси хубавите неща-тези вътре в теб и онези наоколо. Нали освен че някакви тъпаци са те тормозили и ти, понеже си се вкиснал, описваш живота си само с това, са ти се случвали и други неща? Например може да звучи така: вярно е, че не съм много силен и боледувах често, но успях да вляза в желаното училище със собствени усилия, защото съм умен. Да, не съм силен по физическо, но...
|
| преди: 15 години, 2 месеца hash: 6ff520cb1f |
|
11. Към номер 7:
ако се правехме на загрижени, а всъщност не сме такива защо да си губим времето тука да пишеш всичко тва, карайки по твойта логика?
Ако момчето е разбрало и усвоило нещо от нещата,които всички му казахме ( които са много сходни) и наистина може да претърпи някакъв напредък, то от твоя коментар той единствено още повече ще се сдуха.. Съдейки по комнтара също, ти явно си точно такъв бягащ от проблемите си и неправещ нищо друго по въпроса. Ако беше изчел всичко, което написа човека, ще разбереш,че в старото училише е бил такъв и след като се е преместил ОТНОВО всички е продължавало по същия начин. Тоест, ако отиде някъде другаде отново ще бъде всичко по старумо, само че с други хора и на друго място.
Докат не реши проблема си с промяна и да бяга и бяга пак ще го настигне..
|
...
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 3f371a2fb7 |
|
12. Вземи се в ръце, започни да тренираш някой силов спорт или спорт като цяло. Покажи им в нещо, че си по-добър от тях. Аз например имах подобен проблем, в новото ми училище в класа ми има една "бандичка" - 5, 6 момчета, които "раздаваха правосъдие". Един ден с уж най-силния от тях играхме на канадска и аз го победих. От тогава ме уважават и нямам проблеми. Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
