Споделена история от Тинейджърски |
Колкото някой е по-хубав, толкова по-далече е
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1502 пъти
Здравейте.
Пише поредното момиче с любовна драма. Търся единствено подкрепа и някоя мила дума.
Познавам го от 12 години, когато бях само малко момиченце на 7 годинки. Всичко започва с едно първолашко харесване. Той беше батко- на цели 11.
Тренирахме заедно и се виждахме често. С течение на годините аз растях, той също. Когато станах на около 15 започнах да го харесвам като мъж. Започнах да търся контакти, но той отново беше по-голям и не ме приемаше така, както ми е искаше. И това ме убиваше дълго време.
Така с години. Преди 2 години той замина да учи в чужбина и прекратихме контактите си. Просто се отдалечихме.
Времето лекува всичко и моята несподелена любов сякаш изчезна.
Допреди 2 седмици, когато отново си писахме и разбрах, че си идва в България за лятото.
Говорихме си, той изрази учудване за това, че вече съм доста пораснала, едва ли не за това, че се развивам като жена.
Почувствах се глупаво, когато изрази съжаление, че не е в България, за да имаме някакви по-сериозни отношения.
В процеса на разговора се разбрахме да се виждаме, да си прекараме едно лято без обвързване, само секс. И евентуално другата година, когато се прибере в България, можем да обсъдим отношенията си.
И аз като първата глупачка се съгласих. Буквално съм готова на всичко, за да съм с него, без значение как...
Видяхме се няколко пъти, правихме каквото правихме и беше хубаво.. За няколко часа имах в ръцете си човека, за когото мечтаех с години. До следващия ден, докато не попадна в емоционалния ад, защото не мога да бъда с него.
Не знам какво да правя.. Не мога да прекъсна връзките си с него, това би ме убило. Но от друга страна ме убива и мазохистичният начин, по който подхождам към себе си. Всичко това ме съсипва...
|
