Споделена история от Тинейджърски |
Надежда? Нежелано чувство понякога
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1953 пъти
Всички казват, че не трябва да се губи надежда, че тя крепи човек, че не знам още какво. Но понякога се налага да го изгубиш, нали? Случвало ли ви се е? Да не искате нещо, да знаете, че няма начин да се случи, но да имате надежда, въпреки всичко?
Причината да пиша тази история е неумиращата надежда в мен. Скоро ще стане година, откакто познавам едно момче, макар само виртуално. Обичам го, но той не е наясно с моите чувства.
Всичко започна един ден, когато не знаех какво да правя от скука. Той е видял скайп акаунта ми и е решил да ме добави (причините, как, защо ги знам). Разменихме си няколко изречения после аз излязох. И така всеки ден - уточнявахме се кой в колко часа ще влезе и след това чатехме непрестанно. Почивката ни беше единствено, когато бяхме на училище, когато отивахме да се нахраним и когато спим. Всичко беше като в приказките. По празниците двамата си прекарвахме по-хубаво, от това да го прекараме с познати. Поне аз, за него не знам, но едва ли ме е излъгал за това. Когато се карахме той с едно кратко изречение поставяше нещата в ред. Бяхме щастливи. Поне така мислех. Толкова за нещата как стояха като бяхме 'заедно'
Един ден се връщах от училище със огромно вълнение, което имах обикновено винаги с мисълта за него. Пристигнах в нас, включих компютъра, вписах се в скайп - той беше онлайн. Писах му и половин час не получих отговор. Като го получих той ми се оправда, имаше причина за проблема и настроението ми се оправи. Разменихме няколко странни изречения, след което той излезе извън линия. Раздразних се и излязох. На другия ден отново с голямо вълнение се върнах от училище, вписах се в скайп и видях, че ми е писал късно миналата вечер. Зарадвах се и му отговорих относно проблема вчера и чаках да ми пише и той. Но - НЕ. Не ми писа. Извиних се, че вчера излязох - пак нищо. Продължих да му пиша със седмици - какъв е проблема му с мен, дали съм го обидила с нещо, нещо ли се е променило, каква е причината да не ми пише и ако иска да ме изтрие веднъж завинаги и да нямаме контакт с него. Нищо насреща. Нищо. Минаха месеци, аз все чаках отговор от него, виждах, че беше онлайн, веднъж си промени 'статуса', което показваше, че има достъп до скайп, но не ми отговаряше на съобщенията. Отказах се. Уморих се. Не влязох няколко седмици в скайп и като реших да проверя и се вписах - в този момент той ми писа съобщение: върнах се. Адски се развълнувах, но не му отговорих, защото се чувствах като нищожество, а и без това се показвах извън линия. Стоях си там просто и чаках да видя дали ще ми напише още нещо - не писа.
След няколко дена влязох като се показвах онлайн и му отговорих на съобщението. Но за мое огромно разочарование пак нямаше отговор от него. С това 'върнах се' се завърнаха и моите чувства към него, които се опитвах да унищожа. Отново започнах да му пиша, без отговор. Един ден се събудих като доста целенасочен човек. Казах си, че ще му се обадя от скайп и не ми пука никак, че може да изглеждам като още по-голямо нищожество. Влязох и видях, че ме е изтрил.
Помислих си, че ако не седях, щях да припадна. Започнах да плача и не можах да спра. Както той ме беше изтрил - изтрих го и аз. Минаха дни, седмици. Усещах, че почвах да го забравям или поне бях свикнала с гадното чувство. По едно време не знам какво ме прихвана, но исках да вляза в скайп. Така и направих. Видях, че ме е добавил. Зарадвах се страшно много. Пред очите ми се появиха отново онези щастливи мигове, които имахме заедно. Приех заявката му, но по това време той не беше онлайн.
Казах си, че няма значение, нали все някога щеше да е онлайн. Чаках, чаках... Месец не беше онлайн. Омръзна ми. Добавих го от скайпа на една приятелка и няколко часа по-късно видяхме, че някой друг и беше пратил заявка за пълномощно. Бях 90 процента сигурна, че е момчето, което харесвах. Но имаше и един проблем - на аватара имаше едно момиче, а скайпът беше на момче. Помислихме, че той може да е приятелката му. Разочаровах се за пореден път. Но не можах да спра да мисля за него. Продължавах и продължавах да се самозалъгвам. Омръзна ми, отново. Реших да променя живота си и определено време беше променен. Вече не мислех за никой друг, мислех само за себе си. Но пак се случи.
Пак се случи да се завърне надеждата, която имах от началото. Винаги, когато се опитвам да го забравя, правя нещо да го забравя, се получава така, че той да се завърне в мислите ми. Не мога да се отърва от него и надеждата за него. Не го искам, не ми трябва, но защо винаги когато почти го забравям се случва нещо, което да ме отнесе отново в морето от надежди и лъжи? Защо не мога да го забравя? Какво още трябва да направя, че да съм наясно със себе си, с чувствата си? Всичко ми напомня за него. Песните, хората, филмите, думите, времето. Всичко води до нашите разговори. Не вярвам всичко това да е случайно.
Когато легна да спя той ми е в мислите. Винаги си съчинявам някакви 'филми' - как някой ден отново ще сме заедно, как ще се запознаем наживо, как ще направим всичко, което сме си казвали на шега, че ще направим... Някои дати свързани с него съвпадат с важни дати за мен, свързани с мен. Но може просто на мен така да ми се струва, че нашето е съдба. Едва ли има нещо подобно.
Това е. Не знам защо написах историята. Може би, за да ми олекне или защото имах нужда да споделя с някой. Не знам. Онази надежда все още е в мен и дори да е много малка, все още вярвам, че ще се срещнем с него пак. Което 100 процента няма как да стане. Но се надявам да стане. Едното ми изречение не съвпада с другото. Защо не мога да следвам логиката? ...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 5fa9fc7128 |
|
1. Идея си нямаш колко добре те разбирам! И аз вече повече от година си пиша с едно момче, което познавам само виртуално. Опитах се няколко пъти да се видим наживо, но все не става.
Ако можех да си заповядам да го забравя и да не мисля за него, но все нещо ми напомня за хубавите моменти и носталгията ми се връща...
Виж, мисля, че трябва да намериш друг, някой, който ще ти помогне да го забравиш съвсем, който ще те прави щастлива и няма да те разочарова или дава напразни надежди.
Все пак нали знаеш, Бог решил да мъчи човек, като му дал надежда. Е да, но старата любов се забравя с нова! :)
~sad-baby~
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 6b478efe23 |
|
2. оф остави го не виждаш ли че щом не един път а няколко пъти не ти е писал е нямало нужда да го занимаваш
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 8bd43611f7 |
|
3. Няма смисъл просто. Напълно възможно е да са има истинска приятелка.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: e0ba4ec896 |
|
4. 2 и 3, това че трябва да го оставя и че няма смисъл да го търся го знам. Не изключвам и това, че може да има приятелка. (с "истинска" не разбрах какво искаш да кажеш. Ние с него не сме били "виртуални" гаджета или нещо подобно. Просто чат, приятелски - шеги и подобни. )
1, аз по-добро момче от него не познавам и сякаш никой няма да може да го замени. Нямам предвид само като външност, а и като характер - мил, забавен, интелигентен и още много качества, които винаги съм искала приятелят ми да притежава. Но ето, че с последното си действие оля нещата. :D И да, ще се опитам да го забравя. Аз също искам да го забравя, но не става лесно. Както и да е. Лек ден.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: e15eaf022a |
|
5. И аз съм или бях в същото положение :( Бих казала абсолютно същото.... сега не мисля, че чувствам нещо към него, но щом го виждам онлайн просто полудявам :х
|
|
