Социална фобия? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120660)
 Любов и изневяра (29583)
 Секс и интимност (14307)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18386)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Социална фобия?
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1874 пъти
Ам, здравейте. Аз съм момиче на 14 години и днес както обикновено майка ми, ми предложи да изляза с тях. Аз отказах поради куп мой си причини. Когато тя се върна ми каза следното : Ти си ненормална, как можеш да седиш вкъщи не те разбирам.. това твоето е домашен арест!
След като ми каза тя това аз се замислих много и реших да ви споделя моята история.

Живея в Испания от една година, тук майка ми се ожени и е бременна.
В България също не се радвах на много приятели, но имах няколко. Училището ме развличаше, харесваше ми и горе долу имах малко по-нормален живот. Тук обаче нямам нито един приятел може да се нарека " единак ", защото не познавам човек с живот като моя.

Чудя се от къде да започна и ето ще започна от това как се чувствам в тялото ми-ужасно.
Аз съм само на 14, а сигурно вече тежа 80 кила и това е защото не излизам никъде и немога да си намеря приятели... имам чувството, че хората ми се подиграват, че са нещо повече от мен, че другите момичета се обличат по-хубаво от мен, че са по-красиви и че дрехите, които носят слабите и красиви момичета аз никога няма да имам.

По-принцип аз винаги съм си била пълна, но последните ми месеци в България бяха една пълна промяна.. отслабнах с приблизително 20 кила и станах някъде към около 59 килограма и точно тогава майка ми ме изключи от училището и дойдох тук и " болестта " ми се увеличи. Започнах да се притеснявам за това какво ще кажат хората ако ме видят с тази дреха, или пък че ако се храня навън те ще си кажат " Тази пък не стига, че е дебела, но пък и отгоре на това се храни навънка" ;дд малко смешно, но мен всичко това ме убива всеки ден.

На училище в момента не съм, но от септември всичко започва отново.. пак ще бъда с учителя, който се опитва да ме научи на езика и пак през междучасията ще сядам в ъгъла сама и ще се правя, че уж слушам музика, ще гледам наоколо как всички си седят с приятелите и си говорят, а аз сама без никой. Едва ли някой би ме разбрал.. аз съм човек с много комплекси и за годините ми това е ненормално.

Искам и аз като другите хора да излизам навън с приятели да се веселя, да си купя нови дрехи ( аз не че не си купувам, но като няма с кого да изляза... няма смисъл да ги носа) Сигурно ще си кажете, че съм ненормална, но всеки ден ми минава по един и същи начин.. вися на лаптопа и чакам да дойде утре. Не спя много.. не изразходвам енергията си. Мисля, че съм грозна.. мечтаех да стана гримьор, но напоследък тази мечта ми се струва невъзможна и много трудно достижима, защото когато сядам пред огледалото и започна да се гримирам почти не ми се получава добре и се вбесявам много чупувам всичко, което съм искала толкова много да имам.

Срам ме е да нося къси поли.. то сигурно и други пълни хора се притесняват. Нося потници подобни на балон.. тоест широки, за да не ми личи корема. Страстта ми бяха тесните дънки, но напоследък не нося защото съм като няква свиня 100 кила ;д хах.. мечтая да бъда като другите момичета. На море не ходя, защото ме е срам от хората за това какво ще кажат за мен. Чудно защо но имам тъмни косъмчета около лицето ми, които много ме притесняват.. сигурно имам мъжки хормони.. бла!

По-принцип понякога се мисля за красива.. но като погледна тялото си и гадните косъмчета се разплаквам. Единственото нещо, за което ме интересува повече в момента е котката ми. Тя е единственият ми другар. Майка ми не е такава личност с която може да се сподели такова нещо, а и да и го споделя обичайното което тя ще каже е, че говоря глупости и че съм си такава тоест никой не ме разбира.

Водя си дневник в който пиша колко ми е гадно колко си искам стария живот макар и с няколко приятели.. щото са и тях ги нямам, Повечето са ме използвали а от тези хора които познавам днес.. те... те просто всички ми изглеждат лицемерни. Сигурно съм луда незнам.. може и това да е защото от година и половина нямам нормален живот. Затвоеих се в себе си напълно.. преди ме беше срам да нося къси тениски и лятото слагах суитчер ама тоя проблем го преодолях с помощта на леля ми. Но всичко останало е една пълна каша.

Имам още куп проблеми, но няма смисъл да ги споделям, защото тях знам, че няма как да променя. Да, понякога съм мислила и за смърт.. но все пак даден ми е живот който да изживея и се страхувам от болката. Нямам самочувствие и ме е срам от всичко. Когато някой ми направи комплимент, а това е много, много рядко го приемам за подигравка. Напълно ужасен живот, който никой не познава... освен аз.. всички ме упрекват, че съм лоша.. но никой не иска да види каква съм всъщност. Обиждам се много лесно, а обиди ли ме някой на когото много държа.. трудно забравям и възприемам, че има право щом ме е обидил.

Винаги си мисля, че на майка ми и пука повече за мъжа и от колкото за мене, защото когато той поиска нещо от нея тя го прави, а когато аз искам нещо-не. Мисля си, че ако си отида в България и заживея с баба ми живота ми ще се оправи и че по натам ще започна да работя да се издържам сама и всичко ще се оправи но в един момент си казвам, че всичко което си мисля са пълни глупости, че аз съм човек без собствено мнение. Наранявам се вътрешно, когато виждам че всички около мен са лицемерни дори исобствената ми майка, която когато е сърдита на даден човек говори с мен срещу него, а после му се подмазва когато е с нея. А аз като му кажа кво мисля и тя ми крещи. Всеки ме използва, защото вижда, че съм глупава и всичко което поиска чрез мен може да го направи. Винаги съм искала истински приятели, но явно няма.. няма и да имам. Нямам гадже не вярвам и че ще имам, щото аз не съм от момичетата, които имат мн приятели и са " отракани " аз винаги се държа хладнокръвно и чакам другият да започне първо... бих казала още много, но проблемът ми е огромен.. а може би куп проблеми. ;хх

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 9 месеца
hash: 53a127c98e
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Отегчих се и не прочетох всичко. Нямаш ''социална фобия'', просто си комплексирана. Отслабни, отиди на козметик да ти премахнат косъмчетата. Научи езика и тогава започни да търсиш приятели и готово..

 
  ...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: d608079068
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Ами отслабни пак, решението е в твои ръце, по-точно уста. :)

 
  ...
преди: 11 години, 9 месеца
hash: faf6d009e4
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Преди две години бях 84 кг, и не излизах от вкъщи.. Майка ми казваше - Не е нормално твоето, ще те закарам на лекар! Реших, че малко по малко ще се справя с депресията и намалих яденето и станах 60 кг, пък и съм висока (този проблем беше решен)остана фобията ми.. Страхувах се, че като изляза ще ми казват-Еехехе извънжемното е излязло! Страхувах се че като изляза на улицата и хората ще ме гледат странно.. И така тръгвах уж да излизам и на вратата се връщах ужасена от мисълта за хората! После реших да изляза, почнах с братовчедка ми на рядко да излизам и да мъча да преудолея срама, намерих няколко лъжливи приятелки с които да се мотая и така до днес... Сега проблема ми е че станах маниачка-коса, дрехи, грим - чак се престаравам и то от страха и от ниското самочувствие

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker