Споделена история от Тинейджърски |
Искам промяна! :)
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 3243 пъти
В училище съм добре ученичка с високи резултати. Доволна съм от самото училище - елитно е и съм сигурна, че там ще получа добро средно образование. Но хората там ме съсипват. Учителите се заяждат с мен, без причина, не съм конфликтна, не нарушавам дисциплината, внимавам в часовете, не виждам обективна причина, може би е защото показвам характер, не знам.
От друга страна учениците. Те са с толкова объркани приоритети и изкривени представи за нещата и явно не понасят някой да има и да отстоява собственото си мнение. Постоянно чувам зад гърба си коментари, за това, че не съм с перфектна фигура, защото хората, които пускат тези коментари знаят, че нямат умствения капацитет, за да влязат в директен спор с мен. А и да го направят - аз съм една, а те са 20.
Попринцип, 'имам' някакви приятелки, всичките са добре изглеждащи. Не бих ги нарекла точно приятелки. Не държат на мен, обиждали са ме, разбира се зад гърба ми.
А аз трудно допускам хора до себе си и не мога да намеря начин да си намеря нови. Някои ме наричат 'hater', но съм убедена, че не съм. А имам нужда приятели. Сега имам някакъв социален живот - излизам от време на време с въпросните 'приятелки'. Но това ме наторва.
Дори вкъщи не мога да се дистанцирам от това и да имам малко спокойствие. Нашите са разведени, живея с майка си и двете ми сестри. Трябват ми и пари, имам финансови проблеми. Майка ми постоянно пътува, работата е на първо място, не обръща много внимание на мен и сестрите ми. С голямата ми сестра се разбирам, но с близначката ми-не. Тя изглежда много добре, оценките и са нормални, много момчета са проявявали интерес към нея и има достатъчно приятелки. Те се водят и мои, но то е само заради сестра ми. Тя ми налага психически тормоз-обиди, подигравки и всякакви от този род. Понякога сме и в добри отношение, но в повечето случаи само за пред 'приятелките ни'.
Не се влияя от чуждо мнение(но мога приемам критики! ).
Знам, че съм умна, с характер и че имам хубави качества. Знам, че не съм случайната или поредната. Знам, че съм рядко срещан човек и знам, че не ми трябва много, за да съм удовлетворена от самата себе си.
Проблемът е, че съм разочаровала най-важния човек-Мен. Чувствам се ужасно. Не съм щастлива. Чувствам се толкова празна и отчаяна, дори изморена от живота бих казала. Няма никой или нищо, което да ме радва, да ми носи някаква наслада или удовлетворение.
А всичките тези фактори около мен убиват желание за каквото и да е. А постоянно мисля за това, даже ме измъчва. Не искам да съм толково потисната и депресирана. Дните ми са някаква апатия. Искам да съм щастлива. Трябва.
Знам, че съм умна, с характер и че имам хубави качества. Знам, че не съм случайната или поредната. Знам, че съм рядко срещан човек и знам, че не ми трябва много, за да съм удовлетворена от самата себе си. А се ядосвам, че хората не оценяват нищо, което правят за тях и те не правят нищо за теб. Наистина имам нужда да съм щастлива.
Просто не знам как да се измъкна от дупката, в която съм.
Не можах много точно да си формулирам историята, надявам се да сте ме разбрали. :)
Имаше още много какво да кажа, но не исках да натоварвам с подробности. :)
|
