 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Няма с кого да споделя
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 3494 пъти
Здравейте! Пише ви 17 годишно момиче, което няма с кого да сподели това, което ще напиша.. Може би ме е срам от живота ми или просто нямам приятели, на които мога да кажа тези тежки за мен неща. Незнам от къде да започна. Аз съм умно, красиво, добро и много усмихнато момиче. Имам по-малка сестра. До преди 7 години живота ми беше много различен. Дядо ми беше жив.. нямахме парични проблеми до колкото си спомням и ми разказват родителите ми. След като той почина.. живота ни се промени коренно. Баща ми и майка ми за безработни. Баща ми казва, че не иска да работел (слугувал) на някого за 400 лева... на майка ми не и се работи пък. Тази година съм 11 клас, записах се задочно защото просто нямам възможност да отида на училище.. защото нямам пари за дрехи.. обувки и други неща, които са важни за момиче на моята възраст. Сестра ми си ходи нормално, когато имам пари винаги гледам да си купя някоя дрешка.. но от дрехи втора употреба просто нямам за повече. Мога да кажа, че живея с приятелят си, който е прекрасен човек! С него съм от 3 години. През това време той никога не ме е оставил за миг.. вижда състоянието, в което е семейството ми.. Много пъти е давал пари на родителите ми.. на мен наистина ми е неудобно от това.. казват, че ще му ги върнат но как като нямат работа? ! След това просто няма нищо насреща... никога не ми е отказал нищо.. купува ми всичко, от което имам нужда до колкото е възможно. Понякога се чудя защо няма равенство в света.. защо едни се чудят за какво да си дават парите, а други какво да ядът днес? ! Ние не сме лоши хора.. когато родителите ми работеха винаги помагаха на всеки с каквото могат, но защо се получиха така нещата? Защото добрите хора страдат, а лошите живеят... Чудя се кой път да хвана.. чудя се как да се махна.. имам много мечти.. когато се замисля за тях се пренасям в друг свят и за момент забравям живота си.. Разбирам, че живота е труден, но аз съм само на 17 години.. от 15 годишна живея така.. та аз съм дете.. Понякога когато гледам другите момичета ми се е доплаквало, че аз няма как да съм като тях. С хубавите дрехи, обувки и красивите коси.. аз ще си остана някаква момиче, което от сега се е заело да работи, да купува дрехи на сестра си и да помага на родителите си с каквото може. Родители те на приятелят ми пък не ни искат.. приятелят ми и баща му се сбиха.. заради майка му. Тя е властта жена и я е яд, че парите, които приятелят ми си изкарва като работи не отиват в нейния джоб, много пъти е казвала.. работи и помагай и на мен давай. За това сега се държат сега.. бяхме за около месец с тях.. баща му ми заяви.. да си намерим квартира. Апартамента, в който са те не е само негов.. стана ми много мъчно.. та аз съм никоя, а той ви е дете на 21 години е.. кой родители ще постъпят така при положение, че им помагаше винаги. Майка му е вманиачена на тема дрехи и козметика, че пари за хляб не и остават, ама тях ги купува. Баща му е хазартен играч, че отиде му заложи пръстенът от бала му за 300 лева без той да знае!? Отхвърли ли са го от малък.. поне така казва баба му. Родители те и баба бу не са в добри отношения. Тя иска да продаде апартамента и може би скоро ще стане. Приятелят ми им каза, че ще плаща ток и вода. А те му каза, че леглото не е за двама човека... демек не ме искат там.. както и да е.. сега отново сме там. Не се поздравяваме, готвя си отделно.. и всичко останало. Съобразяваме се с тях.. спим с сестра му.. чакаме ги до 11 да се навечерят за да можем да си легнем тъй като в стаята, в която спим се и яде.. Това, което пиша в момента е много различно от другото.. но няма на кого да го споделя.. срамувам се. Имам нужда от мнение, съвет.. незнам, незнам.. чуствам се ужасно не искам такъв начин на живот. Сега така, а после.. не ми се мисли как ще е. Аз съм зодия Риби незнам дали е характерно за нас, но аз се правя на много силна.. винаги съм усмихната и оставям впечатление в хората, че всичко ми е на ред, а не е така. Аз съм толкова крехка и слаба.. иска ми се да съм силна и да не ми пука за нищо, но не става.. Иска ми се като завърша училище да продължа да уча нещо друго.. мисля си как ще отледам децата си.. не искам нищо да им лиспва.. нито дрехи, обувки, храна не искам да имат комплекси заради това. Не искам да живеят живот като моя! Мисля си какво ще им остава.. и дали изобщо ще оставя нещо.. може би мисля за напред аз съм дете, а мисля за деца, но такава съм. Просто не съм от разглезените момичета. Обърках четящи те, но това ми идва от вътре да го напиша. Благодаря на всички, които си я прочетоха и ме разбират. На никого не пожелавам живота си..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 2849596151 |
|
1. „Понякога се чудя защо няма равенство в света.. защо едни се чудят за какво да си дават парите, а други какво да ядът днес? “
Прочети си писанията, барабар с правописните грешки и сама ще намериш отговор на въпроса си - който не работи, няма да яде!
Хората, които вчера са почнали с 400 лв. заплата, утре са на повече, но който мързелува и не иска да работи никога не може да си намери повече работа.
И ти си тръгнала по този път. Самият факт, че се отказваш доброволно от нормално образование заради някакви дрехи и обувки е показателен.
Аз лично съм ходила с лепени и кърпени обувки, дрехи не втора, а трета употреба (втора у-ба, минали през майка ми или сестра ми) и да ти кажа - не се отказах от образование и просвета. Днес благодарение на това съм от хората, които имат повече, отколкото могат да похарчат за дрехи, храна, дом, но не направих компромис с образованието си - и да, ходила съм гладна и с мокри крака на училище, със скъсано яке...студено и мокро ми е било,учебниците съм ги ползвала от други деца или 10-та употреба, учебникът ми по химия беше излезнал от употреба дори преди години, намерих го изхвърлен, но това не ми попречи да съм пълна отличничка и по химия, и по другите предмети.
Ти си намерила мекото - някои да те издържа и ти желая много успех, защото отказвайки се от образование, ти никога няма да можеш да постигнеш повече. Дано ти се работи за 400 лв., защото друг избор без образование нямаш.
Семейството на приятелят ти е от същата прослойка. Самият факт, че купуват разни пръстени за балове, после продават и чакат някой да им давал пари на готово (собственото им дете) е просто ужасната реалност... единственият нормален е приятелят ти, но горкият - всички вие го дърпате назад. Ти включително.
Защо не работиш, когато не учиш, между другото - над 16 г. си, имаш право да работш?
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 9de9b0875d |
|
2. Всички рибки сме така объркани... Преструваме се на силни, а всъщност сме по нежни и от перца.
Съвет: ако възможно да намериш някаква работа, да почнеш да пестиш независимо колко на месец... Нали знаеш капка по капка става вир ;) Горе главата! Като станеш на 18 ти и твоя може да си хванете чукалата и да заминете за чужбина. Така че някакви начални парички ви трябват Ще потърпите още малко
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 2b792019fa |
|
3. Няма нищо невъзможно, и аз в училище ходех с дрехи и обувки втора употреба, с разлепени подметки и с яке 3 номера по-голямо, не можех да ходя на екскурзии със съучениците си, започнах работа и давах всичко на нашите, сега вече съм голяма, след като завърших средно образование започнах работа на две места, събрах пари и се записах в университета, беше ми адски трудно да уча и да работя на две места, дори прекъснах една година, защото не можах да си взема изпитите, но в последствие събрах малко парички, вложих ги във малко свестни дрехи и смених едната работа с по-квалифицирана и високоплатена, после останах само на едното място, а след като завърших започнах да работя по-специалността си. Не мога да кажа, че съм много добре, но имам кола, горе-долу свестни дрехи, пари за фризьор и други дреболии. Не се отказвай, а дерзай, хубавото е, че имаш до теб човек, който те подкрепя, не го губи! Успех!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 2012453da6 |
|
4. аз съм като тебе с една разлика, че наще ми дават малко пари-не достатъчно малко по 3 за даскало малко за дрехи-колкото да не ходя гол и бос и нямам приятели, не излизам никъде на 17г съм и :Д. И на всичкото от горе се преместих да живея до София с баща ми тъй като ми е тясно при сестра ми, майка ми и брат ми на 25г. И на всичкото отгоре наще имат пари-водим се средно статистическо семейство ама аз живея като бедните горе-долу
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 41ff1be535 |
|
5. На баща ти не му се слугувало на майка ти не и се работело. Ами вие какво искате да валят пари от небето ли. Верно е винаги съм имал всичко маркови дрехи обувки чисто нови учебници за такива като мене има един израз мамино синче, но с течение на времето научих какво са парите колко трудно се изкарват или лесно ако имаш мозък и най-важното да не си мързелив както са родителите ти. Сега като съм на 22 години съм оценил всичко. И започни да учиш, завърши поне средно. То и със средно е работата зле в България.
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 620dd8e8c6 |
|
6. Окей. Като си толкова бедна с безработни родители и тн. Щом стоите гладни, нямате пари.. Откъде пишеш това? Пари за хляб няма, но за интернет има?
Иначе историята ти и такива като твоята ми разбиват душата и благодаря на Господ-а, че всеки ден съм добре, жив, здрав и нахранен.
С подобни истории човек осъзнава, че все пак е по-добре да ядеш сухия хляб, отколкото нищо.
Надявам се скоро да си намериш работа и да се устроиш, че за образованието пак се искат пари. Сама каза, че нямаш пари за "даскало". А за висшето да не говорим.
Пожелавам ти успех :).
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 55a49f7f8a |
|
7. Автор: На 17 години съм.. Търсила съм работа къде ли не. В тази възраст мога да работя като сервитьорка. Но там ми искат пълнолетие. Така и сега като нямам години, като няма пари какво трябва да правя аз? !? ! Радвам се, че си постогнала нещо, но сега не е така. Ако отида на учелище с скъсано яке и обувки веднага тръгват приказки и всеки те гледа като извънземно! Вярно е, че когато искаш да постигнеш нещо трябва да се бориш и то става макар и трудно, но.. понякога държавата ни е такава.. каквато е нашата! Народа гладува, няма пари.. а те вгигат цени на всичко! Съжелявам, че живота ме принуждава да стават така нещата и каквото и да правя съм безсилна! Не ме съди.. виж икономиката на какво ниво е!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 29b72105d3 |
|
8. Според мен проблемът е в семейството ти - на никой не му се работи за 400лв, но като има две деца не се глезоти и не казва аз няма да работя, а прави компромиси със себе си - не е приятно, но не можем винаги да имаме претенции, а фактът, че детето ти е на топло и нахранено ти дава сили. Явно вашите са си егоисти, свикнали да получават наготово, а сега като няма от кого да вземат са се отпуснали баш.
Хубаво е поне, че си си намерила свястно момче. Съветвам те да продължиш да учиш задочно - обаче наистина учи, а не просто колкото да изкараш средното - гледай да имаш познания и да изкараш добри оценки, така че да влезеш в някой университет. Междувременно си намери работа и гледай с тея пари да се издържаш. Имам приятелки, които работиха целия 12клас при това си идваха на училище, за ад изкарат пари за курсове и т. н. Отделно като влезеш в някой университет, общежитията са сравнително евтини и ако работиш ще можеш да се издържаш. А едно образование ти дава предпоставката да имаш хубава работа след 5-6 години - вярно не е веднага, но поне ти дава едно по-добро бъдеще.
Иначе животът не е честен и не е лесен, но съм забелязала, че е един кръговрат. Днес едни имат пари, утре други - имам познати, които имаха много пари докато бяхме в гимназията, сега нямат - други са като номер 1 излезли от дупката и успяли да се реализират. Просто не трябва да смяташ, че това положение, в което се намираш сега е постоянно - ще бъде такова само ако се отпуснеш като родителите ти и не се бориш за нещо по-добре.
Както Вапцаров е написал: "Борбата е безмилостно жестока. "
Ана
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 2093fbaa65 |
|
9. здравей,
прочетох всичко.
И ти казвам направо без овъртване - имаш САМО ЕДИН ШАНС - завърши училище и иди да учиш нещо в голям град - ще трябва и да работиш.. няма как иначе...
няма да си стъпиш на краката ако не идеш да учиш и след това да започнеш хубава работа/
Много хора са в твоето и ПО-ЛОШО положение...
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 90262c9f3e |
|
10. Как е възможно родителите ти (с извинение) да са толкова нагли? Няма да слугува за 400 лева, а се моли за пари от приятеля на дъщеря си.... Не знам дали е така в действителност, но изглежда, че родителите ти са напълно виновни, като ваши родители трябва да ви издържат... , като зрели хора трябва да си създадат някакъв стандарт на живот..
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 08ecf58ba4 |
|
11. Не разбрах бабата с вас ли живее? Ако е отделно, не може ли да отидете при нея?
Не ме учудва, че родителите на приятеля ти не ви искат и ви карат да се изнасяте на квартира. Какво по-нормално от това- той е на 21 години, работи, а на всичкото отгоре и довел и приятелката си в тях. Гонели ви били- ами ще ви гонят. По-добре да сте далеч от тях.
Намерете си някоя евтина квартирка и се оправяйте сами. Тъкмо няма да има кой да ви пипа нещата, да ги залага и т. н. Не вярвам да умрете от глад. Щом си частна ученичка, може би наистина е по-добре да си потърсиш някаква работа- почасова, надомна, нещо, с което ще можеш да помагаш на приятеля си.
Не разбирам позицията на баща ти, че предпочита да стои без работа, отколкото да слугува за 400 лв. Жалко, че страдаш и ти от това безхаберие и си принудена да търпиш чужди хора.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 6d40a9faac |
|
12. Автор: Да с баба му живееме. Имали значение на колко е години имам супер много познати момчета на по 24-25 години, които са при мама и тате и си работят и всичко е ок. Просто родителите му са такива.. Много са нагли, мислят само за тях си. По думите на баба му той е отхвърлен още от малък.. а мен ме боли от това. Той има сестра, която я кътат много. Ние бяхме излязли заедно на квартира за един летен сезон. Аз работих плащах наем, ток, вода, а с неговите пари се хранехме и обличахме. Беше си доста добре не сме се лишава ли от нищо. Просто тогава работех на басейн там не търсеха години и започнах, а сега е по-трудно.
Искам да кажа, че родителите ми макар да са безработни баща ми особеднно никога, ама никога не ни е оставил гладни. Какво ще прави, струва... виждам как се блъска за 15-20 лева на ден на някой си там... Просто ми е мъчно заради това, че от сега живота ми е каша.. страх ме е, че цял живот ще е така. Сега ми е зле, а незнам какво ме очаква.. това е.. наистина не ме съдете, не съм винова за нищо...
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 1a78c60e37 |
|
13. Автор: Ами мисля, че не можем да отидем при нея. Тя говори с мен държи се мило, но е лицемерна. Много пъти съм я чувала как говори по телефона против мен.. какво мога да си помисля аз? ! В живота неможеш да чакаш на никого! Каквото си го направя такова ще ми е.. прави сте, че не трява да се предавам. Ако искам нещо ще стане, ще мине време усилия, но накрая ще се получи.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 2849596151 |
|
14. Авторке - стига чопли разни теми, ти самата си намерила решение - намерете си добра работа и се изнасяйте.
Не търсете помощ нито от твоите (безработни), нито от неговите (егоистични) родители.
В крайна сметка сте пълнолетни хора, оправяйте се в живота, защото не виждам пък вие един ден да можете да предложите нещо на децата си, ако не промените нещо. Мисли по този въпрос.
Между другото - хубава работа и независимост от ограниченията на старите има в големите градове. Какво чакате?
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 6d40a9faac |
|
15. Автор: На 17 съм и първо трябва да завърша училище. Мислила съм за чужбина не за друг град.. но за да заминеш трябва да имаш сигорнна работа и т. н.
Не мисля, че чопля разни теми не съм те карала на сила да четеш написания от мен текст. Споделям това е.. интересно ми е какво смятат хората за това и може би имам нужда от съвет.
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 584f16b8ab |
|
16. На мен проблема ми е едно срамно нещо което правех като малка... продължих и преди една година започнах да се старая да не го правя но веднъж на няколко месеца не издържам... Нама на кого да споделя... съвестта ме гложди и не мога да се отърва от усещането че съм ужасна че не заслужавам нищо че ще бъде така до края... чета фентъзи и обожавам екстремното но винаги е изкуствено... Ето затова мисля че твоите проблеми не са толкова големи колкото си мислиш. Помисли така - майка ти също може да е имала мечти но нещо да се е объркало... Нима искаш ако и ти имаш дъщеря като теб самата и тя да има такива проблеми? Моят съвет е да оставиш миналото зад себе си а на настоящето да гледаш откъм добрата страна. Съберете пари и след година две се преместете. Не ти казвам как да живееш а ти давам пример за това че имаш възможности. Можеш да завършиш Висше можеш да се преместиш на село можеш да заминеш за чужбина... Н Е З Н А М. Но мисли не за онова което си оставила след себе си а за онова което ще оставиш.
За дрехите и така нататък - аз уж съм от по заможните семейства не че сме богати (нито лоши) но баща ми не ще и да чуе за трети чивт обувки. А ако кажа нещо за кецовее... абе спокойно то и аз изглеждам сякаи имам много дрехи но това е защото имам малко но знам как да ги използвам. Ето виж как сега вече четейки за дрехи си забравила за миг проблемите си. Просто намери нещото което те отнася надалеч от този свят. За мен това са книгите... просторазбери какво искаш от живота и си го постави за цел.
Надявам се да съм била полезна
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: 6c4ae9c790 |
|
17. Всичко ти се повлиява от родителите. Много хора са в твоето положение, включително аз.
И в момента раста в беднотия и се правя на 'човек на който не му пука', но всъщност не е така..
Аз съм момче на 15 години и нашите са закъсали с парите, откакто се разведоха майка ми и баща ми, и с брат ми отидохме при майка ми и всичко се промени. По едно време майка ми дори беше безработна и вземаше само едни си кирливи 'детски' и те за нищо не стигаха.
И в край на сметка от тогава до сега донякъде се пооправихме, но пак не сме много добре, но гледам да не ми личи (да не включвам всички побояща на нашите).
Но уви всичко се променя..
В момента аз съм на 15 години момче и се занимавам с уеб сайтове от малък и ето на месец изкарвам до 300-400 лева и понякога помагам на нашите с финансите, пък съм на 15 години?
Единственото което ти предлагам е да УЧИШ!
Ще съжаляваш, ако сега спреш учението ти, да не те интересуват дрехите, аз съм ходил с какви ли не, но пак съм го преживявал... бил съм в по-лоша ситуация от тебе.
Учи английски и минат ли още 2-3 годинки върви в чужбина и там ще работиш и ще изкарваш добри пари.
Имай вяра в себе си, и успех занапред!
|
| преди: 11 години, 28 дни hash: f4beda8637 |
|
18. Виждам, че това е написано преди месеци и се чудя какво се е променило от тогава до сега. Стана ми много тъжно докато четях и ми се иска да получиш това съобщенийце и моето мнение, че ти нямаш ни най-малка вина това което се случва около теб и много ти съчувствам. Какво нима си виновна, че имаш мечти и желания, свои собствени виждания за това как трябва да се развива твоят живот?
Потресен съм, че има такива нагли хора като родителите на приятелят ти - майка, която ще иска заплатата на сина си за себе си - вместо да го остави. Та нали това за което я харчи го прави щастлив... Що за хора? Това не са хора!
Както казах, минало е много време. Според мен ако не си то трябва да успееш да си намериш някаква работа - касиерка, продавачка нещо, все ще те вземат и да излезете на квартира с приятелят ти. От там нататък, ще можеш да си изградиш един план за живота и да правиш това което ТИ искаш - било да учиш, да се развиваш в някоя сфера, каквото и да е!
Най-топли поздрави!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
