Сама - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (107282)
 Любов и изневяра (25750)
 Секс и интимност (12615)
 Тинейджърски (21008)
 Семейство (5475)
 Здраве (8544)
 Спорт и красота (4425)
 На работното място (2528)
 Образование (6654)
 В чужбина (1431)
 Наркотици и алкохол (1000)
 Измислени истории (765)
 Проза, литература (1574)
 Други (15366)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Сама
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1654 пъти
Здравеите,
моят проблем е.. ами той не е един. Всяка сутрин ставам с нежелание. Не виждам смисъл в живота си. А съм само на 14. Чувствам се отвратително във всеки един ден. Нямам приятели. Последните две години прекарах у дома. Случи се заради загубата на най-добрата ми приятелка... преди тя беше единствения човек с когото споделях. Тя беше единствения човек, който ме разбираше. И двете мразехме общата маса, защото те бяха чалгари, интриганти и прочие.

Нашето приятелство беше специално. Бяхме единствените хора които си падаха по дадени неща, имахме една много здрава връзка.. всичко беше перфектно. Да, още бяхме деца. След това аз направих голяма грешка. Понеже нон стоп бяхме заедно и не допускахме почти никой близо до себе си, другите започнаха да говорят. Клеветяха ни. Става въпрос за стария ни клас. Това започна да и влияе. Сега я разбирам, но преди не можех. Бях развила нещо, като малоумно чувство за собственост. Когато тя излизаше с някой друг и ме зарязваше заради него побеснявах. Имаше едно момиче което обожаваше да се бърка в нашите отношения. Онази зима прекарах една настинка и си останах вкъщи. Тогава момичето се е възползвало и е започнало да и пълни главата с глупости и лъжи за мен. А и не само нейната, а и на целия клас. Когато се върнах всички ме гледаха накриво. Помня мига в който ми се нахвърлиха с нападки.. вярвате или не, този миг ми нанесе огромна психическа травма. Тогава за първи път чух пулса си. Чух го ясно. Вцепених се. Не можех да помръдна. Гледах в една единствена точка и треперех.. този миг ме промени завинаги. Останах сама.. никой не говореше с мен. Разбира се след време нещата се пооправиха. Говорех си с някои, но най-добрата ми приятелка ме остави и вече беше с другото момиче. Останах напълно сама.. всеки ден се прибирах от училище, мятах раницата си и плаках. Не можех да повярвам че това ми се случва.

Бях на 12 години, но аз винаги съм била считана за дете надраснало възрастта си.. много хора са ми казвали че съм израстнала духовно по-рано.. може би наистина е така. Тогава започнах да намирам утеха на неочаквано място. В сериал. Всеки ден го гледах и тогава забравях за всичко.. няма да кажа името му. Тогава навлязох и в гадния пубертет. И започнаха гадните му шеги.. хлътнах по главния персонаж. Да, знам - детски истории. Но като че ли само това ми беше останало. И тогава започна всичко - лягах и ставах с мисълта за него и прочие типични за увлеченията по известни личности неща. Лошото е че се привързах страшно много.. нямаше с кого да споделя. Подтисках го вътре в себе си, но не беше лесно. Никак. И все пак ако трябва да опиша увлечението си чрез сравнение то ще бъде, като памуче напоено с лакочестител. Моят живот би бил лакиран нокът. Знаете какво става после.. използвам това сравнение защото моето увлечение беше супер сериозно.. още го вярвам.. минаха 2 години, но то не е мръднало. И не мисля че някога ще се случи.. таа малко се отклоних. След това един следобед хванах бившата си най-добра приятелка в скайпа и започнаха едни диви убеждения, какво ли не опитах да я убедя че нещата не са верни.. тя обаче ме мразеше. Личеше си по тона и. Но и аз реално знаех че съм виновна заради отношението си. Обещах и че нещата нямаше да се повторят и бях по-честна и сериозна от вяскога, тя отказваше, но след часове молене я убедих. Вече беше вечер. Легнах си.. но почти цяла нощ не мигнах. На другият ден бях извън града с нашите. Приятелката ми ми прати аудио съобщение. В него каза, че нещата не могат да бъдат поправени и няма да бъдат както преди никога. За капак на всичко най-спокойно изръси:как си? какво правиш. Още помня че от яд метнах телефона си по стената и той се разпадна. Заключих се и плаках 3 часа докато бях сама..
Мина доста време.. дойде лятната ваканция. Тогава също се случиха разни "драматични" ситуации. На есен се върнахме в училище. Приятелката ми вече се беше сближила супер много с другото момиче и с още една...
Вече бях тотално отритната. Увлечението ми беше единственото нещо, което ме крепеше. Но бях сама.. молех нашите даотида на психолог, защото вярвах че нещо в мен се е пречупило. Мразех живота си, бях луда по възрастна известна личност, водех супер еднообразен живот и поради загубата на най-добрата си приятелка - отслабих яденето, съня и оценките ми в училище започнаха да се прецакват.. не че на нея и пукаше особено. Нашите не приеха насериозно исканията ми. И така тотално се затворих в себе си.. приятелката ми започна дори да се заяжда с мен. Топлите ни отношения бяха в миналото. Всяка вечер заспивах със сълзи на очите си. А на сутринта поставях фалшивата усмивка и с бодър ход отивах на училище за нова доза болка. Така прекарах последните две години от живота си...
Днес съм на 14. Вярвам че съм по-силна от преди. Но увлечението ми е по-силно от всякога. В гимназията съм. Искам да намеря нови приятели.. но нещо ме дърпа назад. Може би е страха. И да, аз вярвам че психическото ми здарве не е добре. Все пак преживях един вид тормоз, а и след самотата.. Страх ме е. А и най-главните проблеми - няма за какво да говоря с хората, превърнах се в социопад. Последните две години не излизах от вкъщи, аз не водех живот. Никакъв. Мислех асмо за увлечението си. Ставах, ходех на училище, учех, мечтаех със слушалки в ушите, депресирах се, лягах, плаках и заспивах. И сега нямам тема на разговор. Никаква. И съм сама. Единствения ми приятел е майка ми. С не споделям всичко, но тя ми казва че това е временно, че това е пубертет, а и че трябва да се стегна, да уча и да комуникирам с другите. Веднъж се скарахме.. и тя ме нарече психично болна. Тогава ми се прииска да си срежа вените и всичко да се свърши.. А аз не съм лош човек. Аз бих могла да съм страхотен приятел. Знам го. Аз никога не бих предала някого, онова собственическо поведение е в миналото. Аз съм уникална личност и го осъзнавам.. просто не знам как да започна отначало. Аз дори имам чувството че не помня нищо преди увлечението си..
Сега ще се опитам да обобщя какви съвети ми трябват.
1. Как да си върна желанието за живот?
2. Как да си намеря нови приятели, като никога нямам тема на разговор. Нищо интересно не се случва покрай мен. Аз съм социопад, страх ме е дори че ако заговоря звуча глупаво, защото всички окито ме слушат ме гледат с недоумение и бързо ме зарязват.
3. Как да се социализирам?
4. Кои занимания биха запълнили ежедневието ми добре?
5. Какъв би могъл да е смисъла на скапания ми живот?
6. Как да започна отначало?
Моля ви, помогнете ми! Наистина съм в безизходица и всеки мой ден става все по-лош и по-лош..

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 1 месец
hash: 7c1b01f456
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ти имаш нужда от приятел. Това не е хубаво, защото означава че си слабохарактерна. Трябва да се научиш да живееш самостоятелно и да бъдеш ''сама''. Да се сринеш психически само, защото си изгубила приятелка която всъщност не ти е била такава щом не ти е повярвала е говори лошо за теб. Намери си други приятели. В момента си уязвима и имаш нужда от подрепа. Трябва да се изправиш и да спреш да мислиш за нея. Най-добре е да не се виждаш с нея известно време и да се сприятелиш с някой друг, но този път внимавай с кого! Ти си отделен човек и трябва да го приемеш! Успех :-)

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 1b86f6794b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Здравей! Аз също искам да те успокоя, че всичко е наред! Казвам го като човек, който е минавал през подобен период и знам, че е свързан с възрастта. Колкото повече порасваш, толкова повече оставяш нещата от детството си в миналото и осъзнаваш, че трябва да започнеш нови. В твоя случай сменяш училището с гимназията, заобграждаш се с нови съученици, най-добрата ти приятелка от детството ти и тя се е променила. Но тези промени са нормални.

Животът ти има смисъл, но този смисъл става ясен и видим на по-късен етап. Засега просто повярвай, че всичко е наред. Занимавай се с нещо е интересно като спортуване, танци, рисуване, или пък си пей в къщи песни. Опитай се да откриеш кои от твоите нови съученици са свестни и се опитай да завържеш малко по малко разговори с тях. Това много ще те разтовари!

Наистина - мисли какво полезно нещо можеш да направиш с времето си. Ако искаш даже, готви вкъщи, може да те разтовари:) Но определено не се затваряй, без да правиш нищо. Айде успех!

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: a9a8335500
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Не се затваряй в себе си, това, че си загубила най-добрата си приятелка, която всъщност не е била такава, не трябва да те натъжава, трябва да си сигурна, че в онлайн пространството имаш милиони приятели, горе главата и само напред :)сладкаря

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 месец
hash: 023f987bc9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   1. Как да си върна желанието за живот? - отиди на някое тихо и закътано местеце сред природата, поразходи си и си помисли
2. Как да си намеря нови приятели, като никога нямам тема на разговор. Нищо интересно не се случва покрай мен. Аз съм социопад, страх ме е дори че ако заговоря звуча глупаво, защото всички окито ме слушат ме гледат с недоумение и бързо ме зарязват. - заслушай се в другите какво харесват и се поинтересувай от това.. покани ги да излезете или направи нещо примамливо (почерпи ги с нещо - пр. шоколад)
3. Как да се социализирам? - успокой се.. забрави твоята бивша приятелка и се опитай да върниш всичко това на човека, който ти я е откраднал
4. Кои занимания биха запълнили ежедневието ми добре? - запиши се на танци.. музиката успокоява, пък и там ще намериш още хора с които да общуваш ИЛИ си купи кученце, то ще изпълни желанието ти за приятел
5. Какъв би могъл да е смисъла на скапания ми живот? -замисли се над този въпрос.. някоя вечер седни на терасата или на открито и се загледай в звездите
6. Как да започна отначало? -забрави миналото... има една поговорка "Гледай напред, за да не се препънеш в някой камък"
ДАНО СЪМ ПОМОГНАЛА ^_^

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker