Споделена история от Тинейджърски |
Объркана тийнейджърка
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 1835 пъти
Здравейте! Реших да споделя моята история тук защото не се сетих за друго място където мога да напиша нещо, което ме притеснява пред хора, които не познавам. Няма да давам много лична информация за себе си, ще кажа само, че съм на 15 години. По някаква причина този сайт не публикува историите ми (писала съм и преди), така че сигурно усилията ми да пиша това ще са напразни. Та така започвам:
Както знаете след7 клас се кандидатства и аз се преместих в ново училище в което познавах само 2-3 човека от по-горния клас и 3 от другите паралелки. Трудно се опознавах с хората, още ми е трудно. Обичам новите запознанства, но явно съм прекалено срамежлива и държаща да направи добро впечатление та не ми се получават много нещата. Класа ми е готин. Винаги съм попадала на готини класове в които харата са забавни, луди и така наречените "най-шумни" в цулото училище. Само, че на мен винаги ми е било трудно да се впиша. В предния ми клас ми беше доста трудно да свикна и бих казала, че само последната година се отпуснах и се държах свободно с всички - да, обаче беше късно. Останаха с много впечатления за мен, че съм тиха, прекалено мила, момиче, което не може да експерементира, не особено забавна и т. н. Последната година си промениха мнението за някой неща. Когато се преместих обаче в нов клас дойдоха същоте проблеми. Не можах да се отпусна, беше ми трудно, не исках да си създават същите впечатления за мен. Всички са доста отворени, при нас не е имало "срамежливия период" е освен може би при мен. Не искам да мислите и, че съм чак толкова срамежлива и такъв аутсайдер. Подържам контакт с няколко човека от стария ми клас (надявам се това да не прекъсне, защото няма да ми повлияе добре) в новия също се разбирам с няколко човека, но никой не чувствам близък. С никой за тази 1 година не можах да се сприятеля толкова. Имаше няколко човека в класа, които открито се заяждаха с мен и това срина и малкото съмочувствие, което имам. Тази година продължават също и се чувствам доста унижена от тях. Искам да се впиша повече в класа, да завържа повече контакти. Разбрах, че с някой хора просто не мога да общувам, защото не си пасваме, но реших да се примиря. Искам и най-сетне да си намеря приятел. Последно имах, мисля че когато бях на 13. Проблема е, че съм много срамежлива на тази тема, винаги мисля за нещата предварително, никога не заговарям аз първа момчето, а дори някое да прояви интерес къ мен, аз сякаш се дърпам. Не съм особено красива, нямам редици от момчета чакащи за мен, но се надявам да срещна и аз някой защото честно казано завиждам на съученичките си като ги гледам с техните приятели. И сега сигурно ще си помислите, че аз искам само за да се хваля пред тях, но това изобщо не е така, просто и аз искам да се чувствам харесвана и щастлива. Не съм особено голяма любовчийка за жалост. Та надявам се да ми помогнете по някакъв начин, поздрави. :)
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 414367c99f |
|
1. Разбирам те. :)) Щом искаш да си намериш приятели може да участваш в извънкласни дейности,които предполагам ще помогнат в преодоляването на срамежливостта ти.Ако искаш да контактуваш с момче можеш до го направиш във........Това са цитати от книгата на Елиф Шафак-Любов,ако имаш възможност я прочети.Та ето и цитатите: "Искаш ли да промениш начина по който другите се отнасят към теб,първо промени начина по който самият ти се отнасяш от себе си.Не се ли научиш да обичаш искрено,докрай няма как да бъдеш обичан.След като достигнеш този етап обаче,бъди признателна за всеки бодил,който другите може би ще хвърлят към теб.Това е знак,че скоро ще вървиш под дъжд от рози." , "Не се плаши къде ще те отведе пътят.Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка.веднъж направиш ли първата стъпка всичко следва естествения си ход,а останалото ще се нареди само.Не се носи по течението.Самата ти бъде течение." Съжалявам ако не съм ти от полза.
-M!
|
|
