 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Уморих се да бъда тъжна
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1907 пъти
Здравейте. Момиче на 18 години съм. Не съм сигурна какво точно да споделя... Просто имам нуждата да премахна непрекъснатата тъга и изгарящото чувство, които изпитвам всеки ден... Знам, че не съм единствената, всеки си има проблеми, много хора навярно изпитват същото. Но ми липсват дните, когато бях едно безгрижно, весело дете, когато имах подкрепата бабите си, които ме отгледаха... Уви, една след друга ги загубих. Това бяха и двете най-тежки години от живота ми. Да гледаш как любими хора загиват и да знаеш, че си безсилен да им помогнеш... Сигурно там се появи и границата, разделяща ме от детството. От този момент започнах да губя радостта си... Появиха се сълзите, които криех от всички, мрачното настроение, което ме задушаваше. Опитах да преглътна всичко и поставих една широка, неугасваща усмивка да лицето си. Промених се. По някакъв начин се затворих в себе си, угаснах...
Тогава беше и годината, когато влязох в гимназия, нов клас, нови хора... Намерих добри приятели, за които съм благодарна. Влюбих се... Силно, но не избрах подходящия човек... Аз имам този навик, привлечена съм от някой, на когото не му пука за мен. 4 - 5 години се мъчих, плаках, самотата ме убиваше. Все по-силно копнеех да намеря този, който ще върне усмивката ми. Не познавам споделената любов, никога не съм я изпитвала и ме боли, защото и до днес е така. Просто тази самота, в която се давя.. имам чувството, че е направила една огромна рана в сърцето ми и не й позволява да зарасне...
Винаги съм била открита към проблемите на хората... Много са ми споделяли тревогите си, слушала съм с часове приятелката си по телефона, опитвах се да повдигна настроението на всички. Давах съвети, но аз бях тази, която се нуждаеше от тях, а не ги спазваше... Трупах всички тези споделяния, докато в един момент, усетих как не издържам повече... Постепенно всичко започна да губи смисъла си. Започнах един механичен живот, нищо не ме радваше, всичко ми ставаше безразлично, еднакво, отегчаващо. Исках да избягам от тази меланхолия, но не можех...
Междувременно се запознах с едно друго момче. До колкото разбрах, той ме харесвал, но не можел да ми каже... Аз самата не знаех дали имам чувства към него, или просто съм се вкопчила в идеята, че някой може да се интересува от мен... Започнах да му пиша по скайп, той ту отговаряше, ту не... Лятото бяхме прекарали няколко дена заедно и е наистина невероятен човек... Забравях проблемите, забавлявах се искрено, беше уникално изживяване... Но всяко хубаво нещо си има край. Преди няколко дена се видяхме, говорихме си... Беше приятно, но той доста бързо си тръгна. Сама не знам дали сгреших някъде... Ако не друго, исках просто приятел, с когото да разнообразявам сивото ежедневие... Приятелките ми от училище си имат сериозни връзки и повечето време са с половинките си... Не мога да излизам с тях..
Омръзна ми да обикалям безцелно сама, да се опитвам да разкарам неприятните мисли от главата си, които сякаш нямат край... Искам да се усмихвам отново, да не заспивам със сълзи в очите...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: f55eeb374f |
|
1. Тогава го направи.. стига само си искала! Какво те спира в крайна сметка, никъде не стана ясно.. Май само мислите ти, нищо съществено.. Не мога да разбера къде е проблема, тоест мога - проблема е в самата теб. Ти не допускаш да бъдеш щастлива! Това разбрах аз от цялата история, ако греша - извинявай!
Усмивка
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 0c8591b91d |
|
2. Проблемът е там, че нищо не ме радва... Около себе си намирам само неща, които ме разочароват... Затова и спрях да очаквам каквото и да било.
Авторката
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: ffe21baef7 |
|
3. Според мен проблема ти е, че непрекъснато анализираш всичко, което намираш. Казваш, че около себе си намираш само неща, които те разочароват. Мисля, че това, което ще те зарадва-ще е сътворено от теб. Не чакай някой теб да развеселява и развлича, направи го ти, помогни на някой, който се нуждае от нещо. Ами то това е живота-да бъдеш с другите, да споделяш, те да ти споделят. Направи нещо със собствените си ръце, отмени майка си в домакинската работа, нарисувай нещо. Хубавите неща стават внезапно, но ако неистово ги чакаш с тъжен и обезнадежден поглед вперен в нищото, рискуваш те да минат покрай теб, без да ги забележиш. Трябва да премислиш с какво е запълнен денят ти и ако ти в деня поне един път не зарадваш някого-го направи. Ако можеш да твориш нещо, сътворявай. Без да усетиш ще се заобиколиш с подходящи хора, но не чакай просто ей така някой да дойде при теб и да ти осмисля живота, Ще трябва да се потрудиш, да съградиш основи на всичко, което желаеш. Обикновено, когато човек свърши нещо с усилие и труд, и види след това плодовете на своя труд, това го изпълва с радост и удовлетворение. Искренно ти пожелавам да изпиташ това, повярвай ще се смееш с цяло гърло и усмивката ти ще бъде най-прекрасната, истинска усмивка на света!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 8e587c92c4 |
|
5. Авторке, имаме сходни съдби. Явно според Вселената още не съм успял да заслужа щастие, но се надявам някой ден Тя да размисли. Не споделям мнението, че ние не оставяме тъгата да си отиде. По-скоро щастието не иска да дойде и да я изпъди въпреки че отдавна сме му отворили широко вратата.
Ако искаш да споделиш още нещо, заповядай! Аз ще те изслушам, а сигурно и други хора в този сайт ще го направят. За щастие тук не е пълно с дебили както на други места в българското Интернет пространство! Това поне можем да направим от компютрите си - да те изслушаме и да те подкрепим, ако имаш нужда.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
