Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   И аз имам подобен проблем. В клас не съм близка с нито един човек, извън него си имам приятели, но усещам че ми трябват повече... не съм достатъчно общителна, трудно си намирам нови приятели и вече и не знам какво да правя... - I

8.   До 6 - Най-много ме дразнят такива като теб! Мислят се за голямата работа, а всъщност са кръгла нула. Има една поговорка - „Една нула се надула, но пак си останала нула“ - чувал ли си я? „Аз съм гъзара на класа.. “ дрън-дрън та пляс! Знам ги аз „гъзарите“ на класовете какви са.. И какво й е смотаното? Това, че един човек е тих и скромен не го прави смотан. Била сбъркана.. ти си единствения сбъркан тука! Сега си мислиш, че като вършиш простотии си най-готиния, но след като завършиш училище и се сблъскаш с истинския живот.. тогава да му мислиш! Живота често ги смачква такива като теб.. Знаеш ли, преди години много плачех заради такива като теб, но по-късно се осъзнах... защо да се ядосвам на пълни тъпаци, така или иначе няма нищо да постигна освен разбити нерви, защото такива нещастници няма нито да ме съжалят, нито да се осъзнаят, просто защото са твърде ТЪПИ. Направо ми омръзна от идиоти, честно ви казвам, хора!
*Яса

9.   До номер 6-аре без повече коментари от теб, става ли? Ако не си искал да помагаш просто не пиши. До авторката:ами аз мисля, че е добре да се отпуснеш. Смисъл започни да се забавляваш, дори и сама. Аз съм момиче и за мен самотата е нещо приятно. Когато съм сама вкъщи се веселя най-много. Не ги гледай другите какво правят. А колкото до онези тъпи уроди, научи хватки и ако пак те закачат ги ступай здравата. А ако те се оплачат на д-а, ти също се оплачи за техния тормоз над теб. Друго не знам.
АнОнИмКаТа

12.   Бих те посъветвала да отидеш при тези деца и да ги питаш, защо те игнорират по този начин, защо се държан така с теб, просто ги попитай какъв им е проблема, но не бъди груб, така само правиш лошо впечатление. Бъди по общителен участвай в това, което те правят, покажи си добрите страни, прояви малко чувство за хумор, всеки го обича. Покажи им, че не си толкова смотан, за какъвто те мислят. Опитът винаги си заслужава, затова прави опити да разговаряш с тях, намирай общи интереси и недей да се притесняваш затова, което те ще си кажат и помислят, ти си човек, а всеки човек заслужава любов и приятелства, затова не трябва да се притесняваш затова, че се опитваш да им допаднеш.Но не искам да ме разбираш погрешно и да се променяш напълно, за да те да те харесат, бъди себе си, покажи добрите си страни, но все пак пробвай да избегнеш някои твои лоши черти пред другите.

13.   Номер 8 е много прав. Какво 6те прави 6 като завърши. Едва ли шефа му 6те го харесва.

14.   Не отвръщай на агресията с агресия, направо не й обръщай внимание, а си направи корена промяна на външния и вътрешния ти вид! Занимавай се с нещо (стани балерина примерно ) , вземи си куче или коте :)) и най- важното - повиши си успеха, абе имай си личен живот :) Създай си авторитет, без да съм те виждала съм сигурна, че имаш чар и талант в нещо ;** Успех, Миличка

15.   Мила, преди и аз бях така. Почти нямах приятели и често ме убиждаха и ме удряха. Но откакто се преместих в гимназията вече имам много приятели. Не го мисли това и не им обръщай внимание. Нека те да си злобеят път ти си гледай уроците, за да можеш да кандидатстваш някъде. Срещай се с връсници извън училище и хич да не ти пука за тези злобари!

16.   Мен също ме тормозеха а оценките ми дори не бяха лоши, но след като се преместих в ново училище всичко се промени(сега съм 8-ми клас) намерих си приятели и може да се кажа че живота ми тръгна в друга посока. Мисълта ми е че може и при теб да стане така. Изчакай само една година. А може да се опиташ да си по-общителна и да се държиш мило със съучениците си дори и да не го заслужават.

17.   И при мен беше така, след 7-ми клас нарочно не кандидатствах в гимназиите, където кандидатстваха моите съученици, добре, че никой от тях не искаше да учи биология :) и в новия клас си поправих грешката - още първия ден тръгнах самоуверено, нещо, което не ми беше познато досега, заговарях се с тези от класа, които ми се струваха по-общителни, усмихвах се на всички - искрената усмивка отваря много врати! Просто анализирай поведението си, виж къде грешиш, защото ти също имаш мъъъничко вина :)Има книги със съвети как да се пребориш със свенливостта и да станеш по-самоуверена, порови се малко в интернет, ако искаш и аз ще потърся, но пиши да знам, ще измислим нещо! Бъди самоуверена, но не нагла в поведението си и не би трябвало да има проблем! Но не попадай в един клас с бивш съученик, че няма оправия!

18.   Яса* виждам, че и ти като мен страниш от класа си, поне до колкото аз разбрах. Не знам на колко си, аз съм на 15/ почти 16. Моля те кажи ми как се справяш. Имаш ли приятели в училище, а навън. Извинявай, че те разпитвам. Аз съм много тъжна, че няма с кого да си поговоря и... Имам нужда от приятелка, а не знам как да я намеря....

19.   От Яса*: Здравей, 18! Да, може да се каже, че правилно си ме разбрала, че страня от класа, но имам 1 по-близка приятелка и не съм сама. В гимназия съм, 9-ти клас, но съм тръгнала 1 година по-рано на училище. В старото ми училище беше истинския ад - не само стария ми клас ме мразеше, а и почти цялото училище /и ученици, и учители/. Всичко тръгна от 1 момиче, което ме намрази още към 2-ри-3-ти клас, макар че нищо не й бях направила, но анализирайки поведението й през всичките години, осъзнавам, че може би е имала някакви психични отклонения. Във 2-ри клас ми открадна една тетрадка, но тогава аз и родителите ми си премълчахме, но в 4-ти клас ми открадна бележника и съобщихме на класната, а и преди това същото момиче ми беше правило и други проблеми. Даже в 4-ти клас намериха бележника ми в нейната чанта. Следващата година дойде ада - явно това момиче за отмъщение настрои целия клас срещу мен. Първоначално беше психически тормоз, но с месеците ставаше все по-лошо и по-лошо, прерастваше и във физически, а аз бях едно много чувствително дете тогава. Учителите нищо не правеха по въпроса, подавахме жалби накрая, не си вършеха работата, а заради жалбите те се обърнаха срещу мен. Родителите ми са идвали в училището. Нищо не помогна. Онези от класа ми имаха познати от другите класове и ги настройваха и тях срещу мен. И така почти цялото училище. Изпаднах в много тежка депресия, оценките ми от 5 и 6 станаха на 4, понякога и по-малко. Лъчезарното дете изчезна. Родителите ми все казваха да не им обръщам внимание и да си уча уроците, но всички знаем, че това не помага. Та те и през часовете ме тормозеха. В 6-ти клас нещо започна да се пречупва в мен, спрях да слушам на родителите ми съветите да не обръщам внимание на всички, които ме тормозят. Започнах и аз да ги обиждам. Имах тогава 2 приятелки, но само до определен момент бяха добри, после нещо си развалихме отношенията. Тези се изненадаха, че им се опълчих, но все пак не спряха. Аз също не спрях да се опълчвам, а ставах все по-смела. Реших да не разрешавам на никой да ме тъпче. Дойде 7-ми клас, най-страшното. Спрях тотално да уча, оценките ми станаха на 2 и 3, с едното момиче, което ми беше приятелка се скарах, защото ме дърпаше надолу, а другото спря да идва на училище, защото не издържаше на тороза /покрай мен и тях ги тормозеха/, останах съвсем сама, започнах много често да бягам от училище. Всеки ден се биех с момчетата, по 5-6 човека наведнъж понякога, момичетата ги беше страх от мен. Кога момчетата ме пребиваха, кога аз тях ги надвивах. Бягствата от училище бяха ежедневие втория срок. Мине ли 3-4-ти час, вече ме нямаше, защото психиката ми не издържаше, но лъжех добре учителите и нямах нито 1 неизвинено. Имах проблеми и с другите класове също. И така.. ежедневието ми минаваше по следния начин - идвам на училище, посрещане с тупаници, накрая не издържам, отвръщам им, става бой, накрая излизам от стаята, след това междучасието пак може да има бой, а понякога и през час или ме обиждаха, или ме подритваха, а също така е имало случаи, в които съм се била и в час, излизала съм от часа, защото много ме тормозят и т. н. През цялото време имах някакви приятели ИЗВЪН училище, но не излизах много с тях. Имаше и момче, което харесвах, беше от другия клас, бяхме в 1 махала, но той не ми обръщаше внимание. Той ми бе първата любов, обичах го горе-долу 4 години и половина. Да, обич, колкото и смешно да звучи. Мога да отбележа, че гледката той да се закача с друга пред очите ми ме съсипваше още толкова.. беше някакъв ад.. Накрая на 7-ми клас по чудо си изкарах изпитите и влязох в хубава гимназия /в която кандидатствах заради момчето/. В началото на 8-ми клас не познавах почти никой от новия ми клас. Не говорех изобщо, просто се страхувах да не ме отхвърлят, мога да кажа, че най-големия ми страх беше да ме намразят всички отново. Е, допуснах грешка с мълчанието ми, някои от тях помислиха, че се считам за нещо повече, което не е вярно, а пък една овца сметна, че съм свита и може да ме тормози, но бързо й разказах играта и сега не смее да се отваря много-много. Само 1 момиче пожела да ме опознае, сега сме много добри приятелки. Донякъде и тя ми помогна да изляза от депресията. Тя не знаеше за историите в старото училище, но казвам, че ми помогна, защото с доброто си отношение към мен, някак си ме подбутна да се осъзная сама.. не знам как да обясня какво точно стана. Един вид осъзнах, че не е всичко омраза и злоба. Така се осъзнах и започнах да излизам от депресията. Намерих си хобита, започвах все повече да се радвам на живота, започнах да спортувам, да се гримирам дори, промених си начина на обличане.. и то заради мен, защото аз се чувствах така добре. Промених си и характера, не съм чак толкова затворена вече, само в началото, но мога по-лесно да се отпускам пред другите от преди, държа се добре и т. н. Даже забравих и онова момче, заради което дойдох в тази гимназия. Може да се каже, че и повече започнаха да ме забелязват момчетата. Имам все още приятели извън училище, виждам се често с тях, забавляваме се. Лятото дори си намерих приятел, но го оставих, защото не го харесвах достатъчно и нямаше смисъл да сме заедно. А как се справях в старото училище ли? Ами.. честно казано не знам.. често бягах от училище, защото не издържах психически, а вкъщи увеличавах музиката докрай като се прибирах. Откакто започна тормоза прослушах metal, punk, rock и подобни, такава музика беше от малкото неща, които ме успокояваха. Много рядко излизах с приятели.. Ходех, а и още ходя на уроци по китара. Някак си като ходех там и свирех... не знам, но усещах някакво огромно облекчение. Много ме успокояваше. На интернет много четях. Беше ми скучно ежедневието.. е, освен лятото на 2011, преди 8-ми клас, защото тогава започнах по-често да илзлизам с приятелите ми от блока, но все пак не може да се сравнява с това на 2012 де ;d.. И така.. общо взето сега живота ми е доста по-добър. Не знам дали съм разбрала правилно поста ти - доколкото прочетох, в училище страниш от класа и в класа нямаш приятелка. А от другите класове? Нямаш ли поне познати от там? Защо точно страниш от класа ти, да не би и ти като мен да си била срамежлива и затова да са те изолирали? Ако наистина си самотна в училище.. може би ще е най-добре да го смениш, защото знам колко е лошо човек да е чисто сам. Ако смениш училището, в новия клас не прави моята глупава грешка - да се изолираш сама от всички. Колкото и да се притесняваш, страхуваш, трябва да го преодолееш това нещо.. защото само ще ти пречи. Ако трябва ти първо заговори някой, може да е също по-срамежлив. Усмихвай се често, всеки обича усмихнатите хора. Може да си намериш само 1 приятел от класа, но важното е да ти е истински приятел. Така може да се запознаеш и с други. Преодоляването на страха и срама е трудно само първите няколко пъти, после не е трудно, просто защото изчезват. А сега, за да си разнообразиш ежедневието.. можеш да си намериш хоби, да спортуваш /много е полезно, защото хем поддържа фигурата хубава, а пък и при спорт се отделят хормони на щастието и така се подобрява настроението/, можеш да обърнеш внимание на родителите ти, може да излизаш с тях, на мен много добре ми действат разговорите с майка ми, например. Чети, развивай се, така ще имаш повече обща култура, ще имаш повече неща, които да казваш в разговор, а това прави добро впечатление. Ако сега имаш приятели /или пък, когато си намериш/, излизай с тях, забавлявай се. Ами.. това е от мен. Пожелавам ти да излезеш от това състояние и да намериш ИСТИНСКИ приятели :). Запомни, че живота не е само лоши неща. Това, което не ни убива ни прави по-силни. Успех!
*Яса

20.   Айде сега, всички виновни само ти е. А на оня гъзара ще кажа, че такива най-обичах да ги бия. Аз бях особняк, дръпнат настрани, но пък бях много висок и едър и обичах да бия тези дето са популярни и гъзари :). Голям кеф ми беше, така си избивах комплексите, бях хем много висок, хем прилично дебеличък, грозноват, ама като сложиш габаритите и това, че тринирах борба бях като човешки танк :). Не бях гъзар, не бях готин, но пък бях шефа и обичах да юркам готините, да ги карам да ми носят чантата и да ходят да ми купуват закуски. Ех минало минало :)

21.   виж знам какво ти е защото и аз съм така и аз съм на 13 години и съм 7 клас просто бъди силна скоро ще се махнеш от тях от тоя клас ще кандасштваш някъде и готово

22.   Премести се в друго училище!

23.   До авторката:
Виж, миличка, и аз съм като теб, напълно те разбирам. Просто не се вързвай на тези идиоти, дето се правят на мн готини. Намери си приятели извън училище, а ако е толкова зле, се премести в друго училище. Късмет! ;-)??
Кати

24.   до авторката-тази година завърших 12 клас-мечтата на всеки ученик да брои до 12 :)-в моя клас бяха само идиоти и нищо повече- и аз бях такава затворена като теб, но мен не смееха да ме бият щото ги беше страх;d. Та искам да ти кажа да не им обръщаш внимание-стани по-отворена, по-общетелна, започни да приказваш и да се ебаваш с тях-и аз в 9 и 10 клас бях като теб но после се оправих-оставях ги да се базикат с мен и да си говорят простотиите -винаги говореха все едно и също кат папагали ;дд-слушаха една и съща песен всеки ден и постоянно правиха простотии ;д-тази година -дори и на бала си бяха същите -ама какво да правят-съдба ;д

25.   Здравейте! (до номер 22/23)
Според мен не е решение просто така да избягаш...
Вие казвате да се премести в друго училище, но според мен това не е изхода. Ако сега избяга от трудностите, как ще се справя като порастне в живота. Аз съм на 12 и го знам от личен опит (дълга история... :D)
(до автора)Затова моят съвет е да не се поддаваш на трудностите, отвърни им или просто не им обръщай внимание, но въпросът не е да избягаш, но ако положението е критично, в този случай съм съгласна... :)
Поздрави! Невероятни сте всички! Никога не допускайте да се почувствате забравени и изоставени... Намерете и вие своето място в обществото... "_" <3 "_'

26.   И аз съм така или поне бях. Никой не ме харесваше до 7 клас, защото бях себе си. Бях много луда, само ритах и бях все с момчетата и никое момиче не ме харесваше, ввсички се настроиха срещу мен. В новото училище започна добре, но се промених започнах да се гримирам да си правя вавфлички не съм от най - щастливите, имам само 1 истинска приятелка, а другите като имат полза от мен, защото уча и тва е. Решила съм да започна на ново и не ми дреме за критиките на другите. Кифли смханати, не се променяй, просто ги затапвай и учи!

27.   Аз съм момиче на 12 г. Никой не ме мрази [освен една дето се мисли за най-идеалната на света] въпреки, че съм много саркастична и понякога прекалявам. Ако се заяждат с мен, аз просто вдигам една кавга и всичко утихва. Питай ги, защо те мразят и се опитай да подобриш успеха си, не само заради тях, но заради теб също. От нашия клас има едно момче. Всички го мразят, защото не е къпе и има лош успех, баща му е опасен а той, често се сива с момчетата от нашия клас.
НО НЕ СЕ ПРОМЕНЯЙ ЗАРАДИ ДРУГИТЕ. БЪДИ СЕБЕ СИ И ПРАВИЛНИЯ ЧОВЕК С ИСТИНСКИЯ ПРИЯТЕЛ ЩЕ ТЕ НАМЕРЯТ...

28.   на мен никой не ме дразнеше-ако ми вземеха чантата -не им обръщах внимание и в часа си я взимах-ако ми кажеха-ти си еди такава и онакава-и аз казвах ''ми да такава съм '' и си обръщах главата на другата страна и толкоз-аз даже на 2 момчета ги бих ама каква файда-нищо не разбират-и да ги биеш и да не ги биеш-все тая-както и да е-добре че завършихме за да се махнат от очите ми-дори се изложиха и на собствения си бал :d

29.   Здравейте, и аз имам много голям проблем с моя клас. Постояно ме тормозят и даже ме излагат. Помогнете ми моляви как да накарам класа си да ме хареса...!

30.   Мен всеки ден ме дразнят 2 мои съученика и ако не спрат ще се местя в друго училище просто е нетърпимо. Най добре се премести в друго у-ще това е най доброто решение

31.   Към номер 6, момченце нали се сещаш че училището и живота са две напълно различни неща? И след време точно такива като теб като излязат от него от готини стават както вие обичате да изразявате лузъри! Защото миличък като излезеш от училище и попаднеш в живота никой няма да го интересува колко си бил готин там, а ще гледа как си вършиш работата и ако в бъдеще и пред шефа си демонстрираш подобно самочувствие без покритие както сега той директно ще те изрита! Още нещо миличък, колелото на живота се върти и нещата винаги могат да се обърнат не се знае дали някой от тези хора, на които ти си се подигравал в училище няма да стане нещо повече от теб и току виж да се окаже твой шеф и да ти го връща! Защото миличък точно тормозените хора в училище се научават след време да се справят с кофти хора в кофти ситуации, а глезльо като теб ако сега имаше казарма и те бяха пратили сигурно веднага щеше да си искаш при мама! И аз съм имала проблеми в училище, но това не значи, че и в живота съм зле завърших наскоро бакалавър в момента карам и магистратура и въпреки, че в миналото съм имала трудности и все още съм неуверена в някои отношения успявам да се справя! Да ти кажа ли какво стана с някои от хората които ме мачкаха един от тях не завърши училище и стана пропаднал наркоман, а друг едва избута и също е пропаднал тип, трети завършваше една година след нас защото го бяха скъсали на една от матурите!

33.   Ако учителите и директорите не взимат мерки срещу такива издевателства, трябва да им се покаже и да ги научат как се работи с деца и ученици.
Има си власти за тази работа.

35.   Те не те мразят те просто не те харесват
За да те мрази някой то ти трябва да си ги наранил/ла за да те мразят затова спокойно не добре да мислиш че те мразят това не е добре за теб не всеки е перфектен в училище и на мен в 5 -ти клас ми беше трудно така че спокойно

36.   Ако ги мразиш и не можеш да ги понасяш, просто се премести в друго училище. Но ако нямаш възможност се научи и ти да им отвръщаш, от опит знам че винаги са обиждани по-кротките и тихи деца, които не могат да се защитят. Ако и да им отвръщаш не можеш, просто не обръщай внимание и си намери приятели извън училище. Все ще им омръзне да се занимават с теб и ще те оставят.
Успех!
~•Isabele~•

37.   Ало номер 6 като не знаеш не се обаждай ако обичаш. Авторката иска съвети а ти се обаждаш неподготвен Номер 8 даде най точния съвет.

38.   Хора, темата е писана преди 5 години и авторката навярно вече е завършила гимназия, така че едва ли има смисъл да се коментира вече!