Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   Скъпа, виж сега, щом той говори такива неща за теб, очевидно не те оценява, така че няма смисъл да се занимаваш! Все пак ти си момиче, не се унижавай! Момчетата не обичат да ги преследват, те обичат да преследват!
Просто помисли дали няма някой друг, който харесваш повече, ако не се е появил сега, ще го намериш след време!
Но не мисля, че има смисъл да се занимаваш с това момче, щом като е такъв. Пък и кой знае, може след време да се окаже така че той да те харесва, не знам. Но засега не го мисли, гледай другите неща в живота си, не него!

9.   Откажи се, той е глупак!

10.   Здравей, авторке! Аз съм момиче на 14 и половина, 9-ти клас (тръгнала съм 1 година по-рано на училище). Аз също имам като твоя проблем, ще ти разкажа историята съкратено, а ти си направи изводите. Тази година, в 9-ти клас дойде ново момче в класа. Преди това не харесвах никой, но след като той дойде... аз почти веднага го харесах. Проблема беше, че още от 8-ми клас ме мразеха съучениците ми, защото бях твърде затворена в себе си и не общувах с никой, просто не исках никой да допусна до себе си, затова сега имам 1 по-близка приятелка в класа. Та така - това момче беше по-отворено, а и отгоре на всичкото дружеше с онези, които най-много ме мразят. Явно класа го наговори срещу мен, няма значение как разбрах.. и той ме намрази също. Аз се надявах а е по-свестен, но не беше така.. дори днес се случи нещо, което много ме натъжи, а и потвърди съмненията ми, че ме мрази - в часа по английски аз и една приятелка (единствената ми близка приятелка от класа, която също я мразят) седим на първия чин, а онзи много бърбореше и учителката искаше да го сложи до нас, за да не говори, но той каза да му пишат отсъствие, защото до нас НЯМА да седи, до който и друг да е, но не и до нас... Аз много се издразних от тази явна демонстрация на омраза към нас от негова страна, но нещо се пречупи в мен. Толкова се разгневих, че на момента реших да не се повече занимавам с него, просто в момента, в който излезе си казах „Не, той не заслужава да плача за него (да, аз замалко щях да се разплача! ), няма повече да се занимавам с такива тъпанари като него, КРАЙ! “. И наистина смятам да го направя. Щом ме мрази, хубаво, нека слуша тъпия клас (с него сме говорили само 2 пъти и то за 2-3 мин., той почти не ме познава, но им се води по акъла), има други момчета, които ще ме оценят, а той да се оправя! Направи и ти същото. Щом си била „грозна“, не те понасял... да си гледа работата. Той нека гледа само външния вид, един ден знай, че много ще се опари от това! Колкото и да е трудно, опитай да не го гледаш, да не мислиш за него, забележи и другите момчета наоколо, аз съм убедена, че има момче, което те харесва и те оценява, но ти не го забелязваш. За този забрави при всички положения, не заслужава капка внимание да му обръщаш. Разбери, че няма смисъл да се тормозиш по него, той е загубил момиче, което наистина го е харесвало, ти само си изгубила време! Успех и не се измъчвай :))!
*Яса

11.   откажи се просто няма смисъл

12.   Докато учех и аз харесвах едно момче от моя клас, той разбира се не ме харесваше. Била съм твърде грозна за него. Спрях да му показвам чувствата си... Влюбих се отново в мъжа на моя живот и скоро същия този мой съученик ми писа, че го е било страх да не го игнорирам, че той също ме харесвал... Аз ли? Аз вече съм щастливо омъжена жена с перфектният мъж, който наистина ме обича, както и аз него...

13.   сегащното ми гадже преди супер много ме мразеше обаче сега е хлутнал така че опитаи поне
нямаш нищо за губене

14.   Откажи се! Никое момиче не заслужава да бъде наричано грозна

15.   Не се безпокой... и аз бях така. 2 години ми беше нуждно да осъзная какво чувствам наистина. След като разбрах, че не съм му приятна и, че ме мисли за грозна се опитах да се сближа повече с него. Започнах да излизам с него и групичката му по-често от преди, но нищо не стана. Накрая той се подигра с мен и аз се отказах. Вече не се събирам с тях, но доколкото разбрах сега той мисли, че съм хубава и мислел да ми предлага, но късно... откажи се и един ден може и да се получи.

16.   Ахх това сърце хич не пита като се влюбва. :'( :'( Миличка откажи от него, той определено не е за теб. Ти си едно хубаво, умно и добро момиче и заслужаваш едно свестно момче което ще оцени всичко това у теб!!! Този е много глупав щом говори така за теб!!! Не го мисли повече, знам трудно ще ти е да го забравиш но бъди смела и превъзмогни това вярвам в теб ще успееш! Успех :* :*

17.   И аз съм в подобно положение. Само дето го обичам от 3 години, а ти от доста по - малко. Имам предвид, че разбирам как се чувстваш... Адски е гадно човека когото обичаш и да знаеш, че би дала всичко за него да говори такива неща за теб. Ако питаш мен бори се докрай, защото мисля, че имаш шанс. Във твоя случай може да казва тези неща, защото и той те обича и да си мисли, че никога няма да му обърнеш внимание.. надявам се за това да ти е казал тези неща, защото съм сигурна, че си много хубаво момиче и не трябва да се повлияваш от някалъв идиот ; )!

18.   И аз съм в същото положение. И аз кaто 17 обичам едно момче от три години, а той дори не ми обръща внимание а, знaе, че го харесвам ужасно много. Но миличкa ВРЕМЕТО ЛЕКУВA, НЕ СИ ЕДИНСТВЕНА В ТВОЕТО ПОЛОЖЕНИЕ. АКО МНОГО ГО ХАРЕСВАШ КАКТО АЗ ХАРЕСВАМ Х. - ПОТЪРСИ СИ ДРУГ. ТОЙ ЩЕ МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ ТЕРЗАНИЯТA ТИ И ЩЕ ТЕ ПОДКРЕПЯ.

19.   А пък аз като харесвам момче, което си има приятелка.. по-добре ли е?

20.   Виж мила аз имам същия проблем само че аз бях с момчето и сме в един клас и един отбор.. Сега не можем да се гледаме и да стоим в една и съща стая, но ни се налага... И да той ме мрази и макар аз да имам някакви чувства към него просто стоя на страна и вярвам, че нещата ще се оправят.

26.   Откажи се, сигурно момчето е хубаво отвън, а грозно отвътре. Не е за теб. Това е невъзможна любов...

27.   Миличка, може би вече е минало много време и ти си направила правилния избор, но искам да ти споделя историята си, която е сходна с твоята! Аз съм момиче на 22 години. В седми клас се влюбих в едно момче от осми клас. Толкова много, че дори си мислих, че е нов ученик и разпитвах всички за него. Оказа се, че не е! Той беше адски красиво момче, с много готино излъчване, което ме привличаше неудържимо. Но редом със всичко това, той беше женомразец! Да, буквално! Гавреше се със всички момичета почти през цялото време, подиграваше им се грубо и "закачките" му съвсем не спираха дотам! Аз бях също потършевша на неговите подвизи, бих казала дори от най-потърпевшите. Той и приятелите му (вкл. и едно момче от моя клас) се гавреха с мене много грубиянски - хващаха веригата на панталоните ми и я късаха, хвърляха ми дъвки в косата, правеха ми някакви хватки от кеча, замеряха ме с баскетболна топка и какво ли още не. Не знам защо, просто им доставяше удоволствие да го правят! Е, и аз не им оставах длъжна, доколкото мога! Тогава все още кецовете не бяха популярни сред младежите (поне не дотолкова, колкото са в момента) и това да носиш кецове те правеше странен и различен в очите на останалите "фешняри", както ги наричахме. Аз започнах да нося кецове и по-различно облекло през този период. Въпросното момче също носеше, както и цялата им групичка от неговите приятели. Не го направих, за да бъда като него, просто тогава открих музиката, която ми харесва и стила на обличане! Може би за това се гавреха с мен толкова много, а също и с тогавашната ми най-добра приятелка, защото бяхме "нови" и "неразбиращи за какво става дума". Та аз във този период бях много нещастна, направо бях съкрушена, защото той където ме видеше, или ми подмяташе някоя много груба обида, или се опитваше да ме спъне, риташе ми раницата и разни такива неща. Мислих, че съм грозна и недостатъчно красива като другите момичета и че той никога не би ми обърнал внимание. А аз го харесвах страшно много и това, че той правеше тези неща с мене, ме съсипваше. Правеше ги и на други момичета, но като че ли аз го отнасях най-много. Дойде края на учебната година и аз кандидатствах в гимназия. Приеха ме в училище, недалече от старото. Той, понеже беше осми клас, отиде също в друго училище. Тъй като живеехме в един квартал, често се засичахме на местата, където се събираха всички тогава. Полека с времето той започна да коригира поведението си. Дори се сприятелихме и покрай един общ приятел - музикант, решихме да направим група, защото той беше започнал да свири на барабани, а аз на китара. Това ни сплоти и вече нямаше и помен от това гадно отношение! Аз естествено, продължавах да го харесвам, но ходех с друго момче, когато започнахме да се сближаваме с "побойника". След време стана така, че скъсах с този, с когото ходех, след близо година и половина връзка. Бях вече в девети клас. Тогава нещо се случи между мен и стария ми приятел. Една вечер просто се усещаше, че между нас прехвърчат някакви искри. Мина известно време и постепенно тръгнахме, а аз бях суперщастлива! Не можех да си намеря място от щастие! Имаше много хора, които не можеха да повярват и злобееха, говореха зад гърба ми, че съм била "оргомна ку*ва" и някакви подобни. Много момичета припадаха по него! А ние просто се харесвахме. Постепенно започнах да опознавам момчето и открих, че е с труден характер и тъй като аз му бях първата приятелка, изобщо нищо не знаеше за момичетата. Не можеше да се целува като хората. В последствие се понаучи, хаха. Много го харесвах, но започнахме да имаме много големи противоречия, което доведе до караници и след това се разделихме. Аз бях много нещастна, отново. Обвинявах себе си, че съм прецакала нещата. Тогава разбрах, че е тръгнал с едно доста грозновато и неприятно момиче, което много го харесваше. Аз бях бясна и престанах да общувам с него. Изтрих го от живота си, буквално. Той ходи в нея близо година и половина. Където и да ги видех заедно, бягах, защото щях да набия шамарите на някой от тях. Не ги понасях. Но мина - немина време, и разбрах, че се е разделил с нея. Но тогава аз пак ходех с друг, с когото пак нещата не вървяха. Много се карахме с него, защото имахме страшно големи различия. Той правеше глупости, които мен адски не ми харесваха и не можех да приема. Историята се повтори - видяхме се някъде случайно, той се държеше много мило, дори си казах, че бихме могли да бъдем приятели. Така излизахме, но.. усетихме, че пак прехвърчат искри. Вече бях на 19. Събирахме се отново покрай репетициите и свиренето, и една вечер той просто ме гушна, докато спях на едно легло у един приятел, след което се стигна до нещо повече. В последствие се разделих окончателно с предния и ето, дадохме си още един шанс, когато вече бяхме по-големи! Е, заедно сме до днес, близо три години и половина! Той стана адски мил към мен и дори прави неща, които не е правил за никое друго момиче. Пак се караме, но се сдобряваме. И това е края на историята. Исках да кажа, че никога не знаеш какво ти готви съдбата! Никога не съм предполагала, че ще бъда един ден с побойника от училище, който ми вгорчаваше живота и ме подлудяваше, едновременно! Не се отказвай от въпросното момче, ако наистина го харесваш и мислиш, че е различен от повечето момчета! Никога не се знае какво ще стане! :)

28.   Същата работа както с мен само дето съм влюбена от 4 години.. а той ме мрази. ОТКАЖИ СЕ ДОКАТО МОЖЕШ