Вече не издържам...
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 1643 пъти
Здравейте, Наистина не знам откъде да започна... Чувствам се толкова тъжна, объркана, срината и вече неспособна да изтърпя каквото и да било. Да, знам празници са и всички са щастливи, но не и аз.. Наистина не знам откъде да започна.. Първо родителите ми ;(... Да днес един ден преди Нова година те бяха на прага на развод... Няма седмица, в която те да не се карат и това е от две годин насам.. Баща ми си има любовница... Майка ми го ревнува.. Аз знам за любовницата му чела съм чатовете в скайп, слушала съм разговорите им и така нататък... Но и до ден днешен не съм казала на майка ми затова... Всеки ден слушам караниците им и през ноща плача с часове... Чуствам се се едно семейството ми е сринато...

Приятелите... Наистина вече се чуствам предадена от приятелите си... Вече не ме канят да излизам с тях.. Когато сме в училище почти не ми говорят и ли в редки случаи когато ми говорят е или за да препишат или им трябва нещо.. А преди не беше така...

Училището... По принцип съм добра ученичка.. Но със всяка караница вкъщи и с приятелите ми се сривам все повече и повече и няма човек с който да го споделя.. Може би погледнато отстрани не изглежда толкова сериозно но наистнина ми е много тежко.. И последното нещо то не е проблем ами едното хубаво нещо в живота ми.. Намерих момче ркоето с година по-голямо от мен но той е различен.. Всеки ден ми се обажда поне по три пъти.. Дори и да не мога да говоря или съм му сърдита и му затворя той ми пише есемеси и всеки път ми казва колко много ме обича.. Всеки ден се виждаме по 2-3 часа в училище и си говорим по телефона и си пишем още 2 пъти толкова но винаги ви казва че времето му прекарано с менн никога не му стига има още хиляди неща но вероятно няма да ми достигне място... И по накпатко той е момчето което винаги съ искала и търсила и го обичам страшно много.. Но сега празниците е в друг град(планински) и няма обхват преди няколко часа ми е звънял но аз бяй навън и не съм го чула.. Той адски ми липсва и имам нужда от него.. Затова силно се надявам да има обхват и да можем да се чуем... Е това е истoрията ми.. Моля ви да ми помогнете, защото просто не издържам.. Моля ви за съвет какъвто и да e :))

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: 43eaff7984

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Какво можем ние да направим? Да ти подредим живота? Да ти кажем какво да правиш? Да те изградим като характер? Не става така, слънце. Искаш ли подреден и хубав живот, трябва да дадеш нещо от себе си. Всъщност много от себе си. Не можеш да искаш от нас да ти помогнем, след като и да искаме, няма как да сме до теб. Говори с родителите си и им кажи как се чувстваш от техните караници, кажи им просто да си разрешат проблемите веднъж за винаги и то на нормален тон. Разделят ли се или са заедно? И повярвай ми, приятелите ти не са ти приятели вече. Не го осъзнаваш сега, вярвам не ме и разбираш, но някой ден ще ти стане ясно. Всичко е отишло на майната си! Вероятно и никога до сега не са ти били приятели. Ще ти дам един съвет, много е ценен, моля те, повярвай ми- Не бъди с някой, който не иска да е с теб. Ако те не те искат до себе си като приятелка, то и ти не им пречи на щастието и живота. Само ще се нараниш и ще им бъдеш като "момиче за всичко". Ще те използват. А за момчето не разбирам какво толкова има? Няма обхват и е на планина, нормално е! Отпусни се, ще се видите и всичко ще бъде наред. Проблемите ти и проблеми не са, това е живота на минимум 50% от юношите, просто се успокой и разбери, че има ли желание има и начин.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: d85bc75dda

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Чувствам се по същия начин.. И знаеш ли какво правя аз.. пиша.. просто взимам лист, пиша това, което ме мучи и след това смачквам листа, изгарям го или просто го слагам където никой няма да го намери.. става ми по-добре, макар и малко. Дано да см ти помогнала. :)

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: c846c0c14a

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Толкова е сладко, че си намерила подходящото момче и ви пожелавам много любов. Мога да проявява съпричастност, тъй като моя живот е кажи-речи почти същия, като изключим -гаджето! Приятелите ми много пъти са ме използвали и все пак те са хората, без които не бих могла да изпитвам някаква радост и жажда за живот.. Семейството ми-майка ми е алкохоличка, татко ми си има любовница, караниците им бяха до скоро... Не знам просто как го прежевях! И аз като теб плачех всяка вечер, не знаейки за кое по-напред да плача... но просто бъди по-общителна и излизай с приятели-това бяха хората, които ми помогнаха да не се срина психически....! Това е моят съвет!! Излизай повече с приятели, или ако не вземи си слушалките и телефона и излез сама да се разхождаш -това също доставя някакво удовлетворение или поне малко те отпуска

 

...

горе^

преди: 11 години, 5 месеца hash: 19ed988741

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Много съжалявам за теб, не че при мен е нещо по различно де и аз нямам щастливо семейство като на повечето, но тук не става дума за мен, а аз теб. Относно семейството аз не мога да ти помогна, но относно ''приятелите'' щом не ги ио искат да препишат откажи.. Аз давам на хора от класа който не сами ми приятели на момчетата с по -голямнтересувам игнорирай ги.. Ката точност, но им ги давам защото сме едни клас, ако с мен някой постъпи така няма да му обръщам внимание няма да му давам да приписва от мен.. И те съветва, много да не се буташ в тях за да не те изгонят и да ти стане кофти. Виждала съм как един път така изгониха едно момиче и на нея и стана много гадно.. :( Затова си намери приятели на който наистина им пука за теб, а не само да те търсят като им трябва домашна или услуга, защото като имаш добри приятели с който да се смееш ще забравиш проблемите вкъщи Успех :) Момиче на 14г

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 7ad7f1c942

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Ех, не знам какво да ти пиша, защото на мен не ми се случват такива неща, но ме бива за психолог / поне приятелите ми така казват /. Ето моя съвет: щом си толкова влюбена в гаджето си, пък и той в теб и дано имаш доказателства, че е човек, на който можеш да разчиташ му кажи това за семейството си, като се върне от почивката. Това с приятелите си го премълчи за сега да не помисли, че си аутсайдер. Марчето - френдчето

 

...