Самотен съм
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 1605 пъти
Проблемът ми е, че нямам приятели. Понеже от време на време проверявам сайта, съм забелязал, че не са малко историите, в които се засяга тази тема, но реших и аз да пиша, макар че това не е в мой стил. Мисълта да споделям лични неща с абсолютно непознати, които евентуално после да ми дават акъл, малко или много не ми се нрави, но какво пък, нали уж всичко е анонимно. Принципно харесвам и се възхищавам на наистина силните (вътрешно) хора и се опитвам аз също да бъда такъв, което в момента ме кара да се чувствам сякаш изневерявам на себе си, пишейки тази история, но както и да е, минавам директно към въпроса.

Както казах, мъчи ме фактът, че нямам приятели. Почти на 16 съм вече, а по една или друга причина нямам наистина добри приятели. Не бързайте да си изграждате в съзнанието образа, че съм някакъв неконтактен задръстеняк, който го е срам да си каже името пред момиче (примерно). Защото истината е, че е точно обратното. Контактен съм, грижа се за външния си вид, обличам се стилно, нямам никакви проблеми да говоря както с момчета, така и с момичета, забавен съм и гледам почти винаги да съм усмихнат. Сега естествено си мислите, че ако всичко това беше вярно, нямаше да четете тази история, защото нямаше да имам такъв проблем, но и аз самият на моменти не проумявам как е възможно и точно това ме изяжда отвътре и ме вбесява.

Обяснявам си проблема с това, че общо взето нямам семейство. Или по-точно, защото майка ми е напуснала баща ми, когато съм бил малък, по един абсолютно грозен и курвенски начин. Заради това явно дълбоко в съзнанието ми е заложено, че не трябва да допускам същата грешка като него, и очевидно не умея да се доверявам на хората. По-скоро не мога да се сближавам достатъчно с тях, че да бъдем "добри приятели". Примерно: запознавам се с някого, поздравяваме се, когато се видим, говорим си общи приказки и си ръсим разни глупости от време на време и всичко стига до там. След това просто не мога да се "свържа" (не се сещам в момента за по-точна дума на български, на англ. bond (не е James) ми звучи по на място тук) с дадения човек и познанството ни да прерасне в приятелство (в истинския му смисъл на думата).

Затова и може би все още си нямам приятелка, но там е малко по-различно, защото като видиш дадено момиче и от самото начало знаеш, че искаш повече от приятелство с нея, подходът е друг като цяло. Друг е въпросът, че все още не съм срещнал това момиче, предполагам критериите ми са прекалено високи, но в момента това не ми е основен проблем, защото съм човек, който обича свободата и не бих се лишил от нея за всяка втора срещната, така че тук съм по-наясно със себе си.

Както и да е, текстът стана много дълъг и най-вероятно много малко хора ще го прочетат докрай, но ви моля да напишете някакво мнение, да дадете някакъв съвет, ако можете, защото това нещо наистина ме измъчва. Съвети от по-зрели хора ще са ми особено от полза. Не искам да съм един от онези хора, които винаги са като вълци единаци и изцяло сами се борят с живота, макар че наистина им свалям шапка за волята на такива. Мерси, ако някой е прочел чак дотук. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: cc29c8ccdf

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Прочетох цялата ти история и стигнах до извода, че ти сам си виновен затова, че нямаш добри приятели, защото ти не ги допускаш до себе си. Не споделяш казваш, че сте само на здравей, и на говорене на общи приказки. Ти имаш приятели, но не и най - добри на който може да споделиш всичко. Ти сам издигаш тази стена и не вярваш на хората от обкръжението ти, за да не бъдеш предаден и ти като баща ти.. Но и да не споделяш тайни с приятелите си пак може да си имаш компания с която да се забавляваш. Аз също не споделям с моите приятели тайни защото може да ги разкажат на друг а, аз мога да държа всичко това за себе си.. Тайните миналото и т. н Е аз не им споделям неща за мен кой знае колко, но пак сме си близки говорим си и сме си приятелки стоя заедно с тях.. За теб наистина има шанс ако споделиш с някой своя тайна той да я разкаже на всички и да напълно в възможно, ако се довериш на грешния човек.. Затова ако искаш да споделиш нещо се увери, че може да му вярваш и тогава може да му споделиш и да имаш най - добър/а приятел/ка Успех :) Момиче на 14 години

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 464eb5356a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Приеми всичко както е, не очаквай много от някого и нещата от само себе си ще се оправят. Може причината да са родителите ти, но не допускай това да ти пречи. По начина ти на писане ми изглеждаш умно момче. Не знам защо си изградил мнение, че всички са еднакви.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: eaa68c96da

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Браво, учиш се от чуждите грешки! :) Макар, че по-добре би било сам да се разочароваш от близостта с други хора, за да си избиеш желанието за сближаване. :> Това го казвам от позицията на вълк единак - аз съм такъв от 20тина години. Сега за решението. Трябва ти човек, с който да можеш да споделяш всичко и да се разбирате, това е така наречената сродна душа. Това означава да му имаш абсолютно доверие, както и той на теб. Какво трябва да търсиш - някой на твоето ниво (или акъл), с подходящи качества. Сам си измисли какви качества да има, вместо да ти ги казвам. Сигурно се досещаш, че и самият ти трябва да развиеш тези качества у себе си. :) Стани точно такъв, къвто искаш да бъде приятелят ти. Това е единственият начин да го намериш. Друг е въпросът, че като станеш такъв, няма да имаш нужда от приятел, защото ще го имаш в свое лице. :> В момента съм в такова положение - мога да имам истински приятели, но съм си достатъчен и последните години оставям добре започващите ми запознанства без развитие, което ги унищожава. След като постигнеш целта - да станеш като желания си приятел, следва търсенето му. Щом си контактен и млад, би трябвало да се срещаш с много хора, това улеснява подбора ти. Сигурен съм, че като го видиш и смените някой лаф, ще усетиш че е той - ще видиш своите качества в него. За търсенето може да се възпозваш и от съвременните технологии - нета е пълен със социални и професионални мрежи, сайтове за запознанства, форуми по интереси, безсмислени чатове, платени и безплатни видео чатове - имаш доста богато поле за изява и нищо не ти пречи да търсиш и там, но... търси по подходящи критерии, иначе само ще си губиш времето. Другото нещо, на което ще ти обърна внимание е да се замислиш по какъв начин ще се осигуряваш материално в близко бъдеще. Казваш, че обичаш свободата, може би няма да ти хареса да имаш началници над главата и се ориентирай към нещо самостоятелно. Това означава да си седнеш на задника и да учиш. Кофти е без приятел, но бъди сигурен, че без пари и без свободно време е още по-кофти. Една подходяща професия би ти дала и двете, а с пари и свободно време лесно се създават и поддържат приятелства, дори и безкористни. ;)

 

...

горе^