Към малките момичета, които още незнаят колко са красиви!
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 3297 пъти
Животът е тежък, а ние хората го усложняваме допълнително и излишно.
Стана изключително тежко да си дете, родител или възрастен, както и човек на първо място.
В държавата ни вече няма средна класа, или си беден или си богат. Пари с честен труд не се изкарват, а с нечестен, бързо се харчат. Чета статии в този сайт, които силно ме тревожат. Става дума за малките момичета, които от ранна възраст отключват комплекси в себе си и се изолират, защото са по-различни от другите.
За съжаление децата са много жестоки, неосъзнаващи какво причиняват на другите около тях и най- вероятно подражаващи на собствените си родители.
Мойте наблюдения са следните, за да имаш самочувствие трябва да се държиш, гледаш и обличаш, като леко момиче. Изобщо не трябва да ти пука- за това трябва да имаш достатъчно пари, за да си позволяваш всичко най- ново, като го демонстрираш пред всички. Може няколко татоса, всякакви изкуствени неща по тялото, лицето, да пушиш, да пиеш...
Реалността е такава, ако не си овца и не се водиш със стадото- вълците те изяждат.
Спомням си като бях малка, имаше период в който носех очила, нямах телефон и пари за закуска, понеже живеех близо до в къщи. Нашите едва свързваха двата края, разбирах ги, не съм ги винила за това. Скоро се научих да казвам- не, колкото по ги тъпчеш, толкова повече те уважават. Само силните оцеляват. Но до къде ще стигнем с тази злоба?
Сега децата сякаш са още по-жестоки и невнимателни. Родители, които са живели зле материално или презадоволително, дават всичко в ръцете на децата си, като забравят да им напомнят за моралните принципи. Независимо, че живеем в един огромен материален свят, трябва ли да се забравяме духовните ценности, които всъщност ни правят личности след време? Не, не трябва, и се надява един ден да го напомня на децата си.
Имаше едно момче в училище, беше хубавец, не му беше трудно да сваля момичетата.
Уважаваха го, беше готин. След като завърши всички го забравиха, поведе се с някакви цигани, и като пуканка между тях, просто потъна.
Момичетата пък, че не бяха манекенки, че кифли, ама какви ли не още. Излизаха с най-яките лоши момчета, и въпреки че се държаха с тях като боклуци и ги рогаха, те се кефеха, нали им обращаха внимание. Те също бързо биваха забравени.
Няма никога да забравя едно малко момиченце, беше толкова красиво, с много дълга светло кестенява коса. Беше не по- голяма от 1 или 2 клас, дойде разплакана при мен, прегърнах я и я успокоих. Разказа ми как и се подибрават в училище, а милото, беше толкова красиво и умно дете. Казах и, че го правят от завист, тя наистина незнаеше колко е прекрасна всъщност.
Майка и беше казала да не им обръща внимание, но до кога щеше да е така, защитох я пред другите. От тогава малкото момиче където ме срещне ме прегръща, майка и също ме поздравява. Напомня ми за мен, само дето не бях толкова красиво дете.
Когато порасне ми е интересно какво ще стане с нея, имаше толкова сила в очите си.
През годините в които израствах, не бях нито най- красивата, нито най- богатата, нито с нах- хубавото тяло, нито дори най- умната.
Просто живеех живота си както си знаех, възпитавана съм с малко по- остарели морални принципи, гледах да съм добро момиче, естествено се забавлявах много. Много е важно да намираш границата.
Не трябва да показваш страх и никой няма да те закача. Често децата изграждат стени около себе си, едни се обличат странно или не се къпят дори, само и само да не ги закачат или се дъжат недрожелюбно и мълчеливо. Естествено ако си просто наивно и добро момиче не си много интересна на останалите, но да си в светлините на прожектора, повярвайте, не е толкова звезно всъщност. Всеки прави грешки в живота си, за мен обаче е по-важно да се замислиш за това, какво за теб е грешно и какво не е? Не съм любимка на класа ми, през годините едва споделях за себе си, просто смятах за крайно тъпо да излагаш живота си на всеуслошание.
Сега тепърва започвам да градя живота си, и страшно се гордея, че съм различна.
Ще кажя защо, имам невероятни и истински приятели, лошите момчета не са лоши с мен и ме уважават за това, което съм. Оценяват ме истински хора, в крайна сметка всички оценява естественната, вътрешна и външна красота у човека. Дори и да не вярваш, когато пораснеш, го осъзнаваш и наистина оценяваш. Ти избираш, пореден или уникален да си, а избора... той е изцяло твой!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: 728f046c37

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Авторке, съгласна съм с теб за всичко. Само ще те поправя в едно, днешните момичета не се обличат като леки жени, а като селски пръчки, мислещи че изглеждат секси, а изглеждат селско. Та така... пожелавам ти успех в изграждането на живота ти.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: ae968f012e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Браво! Дано има повече хора като теб и дано повече хора видят тази тема :) Замислете се!

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 4b20373943

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

3.   Истинска радост за очите е да видиш подобна гледна точка на човек в днешно време! ДАНО ИМА ПОВЕЧЕ ХОРА КАТО ТЕБ, АВТОРКЕ!!!

 

...

горе^

преди: 11 години, 5 месеца hash: b632cddb57

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Знаеш ли ти си добър човек, истински, пиша го това дори леко разстроен, така де с сълзи на очите не знам, ама ме трогна. Браво поздравления, Не е важно какъв си - важното е да си добър човек, както беше казала баба Ванга. Това е от мен и бъдете добри, няма по-хубаво нещо. :)

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: fc179104b7

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Много добро!

 

...