Моята История
преди: 11 години, 5 месеца, прочетена 1774 пъти
Здравейте,

С този проблем съм от толкова дълго, че вече нещата ми изглеждат подщи невъзможни за поправяне. Какво да ви кажа доста години минаха, а сега съм момче на 17. =/
Всичко започна докато бях малък, несигурен в себе си, нито във възможностите си(все още не съм). Другите момчета се мислеха за най-добрите, а аз също така не съм особено физически силен и не си показах самочувствието. От там насетне на мене ми се подиграваха и така нататък. Не се смятам за много чувствителен или се лъжа, но тогава бързо се затворих в себе си. Започнах да бягам от проблема и да се затварям вкъщи. За мен „човек без проблеми” няма, аз не трябваше да отлагам и да бягам от своя за което съжалявам много до днес. Не говорех много, постепенно започнах да не говоря с никого освен, ако не ме заговореха, отдръпнах се с цел да не си създавам грижи. Забелязах, че вече когато започна да говоря направо мисловния процес спира - вече не се сещам какво трябва да кажа, поради което вече и оценките ми в училище започнаха да падат, защото не съм на 100%. Започвам да се притеснявам, защото другите са ме зяпнали, а не искам да кажат нещо лошо по моя адрес. С три думи: Изгубих себе си!

Online имам доста приятели, с тях се разбирам доста добре. С връстниците ми – не.
Нямам приятели и не съм социален освен може би някой стар познат, случайно ако срещна на улицата. Заради това нямам чувството, че съм важен за някого, че ще ме подкрепи спрямо дадено мое действие или постъпка. Заради някои хора дори не мога да си изкажа мнението свободно, защото могат да ме ступат, да ми се лепнат и да започнат да ме дразнят. Издържлив съм си, цял ден си стоя на чина и не обелвам нито думичка, освен ако не ме попитат, а вътрешно изгарям от желание да си намеря добри приятели. Не ставам дори да се разходя, защото вечно си мисля, че някой ще каже гръмогласно „виж го как е застанал”(има и такива хора с подобни коментари). Просто не мога да се отпусна в тая среда или не знам как?

Смятам се за забавен въпреки, че не знам вицове мога да създавам смешни ситуации.
Това е един пример за това как бих могъл да впечатля връстниците си, но не съм го правил. Ами ако това което аз намирам за забавно и смешно не им допадне? Нямам себеудовлетворение и унивам – нямам желание за нищо.

Не знам как точно да си определя проблема, но сякаш са навързани проблеми...
Бих искал да не ми пука за мнението на другите, но сякаш не мога или поне не все още.
Объркан съм! Бих искал да разбера какво мислите, че трябва да направя в моето положение. Трябва ми съвет!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 5 месеца hash: bfff4aa23b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Същия съм като теб, само че на 18 години. От 5 клас до сега (12-ти) с никой не съм говоря поради посочените от теб проблеми, които ги имам аз. Не можеш да си представиш какви унижения съм изтърпявал и скучни часове. Никой не говореше с мен, а при малкото опитвали се аз се провалях, защото не знам как се общува нормално, това което всеки прави с лекота. Много е гадно, но изтърпи още 2 години и после ще можеш сам да си ръководиш живота. Аз мисля да потърся специализирана помощ, като психиатър, но след като завърша. Препоръчвам ти го и на теб.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: a32dc23cda

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Здравей! Аз съм момче и съм на 16 години. Да ти кажа честно аз също имам подобен проблем, не е точно същият, но са от едно естество - приятелството. Бих искал да се запознаем, макар и оnline. Ако си съгласен пиши тук, моля.

 

...

преди: 11 години, 5 месеца hash: 1045b0595b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Вижте момчета, Аз съм момиче, което страшно обича да се рови в този сайт, да пише коментари и да моли за помощ, затова ще се опитам да помогна и на вас. Вие казвате, че не може да си намерите приятели /освен в нета/, защото сте притеснителни. Първо: направете си самоанализ. Тоест, отивате някъде, където е тихо и спокойно /носете си огледало/, поглеждате се в огледало, и започвате да си говорите на себе си. Например: Харесвам си името, харесвам си външния вид, или /ако не си харесвате външния вид/ имам три пъпки на челото, прическата ми е ужасна, а стилът зубърски. Нямам никакви приятели, срамежлив съм /общо взето споменавате това, което сте написали тук/, но знам, че всички хора имат проблеми. Така ще успеете да изясните нещата не пред който и да е, а пред себе си. Вижте, аз съм момиче, което в училище се прави на много отракано, но вкъщи всяка вечер излива по един литър сълзи. Трябва да знаете, че готините хора, подигравачите, известните /и абсолютно всички/ са притеснителни. Правят са на голямата работа, за да скрият това. Не казвам, че вие трябва да се държите така, а че чувствата ви на самота са взаимни, но за да промените нещо в социалния си живот първо се изяснете пред себе си. Всички харесват хора, които са себе си. Ще видите, че като изкарате това /вашите положителни качества, например, че сте забавни/ наяве ще ви олекне. Какво, ако другите не разбират вашия хумор, някой друг ще го разбере. Освен това не е задължително вашите приятели да са от вашия клас, да са на вашата възраст или дори от вашето училище. Аз имам една страхотна приятелка, която е от друго училище и си пишем доста често по Скайп, а ако мислите, че сте по-зрели от останалите ви връстници, си потърсете по-голям другар. Това е от мен! Късмет! Nikakvi lichni danni - moderator!

 

...

горе^

преди: 11 години, 4 месеца hash: 018403a15e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Така аз съм момиче на 15 години. Преди няколко години имах проблем, не точно като твоя, но подобен. Бях дебела, всички ме обиждаха, присмиваха ми, се нямах приятели. Случвало ми се е дори по улицата, когато отивам някъде, някой да ми каже: "Вижте я тая свиня". Много се бях комплексирала и затворила в себе си. По цял ден си стоях на чина сам самичка и не говорех с никого, просто нямах търпение поредния ден от училище да свърши и да се отърва от това мъчение. Това продължи до 6ти клас някъде. В 6ти клас в класа ми дойде една моя уж приятелка от детската градина. Беше единствената с която си говорех и по простата причина, че само тя ми обръщаше внимание започнах да и подражавам, тя ме обиждаше понякога с други момичета ме дразнеха, на си мълчах и после вечер под завивките си изливах мъката с плач. Това продължи докато това въпросно момиче уж моя приятелка не ме запозна с една нейна приятелка, с която се сближихме и се оказа страхотен човек. Аз малко по малко започнах да отслабвам и да се харесвам и да бъда нормално момиче. Имах повече вяра в себе си и си намерих истински приятели и смея да кажа, че тази година за първи път от както ходя на училище се чувствам на мястото си. Разбирам се с почти всичките си съученици имам си 3 истински приятелки, които обичам като сестри. Смеем се заедно, плачем заедно, помагаме си пак заедно. Мисълта ми е че въобще не бива да се притесняваш да покажеш себе си пред връстниците си и да се притесняваш какво щели да кажат. Не бива да ти пука, не бива да се затваряш в себе си, защото съм сигурна че си страхотно момче, просто не си им го показал. Бъде себе си, стани разхождай се из училището без дори да ти пука какво говорят за теб- Мога да ти кажа, че и за мен все още много хора говорят зад гърба ми, но съм се примирила и съм себе си. Радвам се на живота. Въобще не бива да се притесняваш от това какво харесваш и дали ще се хареса на другите. Бъди себе си, това е най-важното. Бих ти казала, че ако беше от моето училище щях да съм ти приятелка и да те превърна в едно поне малко уверено в себе си момче. Много бих искала да се запознаем, за си пишем да споделиш малко повече какво те тревожи и да се опитаме да решим проблема ти. (Аз ще ставам психолог уж xD) Ако видиш този пост и ако искаш може да ми пишеш на имейл: tikvena_glava@abv. bg (знам знам смешен е, но аз съм лудо човече)

 

...