 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Тормозят ме в училище
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 2849 пъти
Момиче съм на 12 години. Леко съм свита, а и още повече ме потискат в училище. Въпросът е че абсолютно всички са срещу мен особено момчетата. Много ме обиждат и се заяждат с мен. А когато взема да се опълча на момичетата те застават срещу мен наведнъж. Няма с кого да споделя и реших да пиша тук. На всичкото от горе никой не ме защитава, ако има някой, който не ме обижда, той/тя не ме и защитава, просто гледа и се смее. Една моя съученичка съвсем откачи и имам чувството, че целта на живота й е да ме прецака по всички възможни начини. Много ме боли и когато се опитам да помогна на някого, а той ме бута на страни... и не е само в моя клас, цялото училище ме мисли за смотла. Нямам никакви приятели и не мога да си намеря. Имам си само два и те не са истински. нашите никога не ме питат как е минало в училище, а когато опитам да им кажа, те винаги са изморени или заети. Много ме боли, дори в момента като го писах плаках. Имам дневник, но никога не го чета, защото там пиша само какво е станало в училище, а там пиша само колко ми е зле. Ако искате тука има откъс от дневника ми когато бях 4-ти клас: "Скъпо дневниче, днес мина много гадно, защото момчетата пак ме обиждаха особено Мартин. Защо все ме рита по краката? ! Все се питам дали да скоча през терасата или да се наръгам с нож... Ох, много ме боли. Знам, че няма да го чета отново, но няма с кого да споделя и да си излея мъките... иска ми се света най-после да свърши, защото знам, че има деца, които са по-зле и от мен, например бедните гладуващи хлапета... дай направо да отида да се наръгам с нож и да се приключи... " Там където има многоточие да знаете, че са прекалено лични. Да си призная понякога говоря неадекватно, но това, че за мен не е проблем, не означава, че и за другите не е. Все се чудя, защо всички ме мразят и не оспорвайте! Непрекъснато ме обиждат, подиграват ми се на името и на произноса ми на буквата "р" френско е.
Моля ви, дайте ми някакъв съвет. Какъвто и да е. Вече не издържам на тази болка. Никой никога не се интересува дали ме боли или-не... никога!
Винаги слушам весели песни, но пак не помагат. На тях плача, а какво ще стане на тъжни песни...
... боли...!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 4787b6bb71 |
|
1. Аз съм на 14 половина, 9-ти клас /тръгнала съм 1 година по-рано на училище/. От 5-ти до 7-ми клас /включително/ ме тормозеха психически и физически, не само моя клас, а почти цялото училище. Всичко тръгна от една глупачка, която много ми завиждаше и наговори пъвоначално класа срещу мен. Започнаха да ме обиждат, учителите не правеха нищо, тормозът ставаше все по-лош. Аз също бях по-скромно момиче, но не ме обаче мразеха заради това, до 4-ти клас повечето от класа ми ме обичаха, но нали в 5-ти клас онази провали всичко и така започна моя ад. До 6-ти клас не смеех да им отвърна, после събрах смелост и започнах да им се опълчвам. На никой не мълчех, момичетата придобиха страх от мен, а някои от момчетата започнаха да ме бият. После започнаха и момчета от другите класове да ме причакват и бият. Ставаше и през часовете. В 7-ми клас започнах и аз да се бия, нямах вече никакви приятели, само познати от другите класове. Кога тези момчета ме пребиваха, кога аз ги надвивах.. Започнах да бягам от часовете, а още в 6-ти клас успеха от 5 и 6 ми спадна на 2 и 3. Накрая едва-едва влязох в училището, което исках след 7-ми клас. Това, което трябва да направиш е да не им мълчиш. Не слушай онези, които казват, че ако не им обръщаш внимание, те ще спрат да те тормозят. Няма да спрат, ако не им отвръщаш те ще продължават да се гаврят с теб, а ти ще таиш всичко в себе си и накрая освен една разбита психика... нищо друго няма да постигнеш. Трябва да събереш смелост да им се опълчиш или говори с родителите ти да ти сменят училището. Ако решиш да смениш училището, в новия ти клас не прави впечатление на твърде свита, защото пак ще се повтори същата история. В новия ми клас мен не ме харесаха, защото от историите в старото училище ми се беше разбила психиката и не допусках никой до себе си. Не говорех с никой.. и те не ме одобриха. Сега имам 1 приятелка от класа. Ти не прави моята грешка. Ако трябва заговори някой по-притеснителен, но заговори някой. Това, което НЕ трябва да правиш сега е да се самоубиваш. Това не е начина, самоубийството е перманентно решение на временен проблем. А пък и ТЕ са тези, които вършат зло, не ти, защо ти трябва да умираш? Ако решиш да си останеш в това училище, не им давай да те тормозят в никакъв случай!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: c803da12c8 |
|
2. Значи тези неща със самоубийството ги забрави няма смисъл просто:
1. Ти няма вечно да си дете и като пораснеш само ще си спомняш за това. Ще го надживееш
2. Може другата година да се запишеш в друго училище
3. Или пък започни да ги обиждаш и ти..
П. П. - Знам какво е да ти се подиграват в 5 - ти клас момчета няклоко момчета от 8 и 7 клас ми се подиграваха, че съм говорила с мъжки глас така, че да не ти пука, аз не го взимах навътре е на мен не ми пукаше аз съм си непукист. Но спираха ме да съм говорила и т. н
Така, че спокойно всичко се оправи и при теб ще се оправи
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: da788ab34e |
|
3. Зрдавей, мило дете!
Искам да те попитам -твоите родители знаят ли за проблема ти?
Още нещо ми прави впечатление-ти казваш, че не само в училище нямаш приятели, мислила ли си от къде може да идва проблемът, защо другите странят от теб?
Идеята за друго училище не е лоша, но така или иначе е хубаво да си помислиш дали не допринасяш и ти с нещо, към всичко това.
Понякога хората не ни харесват по инерция, но не е задължително всички и на всяка цена да ни харесат!
Аз имах подобни проблеми, когато бях ученичка, трудно ми беше, но с течение на времето нещата се оправиха. Четях много книги и това ми помагаше! Преместих се, намерих нови пиятели и всичко беше много хубаво! Бях щастлива! Но не чаках промяната да дойде само отвън-аз самата също се промених-дадох си сметка къде и аз съм допускала грешки и се опитвах да ги поправя.
Среща с училищния психолог също би била полезна. Той може да ти дадае различна гледна точка. Тези хора са там тъкмо за това-иди без притеснения, няма нищо срамно.
Искам да ти кажа - научи се да обичаш себе си, защото няма как да искаме да ни обичат другите, ако ние самите не се обичаме!
Намери занимания, които те радват, запиши се на някакъв спорт, танци, кръжок или нещо странично от училище(ако имате финансова възможност би било наистина хубаво). Това е шанс да се срещнеш с още хора, тоест -потенциални приятели:).
Запомни, че всеки дава, но и взима в отношенията си с околните. Споделяй с родителите си-те те обичат, сигурна съм.
А разни неща, като опит за самоубийство и ножове и подобни, моля те, забрави за тях!!!! Животът е толкова хубав и за теб той едва сега започва! Когато откриеш средата си ще бъдеш щастлива, ценена и обичана!
Пожелавам ти, това да се с случи, възможно най-скоро!
Една Майка
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 274efa593c |
|
4. Така.. мила не се тревожи! на 15 съм, когато бях 6-ти клас имах "гадже", което като скъсахме беше излъгало цялото даскало, че съм му правила свирка... всички почнаха да ме обиждат и да ме карат да се бия с тях... и всичко това, защото не бях достатъчно силна, за да вървя с гордо дигната глава и да ги мачкам.. по едно време ме дебнеха около нас и ме беше страх да излизам и седях сама вкъщи без приятели.. ако ме видиш сега няма да познаеш, че аз съм била онова момиче... освен това ме беше страх да се бия ( знам разбиранията ти.. знам разбиранията и на другите, но разберете, че ако не мачкате тези " велики принцеси и принцове " те ще мачкат вас ) явно вече всичко е станало въпрос на оцеляване... та така да се върнем на проблема ти.. моя съвет е да не мълчиш на никой, който те обижда, тайната е в това да отговаряш умно и те да се усетят, че не са ти на нивото! ако някой те удари, защити се, може после да имаш 1-2 синини, но те ще се махнат, а психическото натоварване от тормоза ще остане завинаги в съзнанието ти! ако искаш ми напиши писмо на ..... и ще ти помогна с каквото мога :)
Модератор - не публикуваме контактни данни!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 06ca7784e8 |
|
5. Здравей и мен са ме обиждали до 4 клас (говоря само за моя клас) заради ръста ми аз съм дребна, но аз не им обръщах внимание даже ми ставаше смешно и ги пренебрегвах. Те престанаха. Дойде ред на другия клас който сега е 7 и ме обиждат заради ръста, но аз ги игнорвам и ми става смешно, защото те просто си избиват комплексите на мой гръб. Не им обръщам внимание и те вече престават. Въпроса е, че нямах твоя проблем всички да са срещу мен. Имам приятели, които стояха до мен. Сега съм осми клас и няма нито едни по 1 и 60 и аз пак съм най-ниската, но не бях с очаквания да има и други като мен. Междо другото аз не съм джудже, родителите са ми ниски майка ми и баща ми са 1и 70. Въпроса е че веднага си намерих приятели на първия учебен ден не се притеснявах толкова какво ще кажат. Новите ми съученици нищо не казваха освен двама Пламен и Георгий. Пламен го ударих в корема за неговата забележека (едва ли го е заболяло но все пак) а другия беше освен висок и дебел а него го хващах за неговите косури и той спра. Д. от 10 клас ми се подиграва за ръста, но то игнорвам както и момичета от 9 клас и тях игнорвам. Съвета ми е в това училище явно не върви избутай 7 клас ако ощ не си го минала отиди в друго и бъди смела. Ако някой се заяжда му кажи : Първо кажи истината за себе си след това за другите или Майната ти.
Аз така правя г/д се поучава. Намери си приятели които знаеш, че ще те подкрепят и започни от начало. Ама ха няма да си тровиш живота заради разни комплексари дето си търсят отдушник. ЗАЕБИ ГИ!!! С много съчуствие от моа. <3
|
...
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 6688a6008a |
|
6. Преди бях същата като теб. От 4 клас до 6 клас не ме оставяха на мира. Всеки ден след училище плаках. А когато казах на нашите да ме преместят от това училище те ми казаха, че говоря глупости -_-. И ми ставаше все по-гадно. И колкото продължаваха да се заяждат с времето на някои от тези им зашлевих сериозни плесници. На едно момиче и остана отпечатък от ръката ми на бузата й и от тогава не се е заяждала толкова сериозно с мен. Почнаха да ми говорят зад гърба, но това не ме притеснява, защото така доказват колко са слаби. От началото си имах приятели и ме подкрепяха. Мисля, че първото нещо което трябва да оправиш, е да си намериш искрени приятели, които да ти помогнат. С времето като започнат да ти се отварят (хората от които те ''боли'' ) се защити и не позволявай да те тъпчат.
Добра си - тъпчат те. Мачкаш - уважат те!
Не казвам веднага да налиташ на бой и да ги пребиеш всички, да пребий ги, но с думи!
Между другото и аз не мога да казвам ''р'' и всички им набива на смях като почна да бърборя, ама мен пък ме кефи, че с нещо толкова тъпо се отличавам от останалите ;д
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
