Какво и става на майка ми, интересувам ли я?
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 2369 пъти
Няма да навлизам във подробности, просто майка ми се е разделила с баща ми още от седемте ми години, даже ако не се лъжа бях на 6, а сега съм на 15, навърших ги на скоро. После близо 6 години живяхме със втория мъж на мама, но се разделиха поради вина на баба ми, въпреки че с него живеехме добре. Не се разбирахме много със него, но се оправяхме, беше добър човек, но късно го осъзнах. Той имаше син, който вече е на 23 сигурно. Абе добре живеехме, но всичко се развали, със годините се отдалечаваха все повече мама и той. Разделиха се преди 3 години. Мама се запозна чрез вуйчо ми, който живее в чужбина със един негов приятел-българин. И така с тоя човек майка ми си писа в продължение на половин година, след което през февруари тя реши да отиде в чужбина, за да се запознаят. Така, тя заряза работата си, прекъсна ми училището и след като се върна от там, тя ме взе и заминахме заедно.

Сега съм тук, имам "сестра", която е на няколко месеца, а живота ми е скучен и тъп. Усещам майка ми, че съжалява супер много за избора си, но от друга страна я забелязвам колко много е изстудяла от мен през тези две години. Баба ми дойде да живее при нас, за да и помага, защото аз окончателно и заявих, че няма да и гледам детето. И двете съжаляват. Мислеха, че ще живеем по-добър живот в чужбина, а в България имахме всичко, което поискаме. Месечно взимаха мама и баба по 1500 общо и нагоре, а сега нито майка ми работи, нито баба ми. Единственият, който работи е мъжа и. Ужасно живея! В момента съм във едно забутано село, нямам приятелки.. само във училището и то няколко, които са много по-различни от тези в София. Ти им говориш, а те те гледат като пън, представете си, а са българки. Невъзможно е дори да си намеря приятелки, защото съм в село. Не са ме карали към града от месецим въпреки, че ена по-малко от 10км. Рожденият ми ден не се прави. Тя само ми се кара за щяло и не щяло. Добре, че е баба да ми дава някой лев, че иначе може и да си ходя със скъсани обувки на даскало. Тя не се интересува и грам от мене. Днес се скарах със баба ми и започнахме да викаме, а тя ми се скара за бебето и че съм го плашила. Ми окей, не съм искала. Започна да ме обижда и да ме рогае, а на другото вика " Спокойно детето ми, не е на теб, а на онази... ". Окей, знам че е бебе и не ми е виновно. Така е, но искам да подчертая, че вече дори и за нейно дете не ме счита. Надува се, когато баба ми, ми обръща внимание и си говори със мене. Казва й, че аз съм голямо магаре, кво толкова се занимава със мене, да ме остави. Ми хора, представете си го.. единственият човек с когото разговарям е баба ми, но то и тя е двулика. Незнам вече какво да правя, ужасен ми е живота. Добре, че баба като дойде лятото от България ми донесе 300 евро и си накупих дрехи та сега се сменям, че иначе в даскалото щяха да ми се подиграват. Мама вече като и говоря не ми обърща внимание, гледа само за мъжа си и детето им. Оня едвам се отпуска да ми даде едно евро, пък кво остава за нещо друго. Да, длъжен е да ме гледа и мене, защото той е знаел, че взима жена СЪС дете. Чудя се какво ли щях да правя ако баба ми я нямаше... За мен никой не мисли в тая къща, освен баба. Тя изобщо не се интересува от мене, само знае да ми се кара. А кажете ми според вас това майка ли е? Прецака ми училището, набута ме в едно село и отгоре на всичко вече дори не я интересувам. По цял ден си седя в стаята на лаптопа, тя дори не идва да ме пита как съм, а ако ми се скара за нещо и веднага се започва " Само знаеш да говориш, да ядеш и да си седиш във стаята като затворник".. Е, кво иска да правя във това село със 20 къщи?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 4 месеца hash: 850f498e25

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Еми, авторке, такова е положението - децата понякога плащат за глупостта на родителите си. В България хората съвсем наивно вярват, че в чужбина ще запикаят олио, но не се случва така. 2/3 от емигрантите ни живеят точно като вас - като кучета. Най-лошото е, че в това село нищо няма да научиш в училище и ще е практически невъзможно да запишеш един ден да учиш висше. Подготвяй се за кариера като келнерка, готвачка, ако имаш късмет - фризьорка. Огледай се - съученичките ти най-много такава амбиция да имат. Няма как да имат нещо общо с хората в София. Ако си умна, ще убедиш баба си да се приберете в София, да те гледа, майка ти да изпраща някой лев, да си завършиш нормално образование и да си живееш нормален живот. Ако ли не - ами вегитирай още 1-годинка и почвай да подреждаш рафтове в „Лидл“, ако искаш повече от 1 евро джобни на седмица и нови обувки. Честит емигрантски живот! Едно е положителното - поне са ти се отворили очите за живота на емигранта и няма в следващите 10 г. да спамиш нета с разни мрънканици, как в чужбина се живеело по-добре, как токът бил без пари и хората пикаят олио.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: af170f6cff

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Майка ти те обича, не се тревожи. Просто сега й е много трудно в сегашното й положение, все пак се е надявала на нещо по-добро. Затова сега тя си го изкарва на теб, но съм сигурен, че не иска. Тя не ти е прецакала(както ти казваш) училището, нали сте се изместили от България, като сте си мислили, че ще живеете по-добре. Е, майка ти не е знаела, че ще живеете така. Аз съм сигурен, че тя много съжалява. А за сестра ти - тя е още малко дете, а ти знаеш, че на малките деца им обръщат повече внимание, отколкото на големите. Затова и майка ти не работи. А баба ти не работи, защото не може да си намери работа. Животът е върхове и спадове. Не се отчайвай - ще дойдат и по-хубави времена. Не се отказвай и бъди силна.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: c95683ca21

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   До номер едно.. Брат/сестро.. колко пъти съм им казвала и съм навивала баба, но майка ми казва не, та не! Било съм щяла да си правя квото искам, нямало съм да уча. Казвам и, че тука от мене човек няма да стане, но тя като че ли се опитва да живее в нейн си измислен свят, да вярва, че някой ден може би ще се оправиме. Е какво оправяне, като си е избрала мизерния живот, нека си го живее! Аз дори не исках да се кача на самолета, ама пустата и любов. На и сега една любов, да друса детето и да се чуди да сготви ли, да изчисти ли или фермата у фейса да не изпусне. До номер 2 Човек, тя си го е мислила, а не аз. Аз си знаех, че ще живея тоя умрял живот. Какво по-добро от това, което имахме? Имаме си къща там, апартамент.. тя имаше добра работа, баба помагаше, защото взимаше едни заплати, които още не и бяха издължени, отделно баща ми, ми даваше издръжка... та то това си бяха цели 2000 лева на месец. И тя наща пустата и любов, а оня ден ми реве и вика, че се прецакала, че било и добре в България, за кво дошла тука, да роди детето, че сега то я спира да го остави тоя. Понякога ми говори срещу него, златния и мъж, а понякога го защитава за всичко, прави го Господ, чуди се как да му угоди, все едно е бебе на 5 години. Не му харесва това ядене, иска друго. Мрази баба ми, а тя горката се троши по цял ден да му ходи по гъза и не само на него, а и на всички. Дава от пенсията си у дома, а той я мрази. Настройва мама срещу нас, а когато е със мене си говориме, а след половин час го гледаш надут и да се чудиш кво е станало...

 

...

горе^

преди: 11 години, 4 месеца hash: 850f498e25

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От номер 1 Сестра съм ти, но не по съдба. Аз сама емигрирах, но по мое си желание и бях на 19 г. - бях си завършила в България, имах си хубава диплома от елитна гимназия и завърших в последствие и елитен университет в чужбината, която САМА си бях избрала. Такива деца като теб обаче с лопата да ги ринеш. Много от родителите се усещат, но е късно - вече сте изпуснали възможност да си завършите добре и ви чака само голото бачкане в „обетованата“ земя. Ти имаш и баща в България - ами защо не отидеш при него? Не виждаш ли, защо той се е разделил с госпожа майка ти? Просто има жени, на които не може да се угоди. Не е виновна, просто е незрял човек, но ти имаш още шанс да се спасиш. Хващай си самолета и при баща си - продължи образованието си, хвани си диплома, а после ако искаш се джуркай по чужбините, колкото си искаш. Знам ги аз тези селца - там училищата са леш, децата са леш и хората са леш. Винаги ще останете нежелани от местните и баба ти (може би и майка ти) никога няма да научат местния език като хората, камо ли да си намерят работа като хората. Детето ще порастне, но майка ти ще продължи да си кибичи у дома, защото кой ще я вземе на работа? Отиди да живееш при баща си. Ще изкараш едни 3 год. дори да си има друга жена и деца. Поне при него ще имаш някакво бъдеще, различно от неквалифициран труд в „Лидл“, ще имаш приятелки, социален живот, приятел, ще учиш в университет, после ще работиш, ще си купиш собстбено жилище един ден... ще живееш като нормален човек. Българите не оценяват живота си, а все мрънкат и си въобразяват, че ги чака лекото и мекото у чужбината, а после кибичат там като последните отрепки, само за да не си признаят, че са сбъркали някога. Не крия - и аз бях една от тези хора, но поне сама си правих изборите, поне си завърших хубаво образование и ми се отвориха много врати, докато при теб ще се затваря всеки ден по една. Изкарай още един срок, но ти казвам - не изпускай следващата учебна година и се върни в бг-то, ако ще да повтаряш годината. Остави майка си и майка ? да си чукат сами главиндрите, ти си голяма вече - направи собствения си избор и се чупи, докато имаш още възможност....аз съм в България, излишно е да ти го казвам. Живея си животчето, но вече не наливам акъли на господа кандидат-емигрантите. Нека отидат да си чукат главиндрите, аз си живея живота, имам си образование, самочувствие, знам езици и не съм черноработник на никого.

 

...

преди: 11 години, 4 месеца hash: 7d9fe39d56

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   номер 4 ти казва най добре, иди при баща си, обясни му как се чувстваш, помоли го да те вземе, не се примирявай с тоя скучен живот. успех и пиши какво си решила.

 

...