Споделена история от Тинейджърски |
Влюбена ...загубена
преди: 14 години, 11 месеца, прочетена 3677 пъти
Айде и аз да се оплача от тоя живот гаден..
Не знам, може ли да има по-голям карък от мен. Отнaся се до всичко, но най-осезаемо е в личен план. Първият ми "любим" беше на 25 години когато се събрахме, а аз още бях на 13 и така си я кааме 4-5години. При такава разлика, няма как да вървят нещата, обаче не ме оставя. Постоянно търси някакви начини да ме нарани и се справя много успешно..
В началото нямахме сексуален контакт около година и му бях казала, че е свободен в това отношение.. да дерзае. Той сметна, че съм направила голяма жертва и реши да върне жеста (поне аз така го усетих) като ми каза, че съм мнго малка и ако се намери по-добър от него или се влюба, не трябва да се съобразявам с него. И постепенно си изградихме много либерални отношения и вървеше добре.
Проблем се превърнаха страничните ми закачки с други момчета... ако един 30 годишен човек толерира такъв тип връзка, на мен ми дойде в повече цялото емоционално натоварване. Не мога да знам, че имам някакво гадже, обаче в същото време да действам като свободен радикал. Всеки път когато се задълбочаваха нещата с някой от обкръжението ми .. се появяваше "приятелят ми" и се започваха по-чести обаждания, подаръци, цветя - обгрижваше ме и се стараеше двойно повече от обикновено. Съответно аз пак не казвах край и прекратявах отношения с другите, още преди нещо сериозно да се случи.
Така се задоволявах с флиртове и невинни закачки.
И преди две години дойде нов ученик в класа. Най-красивото създание.. мога да го гледам с часове (само с гледането си оставам). Несъзнателно се сближих с него колкото можех, въпреки че не ме харесва. Трябваше да се дистанцирам на време, но уви.. Станахме много близки приятели - стояхме заедно, ядяхме заедно, спяхме заедно.
Разбира се не закъсня реакция и от страна на приятеля ми, но така се влюбих, че нищо няма значение.
След като се измъчвах достатъчно, реших да си наложа и се дстанцирах от него. Той много предаден се почувства, обаче как да му обясня защо постъпвам така. Дори не гледа на мен като на момиче... какво да му кажа "влюбена съм в теб"?? нямах сили да понеса отказа му .. .
Мина някаква ваканция, наревах се изстрадах го ... и знаете как е - върнахме се на училище, често се случва да сяда до мен .. изпивам го ! Не мога да го превъзмогна и е още по-трудно, когато се налага да го виждам всеки ден.
Тази година завършваме и се надявам покрай уроци, изпити и балове да нямам време да мисля за него. Това е първото лято, в което не съм го виждала, не съм го чувала дори.. блокиран е в скайп, фейсбук, Ай Си Кю и каквото още може... Побърквам се! Болна съм за него, не мога да живея така.Когато се разхождам по улицата и усетя парфюма му , ми се пълнят очие. Заприличала съм на нвротична, депресантка ..само ми липсват суицидните мисли (просто защото мога да мисля само за него).
Не съм се чувствала по-зле.. обясних на "гаджето си", че не се чувствам добре и повече не мога да поддържам такава връзка. И разбира се, той не иска да ме чуе.. сега аз седя и си страдам за съученика и чакам някакво чудо да се случи, а приятелят ми седи и си чака мен с надеждата да ми дойде акъла в главата...
Не знам дали ще имам сили да го виждам още почти година и да знам, че дори не мога да го докосна. Сега е по-гневен от всякога. Ядосан ми е, че "съм го заебала", чувства се изоставен и само се караме( последния месец дори не си говорихме) Толкова се надявах, че след всички обидни думи,които си разменихме и след 3 месеца ваканция ще се отврата, ще го забравя или поне няма да ме бои чак толкова... и пак само с надеждата си останах.
След като завършим и двамата ще учим в чужбина , което предполага, че няма да се видим повече, ако не проявяваме такова желание - тази мисъл ме ужасява. Знам че няма как да забравиш някой, който постоянно е пред погледа ти и това ще е най-доброто за мен .. нова страна, ново учебно заведение, нови запознанства, нов живот ... но не и нови спомени.
Не чакам съвет – няма какво да се направи по въпроса.. Стигнах до момент, в който не мога да понасям повече болка. Не съм и предполагала, че мога да обичам някой... И един такъв момент ми трябва широка публика пред, която да си излея душата ...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 11 месеца hash: 2575dc1673 |
|
1. Мила, искрено ти съчувствам!
Но животът е пред теб, не се отказвай така лесно, моля те!
Сама казваш, че след като завършиш и отидеш в чужбина (евентуално), животът ти ще се промени, ще започнеш отначало.
Но защо не си поставиш ново начало още сега?
Защо не скъсаш окончателно с този, който дълги години ти трови живота? Дори да не отидеш при онзи, в когото си така лудо влюбена, поне не оставай с този! Ами ако се влюбиш пак, този досадник пак ще се появи от някъде и ще съсипе всичко. Не искаш това, нали?!
Знам, че не е лесно, но сама си се убедила, че в този живот няма нищо лесно, нали така?!
Освободи се от този човек колкото се може по-бързо.
И не губи надежда. След време може отново да имаш шанса да поговориш с момчето, което обичаш, дано да те чуе и да успееш да му обясниш ситуацията.
Не губи вяра, миличка, каквото и да става от тук нататък, бори се! Бори се за свободата и щастието си! Не позволявай на никого да обърква плановете и живота ти!
Аз вярвам, че ще успееш! Само не се предавай!
Искрено ти желая много щастие и любов занапред. :)
|
|
